Решение № 12394 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12394 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110111341 по описа за 2023 годИ.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/, и при условия на евентуалност по чл.222, ал.1 КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец И. И. Д., ЕГН **********, срещу ответник М..., въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС да се произнесе решение, с което:

1/ да бъде признато уволнението за незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № 320/6.1.2023г. на управителя на ответника, с която ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обем на работа и предизвестие № 1018-1/1.12.2022г.;

2/ ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „А...“ при ответното дружество;

3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 15000 лева за шест месечен период считано от 6.1.2023г. до 6.7.2023г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 2.3.2023г. до окончателно заплащане на задължението.

В условия на евентуалност, ако бъдат отхвърлени посочените от т.1/ до т.3/ искове се предявява по реда на чл.222, ал.1 КТ иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2500,00 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за оставане без работа поради прекратеното трудово правоотношение/ТПО/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ в съда – 2.3.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение с ответника по силата на ТД№ 290/26.8.2021г.

На 6.12.2022г. работодателят е връчил предизвестие на ищеца, с което я уведомява, че поради намаляване обема на работа в „Б... и КО“, прекратява ТПО с ищеца И. И. Д.. На 1

6.1.2023г. със Заповед № 320/6.1.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради намаляване обема на работа, е прекратено ТПО между страните.

Оспорва се, че има несъответствие между посоченото място на работа в ТД и в заповед и предизвестие за прекратяване на ТПО.

Оспорва се, че ищеца е скл.ТД по чл.107р и сл.КТ за „временна работа“, като се оспорва да има намаляване на работата при „Б... и КО“, т.е. че не е прекратено ТПО на валидно основание – „намаляване на обема на работа“. Оспорва се, че не е спазен чл.329 КТ, съответно не е извършен задължителен подбор при намаляване обема на работа.

При условия на евентуалност ако не се уважат исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, то се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2500лв. по реда на чл.222, ал.1 КТ.

Претендира се законна лихва от подаване на ИМ в съда върху паричните искове. Иска се присъждане на разноски при уважаване на исковите претенции.

С оглед изложеното се моли да се уважи предявените искове или този предявен в евентуалност.

ОТВЕТНИКЪТ е представил отговор, като е оспорил изложеното в ИМ. Твърди се, че обема на работа при ответника е намалял поради прекратяване на договорните отношения с „Б... и КО“, като е отпаднала необходимостта от позицията на ищеца - „А...“. Навеждат се твърдения оборващи тезите на ищеца за незаконосъобразността за прекратяване на ТПО. Не се оспорва, че ищеца е работел по посочения в ИМ ТД, както и връчването на предизвестието и заповедта за прекратяване на ТПО.

Поради всичко изложено се моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове от ищеца и да се присъдят разноските по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.

В открито съдебно заседание ответникът , чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа ОИМ и моли исковете да се отхвътлят.

Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид законовите норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните заверени копия от документи като писмени доказателства: Трудова книжка на ищеца л.18-19/л.6, л.27/; Трудов договор № 290/26.8.2021г./л.7-8, л.24-25, л.72-74/; Заповед № 320/6.1.2023г. за прекратено ТПО на ищеца с ответника/л.9, л.26, л.79/; Договор с адвокат за ищеца от 24.2.2023г./л.10, л.29/;

Пълномощно за ищец/л.11, л.28, л.34/; молба от ищец за потвърдени действия на адвокат/л.23/; пълномощно за ответник/л.50/; фактура за адв.хонорар на ответник/л.51/; банков платежен документ по фактура за адв.хонорар с вкл.ДДС/л.52/; Рамков договор за предоставяне на услуги, сключен между „М... и „Б... И ..., действащо чрез клона на чуждестранен търговец в Б... (ЕИК ...), ведно със Заявка за конкретни услуги от 9.6.2021г./л.54-71 на англ.език/; Справка по чл.62, ал.5 КТ/л.75, л.80//; Споразумение за прекратяване на Договор за предоставяне на услуги считано от 1.1.2023г./л.76-77/;

Предизвестие от ... до И. И. Д. връчено срещу подпис на ищеца на 6.12.2022г./л.78/; Писмо на НАП/представено от ищеца в о.с.з./л.93-96/; фиш за заплата на ищеца за м.ноември и м.декември 2022г./л.97/; ДС №35/1.11.2022г. към ТД№ 290/26.8.2021г. без подпис на ищеца/л.100/; Превод на български език на Рамков договор за предоставяне на услуги, сключен между ... и Б... И ..., действащо чрез клона на чуждестранен търговец в Б... (ЕИК ...) от 9.6.2021г./л.111-126/ заедно с Работна поръчка/л.127-130/; оптичен диск/л.150/; оригИ.л 2 на англ.език на Рамков договор от 9.6.2021г./л.152-165/; оригИ.л на Споразумение за прекратяване считано от 1.1.2023г. на Рамков договор от 9.6.2021г./л.166/; заверен от преводач Рамков договор от 9.6.2021г./л.167-195/; Писмо от НАП/л.205/; Писмо от 8.12.2023г. на МТСП с приложени 2бр.Удостоверение/л.206-208/; Писмо на НАП от 3.4.2024г./л.220/.

