Решение № 217 от 11.04.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пещера, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100072 по описа за 2024 година Предявен е иск от К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град ***, чрез адв.

М. М., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 20688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково , ул. „Лозарска“, №12, представлявано от Владислав Инджов, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за паричен заем №345946 / 11.05.2020 г., сключен със „Креди Йес“ ООД.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата 596,06 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договор за паричен заем №345946 / 11.05.2020 г.ГПР по кредита е в размер на 48,179%, а ГЛП в размер също на 3,400 %, при срок на кредита от 10 вноски.

В чл. 8 от договора е предвидено, че ищеца следва да заплати неустойка в размер на 463,94 лева разсрочена на 10 вноски, като общото задължение става 1060,00 лева.Твърди че е платила неустойка в размер на 100,00 лева.

Твърди, че начислена неустойка в чл.8 от договора за паричен заем е нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като 1 противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди че търсената неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 345946 / 11.05.2020 г е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. , и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не била индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Сочи практика.

Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 345946 / 11.05.2020 г.,сключен между ищеца и „Креди Йес“ ООД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП ,и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „Креди Йес“ ООД, да заплати на ищеца , сумата в размер на 100,00 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за паричен заем №345946 / 11.05.2020г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Креди Йес“ ООД.

Оспорва иска по основание. Твърди че на 11.05.2020година между „Креди Йес“ ООД като кредитор и ищеца К. Д. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за паричен заем №345946 / 11.05.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв. , която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. На ищцата е предоставен СЕФ, Договорът е сключен по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Посочено е че се иска с цел – „за текущи нужди“. Посочила е че разбира и приема Общите условия към договора.

Съгласно чл. 3 от Договора за заем Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата при ГПР в размер на 2

48,179%, ГЛП в размер също на 3,330 %, при срок на кредита от 10 вноски.

Твърди че на ищцата е дадена възможност дали да обезпечи заема, сама е избрала заемът да бъда необезпечен. Сумата от 500 лева в брой е предадена на ръка ищцата чрез разходен касов ордер. До момента ищцата е извършила плащания в общ размер на 986,14 лева и целият кредит е предсрочно погасен.

Твърди че договореният размер на неустойката не предвижда неоснователно разместване на блага Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението. Ето защо счита че неустойката не е нищожна.

Твърди и че неустойката не била включена в ГПР. Била индивидуално уговорена, предварително била запозната ищцата с исканите от дружеството обезпечения. Твърди че заема е предсрочно погасен и поради това е направена отстъпка от неустойката – заплатена е само 407,48 лева. Оспорва подписа на ищцата в пълномощното за адв. М.М..

Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца К. Д. Д. и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК:

20688545 е сключения Договор за паричен заем 345946 / 11.05.2020г. и усвоената сума по него в размер на 500 лева, че е предсрочно погасен, както и че за неустойка е извършено плащане в размер на 407,48 лева.

От представения Договор за паричен заем № 345946 / 11.05.2020 г.се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 10 погасителни вноски в размер на 59,61 лева- при лихвен процент в размер на 3,330 % и Годишен процент на разх одите в размер на 48,179 %. , Крайният срок за погасяване на заема е 11.03.2021г. г.

Съгласно чл. 6 от договора за паричен заем заемополучателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на заема да предостави едно от следните обезпечения - гарант заедно с едно от следните обезпечения по 3 избор - ипотека, особен залог, ценна книга издадена в полза на заемодателя или банкова гаранция.

В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка на основание чл. 8 от договора за паричен заем в размер на 463,94 лева, като се предвижда същата да се заплаща заедно с погасителните вноски и всяка да е в размер на 46,39 лева , а общата дължима месечна вноска става 106,00 лева.

М.М..

Ищцата депозира нарочна молба и потвърждава действията на адв.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.

55 от ЗЗД .

Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поръчителство и ипотека, особен залог, ценна книга издадена в полза на заемодателя или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при 4 неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР / което обстоятелство не се оспорва от ответника/, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави.

Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора.

С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .

Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.8 от сключен Договор за паричен заем №345946 / 11.05.2020г., установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР помалка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Умишленото невключване на неустойката в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията 5 по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за потребителски кредит.Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.