Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 12.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 159/2022
Вид
Решение № 314
Подписан
12.10.2022
В сила
19.11.2024
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130,ал.1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл.130,ал.1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 144 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 т.2 б.Б · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря П К. Б. като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20225200100159 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на К. И. Т.,ЕГН- ********** се твърди против С. И.

П.,ЕГН- **********,че на 14.03.2017г. в град В ищеца бил нападнат от С. П. и бившата си съпруга К. К,които към онзи момент били в интимна връзка.П. му нанесъл побой като го удрял с дървен прът. Ищеца бил транспортиран с линейка до ЦСМП ,като след това бил приет в МБАЛ .При направено изследване със скенер на главата е констатирано мозъчно сътресение,без вътрешна травма.По главата имал външна рана,която била обработена и зашита в хирургия на МБАЛ ,след което бил хоспитализиран в Ортопедотравматологично отделение (ОТО),където му била извършена оперативна интервенция с имплантиране на комплект еластичен титаниев пирон.В болничното заведение престоял от 14 до 16.03.2017г.,като на

17.03.2017г.посетил съдебен лекар, който му направил обстоен преглед,констатирал травмите и го освиделствал,за което му е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 15/ 2017г. от д-р .

За нанесеният побой е образувано ДП № 81/2017г. по описа на РУ на 1

МВР към ОДМВР , като на П. е повдигнато обвинение по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, наложила оперативна интервенция, причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.

Било образувано НОХД №1592/2018г.,като по същото е постановена присъда № 84/22.05.2019г.с която П районен съд признава за виновен ответникът С. И. П. в това, че:

1/ „...на 14.03.2017 г. в гр.Ветрен е причинил на К. И. Т. телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.”

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, като възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателна комисия при Община С.

Посочената по-горе присъда е била изменена с Решение №134/16.10.2019г.по в.н.о.х.д.№479/2019г.на П окръжен съд,в частта касателно определения по чл.66,ал.1 от НК срок за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от четири на три години. В останалата част присъдата е потвърдена, поради което и по аргумент от чл.412,ал.2, т.2 от НПК ,ищецът сочи,че същата е влязла в сила на 16.10.2019г.

Освен средна телесна повреда ,ищецът твърди,че му е причинена също така и лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 и 2 от НК,изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-контузия на главата с мозъчно сътресение;разкъсно-контузни рани по главата(в дясно слепоочнотеменно с дължина 5см.; дясно тилна област хематом с диаметър около 2см.със синкав цвят;по лигавицата на горната устна в дясно квъронасядане със синкав цвят 2/2.5см.) и лявата ръка,охлузвания, кръвонасядания(по кожата на гърдите е дясно драскотина с дължина 5 см; синкавозеленикаволентовидно кръвонасядане по външната повърхност на средната трета на дясно бедро с размери 9/ Зсм) и травматичен 2 оток.

Вследствие деянието на ответника,ищецът твърди,че е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания,както по време на извършването му, така и в продължителен период,като само оздравителния процес на ръката му, във връзка с поставеният му комплект еластичен титаниев пирон, е в срок от три до пет месена,а в резултат на претърпяното мозъчно сътресение и към днешна дата страда от главоболие.

Допълнително,след нанесения побой,който сам по себе си за него представлявало силен емоционален стрес,се почувствал изключително унизен. Изпитвал силно неудобство както пред семейството си,така и пред познатите си, не само от външния си вид.Изпитвал чувство на неудобство и от самата ситуация — с накърнено и потъпкано достойнство,с компрометирано добро име и чест.Обстоятелството,че побоят е нанесен от зет му,заради установена интимна връзка със съпругата му, допълнително засилило унизителността на деянието.Нанесеният побой,участниците в същия и цялата скандална ситуация, провокирала у хората в малкия град ,унизителни за ищеца коментари, които са оставили отпечатък в психиката му и до днес.

Все по-рядко излизал от вкъщи,странял от хората,спрял да се среща с приятели и предпочитал уединение.В продължителен период от време приемал седитативни медикаменти,за да преодолява психотравматични последици от извършените спрямо него посегателство.

С оглед горното съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди С. И. П. да му заплати сумата 40000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено уврежданеболки и страдания в резултат от нанесена средна и лека телесна повреда на 14.03.2017г.в град ,заедно със законната лихва за забава от 14.03.2017г.до окончателното й плащане.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.Сочи банкова сметка за изплащане на присъденото обезщетение.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Прави възражение за нередовност на исковата молба като твърди,че с посочената от ищеца присъда е осъден за причиняване на средна телесна 3 повреда,но не и за лека такава,а нередовността на исковата молба се изразява в това ,че в нея не е направено разграничение на болките и страданията от всяка една от телесните повреди,които ищецът твърди,че са му причинени.

По допустимостта на иска счита същия за недопустим,тъй като се претендира обезщетение за вреди настъпили в резултат на престъпление,за което ответникът е осъден,а в същото време се говори за причинена лека телесна повреда,за която няма постановена присъда.

Оспорва иска като неоснователен.

