Решение № 334 от 06.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. С., 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110138046 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица, и двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 883, вх. Г, ет. 2, ап. 85 М. Т. Н., ЕГН: **********,

С. И. Н., ЕГН: **********, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност по ½ част за всеки от тях от следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 883, вх. Г, ет. 2, ап. 85, абон. № *******: сумата от 1 624,65 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 235,77 лв. за периода 15.09.2020 г. – 14.03.2023г.; сумата от 37,12 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 6,94 лв. за периода 31.03.2020 г. – 14.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15606/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството на собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за 1 допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока за отговор М. Н. и С. Н. оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Заявяват, че оттеглят частично възраженията си по чл. 414 ГПК, а именно за сумата в размер на 1168,70 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., както и за сумата от 119,09 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 14.03.2023 г.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

В настоящия случай в отговора на исковата молба ответниците чрез адв, Г. В. са заявили, че оттеглят подаденото от тях възражение за част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. С определение от 08.10.2023 г. по гр.д. № 38046/2023 г. на СРС, 31-ви състав, съдът е указал на ответниците в едноседмичен срок от съобщението да потвърдят извършеното от пълномощника им адв. Г. В. частично оттегляне на възраженията по чл. 414 ГПК или да представят надлежно пълномощно, с което упълномощават адв.

Г. В. с правото да оттегля възраженията им срещу издадената срещу тях заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 15606/2023 г. на СРС.

В изпълнение на дадените от съда указания ответниците са подали молба вх. № 312748/03.11.2023 г., към която са приложили два броя пълномощни в полза на адв. Василев. Съдът констатира, че дадените с определението от 08.10.2023 г. указания са надлежно изпълнени и е доказана учредената представителна власт във връзка с частично оттегляне на възраженията срещу процесната заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила по отношение на сумите, за които възраженията по чл. 414 ГПК са оттеглени, а именно за сумата от 1 168,70 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., както и за сумата от 119,09 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 14.03.2023 г. Производството в тази част следва да бъде прекратено, поради оттегляне на възраженията по чл.

414 ГПК

С оглед гореизложеното предмет на настоящото производство са искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност по ½ част за всеки от тях от следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 883, вх. Г, ет. 2, ап. 85, абон. № *******: сумата от 455,95 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна 2 енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 116,68 лв. за периода 15.09.2020 г. – 14.03.2023 г.; сумата от 37,12 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 6,94 лв. за периода 31.03.2020 г. – 14.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15606/2023 г. на СРС.

По основателността на исковете:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответницата е собственик/вещен ползвател на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на нейно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответницата в забава и размер на лихвите.

По иска за цена на доставена топлинна енергия и иска за мораторна лихва върху посочената главница:

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В случаите, при които върху имота е учредено вещно право на ползване, именно ползвателят се явява стана по договора за продажба на 3 топлинна енергия, тъй като той ползва реално доставяната в имота енергия, а не голият собственик. Тоест, наличието на право на ползване върху имота, изключва съществуването на правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между топлоснабдителното предприятие и собственика.

Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение - чл. 139, ал.1 ЗЕ. Видно от неоспореното от страните експертното заключение по СТЕ, което се кредитира от съда, дяловото разпределение в имота е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД , като услугата е предоставена през процесния период.

Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е извършвано от третото лице помагач, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Липсват данни по делото ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение. Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца.

Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на „Т. С.“ ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.

Поради това ищецът е легитимиран да получи стойността на услугата дялово разпределение.

В настоящия случай с доклада по чл. 146 ГПК, инкорпориран в определение от 08.10.2023 г., обявен за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2023 г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните за процесния период са били налице валидни облигационни отношения, по силата на които е доставена топлинна енергия от ищеца и е извършено дялово разпределение от трето лице помагач в процесния имот в количеството и стойността, посочени в исковата молба.

Следователно стойността на реално доставената в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия възлиза на 1 624,65 лв., а цената на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 37,12 лв. Обстоятелството, че между страните са били налице валидни договорни отношения, възникнали по силата на закона, през исковя период се установява и от представеното по делото копие от 4

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том LLXXX, дело № 25724/96 г. видно от който в полза на ответниците е било учредено заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване. Няма данни учреденото вещно право да е било погасенно по якой от предвюидените в чл. 59 ЗС начини. Тъй като в полза на ответниците е надлежно учредено вещно право на ползване, именно те се явяват потребители на топлинната енергия и са задължени да заплащат стойността на доставената топлинна енергия в имота при равни дялове .

При това положение за всеки от ответниците е възникнало да заплати половината от стойността на доставената в имота топлинна енергия и половината от цената на извършената услуга за дялово разпределение.

Спорът между страните се концентрира върху това дали претендираните от ищцовото дружество вземания са погасени по давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който взе-мането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в конкрения случай на 05.04.2023 г.

Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия е 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. ( предвид оттеглянето на възраженията по чл. 414 ГПК за периода от 01.07.2020 г. до 04.2022 г.), следователно в случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.