С протоколно определение № 20668/29.9.2023г. в проведено о.с.з./л.101-102/, за безспорно между страните е прието, че БТВ на ищеца за последен пълен отработен месец при ответника е 2500 лева.

По искане на страните в о.с.з. проведено на 26.1.2024г. е разпитан свидетел М.../без дела и родство със страните, воден от ответник/л.196-197/.

По искане на страните съдът е приел представените от тях списъци за сторени разноски по чл.80 ГПК – л.221-за ищеца, и л.222-за ответник.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са допустими, доколкото са предявени от правоимащо лице, имало качеството работник или служител по трудово правоотношение с ответника, което обуславя и правния му интерес от завеждането на същите.

По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – тези по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението пада върху работодателя-ответник, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя поради намаляване на обема на работа. Това включва доказване на законността както на процедурните правила, обуславящи прекратяването на ТПО между страните, така и на основанието и мотивите за това по същество.

Настоящото производство е за оспорена заповед за прекратено ТПО с ищеца по реда на чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване на обема на работа, като е оспорено, че не е спазена и процедурата предвидена в чл.329 КТ, защото не е извършен задължителен подбор.

В настоящия случай от ТД на ищеца с №290/26.8.2021г. се установява, че е сключил ТПО с ответника, за длъжност „а...“, код по НКПД 3339-3019, с място на работа Б..., със срок на изпитване 6-месеца, като след изтичане на срока същия се счита за сключен за неопределено време.

Със оспорената Заповед № 320/6.1.2023г. ТПО с ищеца е прекратено поради намален обем работа.

Със споразумение подписано на 28.12.2022г. между ответника ... и Б... И ...-К..., тези страни са приели, че прекратяват считано от 1.1.2023г. Рамковия договор сключен между тях на 9.6.2021г.

До ищеца е било отправено от ответника на предизвестие за прекратяване на ТПО, което е връчено на 6.12.2022г. на ищеца/л.78/, поради намаляване на обема на работа.

От Рамков договор сключен на 9.6.2021г. между отв. М..., и Б... И ...-К..., се установява, че срокът на договора е 2 години, а от работна поръчка №2 към договора се установява, че всички услуги ще се изпълняват до 31.12.2022г, като в т.5 „Други условия“ се посочва, че за услугите по Раздел 1.2 ще се работи със служителите ищеца И. Д...; С..., като тези служители са одобрени предварително от възложителя Б... преди подписването и влизането в сила на работната поръчка.

С оглед възраженията на ищеца наведени с ИМ за незаконосъобразност на и събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи. На първо място съдът не приема за допуснато нарушение на закона посоченото място на работа в ТД на ищеца, макар, че е 3 посочено само Б..., доколкото при връчването на предизвестието и оспорената заповед за прекратяване на ТПО е посочено Б... И КО. Самата ищца е била наясно къде ще бъде работното й място, не е поискала да се поправи мястото на работа с Анекс към ТД, била е одобрена предварително от Б... за част от служителите по договора подписан с ответника.

Тези факти – за мястото на работа на ищеца се доказват и със свидетелските показания събрани по делото. Следователно съдът достига до извод, че ищеца не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, доколкото не е изискал в ТД да се отбележи по правилен начин мястото на работа, ако е считал, че е направилно посочено.

По възражението за намален обем на работа, че не е имало такъв, същото е неоснователно, защото ищцата е била назначена при ответника само докато се е изпълнявал договора сключен с Б... И ...-КЛОН Б..., като служителите, между които е била и ищцата, са били одобрени предварително от възложителя Б.... Намаляването обема на работа при ответника е било реално след като с Б... договора е прекратен считано от 1.1.2023г.

Следователно ответникът не е имал възможност да продължи трудовия договор/ТД/ с ищеца, доколкото същата е била наета с място на работа в Б..., което място на работа е било закрито считано от 1.1.2023г.

По възражението на ищеца, че не е извършен задължителен подбор при намаляване обема на работа по чл.329 КТ, съдът достига до извод, че и то е неоснователно, защото не е имало друг служител, с който да се извърши подбор, доколкото от ТД на ищеца е отпаднал съществен негов елемент, а именно мястото на работа при Б.... Нямало е никакъв смисъл да се извършва какъвто и да било подбор, защото ищеца след 1.1.2023г. вече реално не е имал място на работа, а и не е поискал подписване на анекс към ТД, за да се промени така, че да се определи ново работно място.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав приема, че ответникът е установил по пътя на пълното и главно доказване законосъобразността на предприетите от него действия по прекратяване на ТД на ищеца. Недоказани се явяват всички възражения на ищеца наведени с ИМ, затова исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ следва да се отхвърлят изцяло.

Исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ не се разглеждат самостоятелно, защото зависят от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, и когато последния е отхвърлен, се отхвърлят и тези по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ като съдът няма задължение да излага мотиви за тохвърлянето.

С оглед отхвърлянето на главния иск, то съдът дължи разглеждане на иска предявен в евентуалност по чл.222, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2500,00 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за оставане без работа поради прекратеното трудово правоотношение/ТПО/.