Излага обстоятелства около инцидента на 13.03.2017г.вечерта на гробищния парк, където ищецът го накарал да отидат.Двамата се сбутали,дърпали се и си нанасяли удари.В един момент ищецът извадил спрей и го напръскал в очите.Ответникът се уплашил и избягал.

Твърди,че размера е прекомерен и не отговаря на „Принципа на обезщетяването по справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Твърди,че не е вярно твърдението,че ищецът е понесъл болки и страдания за неуточнения срок от три до пет месеца. Що се отнася до посоченото „мозъчно сътресение”, то е вид лека телесна повреда, за която той не е осъден и не може да носи отговорност за нея.Твърди,че е невярно твърдението на ищеца,че е изживял силен емоционален стрес,тъй като се почувствал унизен,тъй като на 22.03.2017г.той е предупреден от полицейски служител да не се саморазправя със К. К.Същото се отнася за неудобство пред познатите си,не само от външния си вид,както и че изпитвал чувство на неудобство и от самата ситуация - с накърнено и потъпкано достойнство, с компрометирано добро име и чест.

Намира за невярно и доста преекспонирано твърдението,че ищецът порядко излизал от вкъщи,странял от хората и че е спрял да се среща с приятели и предпочитал уединението.

Оспорва като вярно и твърдението,че в продължителен период приемал седативни медикаменти.

Твърди, че ищецът К. И. Т.,заедно с баща си,е осъден с влязла в сила присъда №260020 от ,постановена по НОХД № 2244/2019г.на PC- , наказателен състав, за това , че на в гр., СЕ Е ЗАКАНИЛ С УБИЙСТВО на С. И. П. от гр., чрез думите: ...., „.......“ и това заканване би могло да възбуди 4 основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

144 ал.З, във вр. с чл. 144 ал.1 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК и му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК.Присъдата е потвърдена в осъдителната част с Решение №4 от 11.01.2022г.,постановено по ВНОХД № 20215200600406 на ОС-, като срока на наложеното наказание пробация е намалено от 1 година на 6 месеца.

Това,според ответникът доказва,че ищецът изобщо не е търпял твърдените болки и страдания,а е бил в състояние да извърши престъпление,което е сторил спрямо ответника.

И още в хода на това съдебно дело беше представено писмено доказателство от страна на неговия защитник:„Справка от АИС БДС ГК”,от която е видно,че същият е напуснал страната на със самолет и се е върнал в България на със самолет.

Твърди,че ищецът има фирма в ... и по тази причина често пътува до там,включително,че там създал ново семейство и има дете,което опровергава твърдението на ищеца,че по-рядко излизал от вкъщи,странял от хората и че е спрял да се среща с приятели и предпочитал уединението.

Отделно от това твърди,че самият ищец е допринесъл с действията си до голяма степен за получената средна телесна повреда,предизвиквайки ответника с показването на неприятни снимки от таблет,касаещи К. К,сега П. и воденето му на гробищния парк на ,както и с повредите които е нанесъл на лекия служебен автомобил „”,ползван от С. П..Ответникът е изпаднал във физиологичен афект.Тоест налице е и съпричиняване от страна на ищеца.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата.

Формулира искане за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

Съдът,като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор,че ответника е признат за виновен в това,че на в гр.В е причинил на К. И. Т. телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка,причинило на 5 пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник престъпление по чл.129,ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 и чл.36 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години,като срока е намален на 3 години с решение на въззивния съд.

Досежно получените телесни увреждания при нанесения му побой на ищецът представя съдебно медицинско удостоверение №,издадено о т съдебен лекар д-р при оглед извършен на в При огледа ищецът съобщил на съдебния лекар,че са му нанесени удари с дървени колове по главата ,тялото и крайниците ,както и за загуба на съзнание за известно време.Съобщил,че бил хоспитализиран на и изписан от болничното заведение на При извършения преглед съдебният лекар установил наличие на хирургично обработена рана с дължина 5 см.по окосмената част на главата в дясно слепоочно теменно,хематом с диаметър 2 см.в дясната тилна област на главата със синкав цвят,кръвонасядане по лигавицата на горната устна в дясно с размери 2-2,5см.и драскотина по кожата на гърдите в дясно с дължина 5 см. Установено е наличие на гипсова имобилизация от средната трета на лявата мишница до основата на пръстите на ръката поради счупване на лъчевата кост на лявата ръка,обработена рана на първи пръст на лявата ръка с дължина 1 см. И синкавозелено лентовидно кръвонасядане по външната повърхност на средната трета на дясното бедро с размери 9 на 3 см.Съдебния лекар заключава,че описаните увреждания са причинени в резултат на действието на твърд тъп предмет и отговарят да се получени по време и начин,както съобщава пострадалият.

Ищецът представя епикриза издадена от ОТО в МБАЛ от която се установява,че е бил приет за лечение в отделението на и е подложен на оперативна интервенция по повод закрито счупване на долния край на лъчевата кост с начало При операцията е поставен еластичен титаниев пирон с Ф 3,5.Изписан е на По повод съдържанието на епикризата по делото е представено обяснение от д-р –ортопед травматолог,дадено по НОХД №1592/2018г.по описа на ПРС,в смисъл,че се касае до счупване на лакетната кост на лявата ръка,а не на лъчевата както е записано в епикпризата.