Решение № 923 от 28.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Пловдив, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330121330 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Р. И. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.02.2022 г., между ответника и трето лице – заемодател „Ти Би Ай Банк” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, при общи условия, въз основа на който предоставило кредит в размер на 6673.64 лева. Ответникът се задължил да върне същия ведно с уговорена лихва в размер на 10749.23 лева, на 36 месечни вноски, като първите 35 броя вноски в размер на по 298.59 лева всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 298.58 лева, с падеж 25.02.2025 г.

Поради неизпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в размер на 1883 лева, за периода 24.07.2022 г. – 03.10.2024 г.

Ответникът дължал следните суми по договора: 6564.83 лева – непогасена главница, 2824.96 лева – договорна лихва за периода 23.07.2022 г. – 30.10.2023 г. и 1883 лева – обезщетение за забава, за периода 24.07.2022 г. – 03.10.2024 г.

Твърди се, че на 30.10.2023 г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД е сключила договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който прехвърлило всички процесни вземания на ищеца, произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви.

Длъжникът бил уведомен за цесиите с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17078/2024 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.с. за всички, упоменати по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

1

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6564.83 лева - главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/23.02.2022 г., 2824.96 лева – договорна лихва за периода 23.07.2022 г. – 30.10.2023 г. и 1883 лева – обезщетение за забава, за периода 24.07.2022 г. – 03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.10.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

С влязло в законна сила Определение с рег. № 5777/02.05.2025 г., поради частично оттегляне на иска за главница и на иска за обезщетението за забава, е прекратено производството по гр.д. № 21330/2024 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта, относно предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против Р. И. Г., установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата з а главница за разликата над 4891.19 лева до 6564.83 лева, както и в частта, относно предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против Р. И. Г., установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за обезщетението за забава за разликата над 1368.73 лева до 1883 лева за периода от 24.07.2022 г. до 03.10.2024 г., за които, ведно с други вземания е издадена Заповед № 8425/07.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17078/2024 г. на ПРС, на основание чл. 232 ГПК. Със същото определение е обезсилена Заповед № 8425/07.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17078/2024 г. на ПРС, в частта относно сумата за главница за разликата над 4891.19 лева до 6564.83 лева, както и в частта относно сумата за обезщетението за забава за разликата над 1368.73 лева до 1883 лева за периода от 24.07.2022 г. до 03.10.2024 г.

Производството по настоящото дело продължава по предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4891.19 лева главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/23.02.2022 г., 2824.96 лева – договорна лихва за периода 23.07.2022 г. – 30.10.2023 г. и 1368.73 лева – обезщетение за забава, за периода 24.07.2022 г. – 03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.10.2024 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2022 г. с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като сочи, че същият е сключен при следните параметри: размер на кредита – 5000 лева, с ГЛП - 34.12 % и ГПР -39.92 %, сключена е и застраховка „Защита на кредита“ в размер на 1673.64 лева.

Навежда доводи, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК и следователно на основание чл. 23 ЗПК се дължала единствено чистата стойност на кредита.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17078/2024 по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

2

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сключен на 23.02.2022 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от него и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с възнаградителна лихва, т.е. както по основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми от ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза с твърдения договор, както и че ответникът е уведомен за извършената цесия.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между ответника Р. И. Г. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2022 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 28.10.2025 г./

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2022 г. /л.5-14/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Р. И. Г., се установява, че кредиторът се е задължил да предостави на ответника сумата от 5000 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 6673.64 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 1673.64 лева - застрахователна премия „Bank Пакет 3 Кредит + сметка“, сумата от 359.65 лева - „Bank Пакет 3 Сметка“. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 34.12 %, а годишният процент на разходите е от 39.92 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.03.2022 г., а на последната на 25.02.2025 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 298.59 лева, а на последната – 298.58 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 10749.23 лева.

От рамковия договор за цесия от 30.10.2023 г. и приложение № 1 от 30.10.2023 г. към него /л.15-23, в което под № 1969 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит.

Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно който последният е получил предоставената му сума от 5000 3 лева.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника Р. И. Г. е отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 6673.64 лева, която сума е преведена на 23.02.2022 г., безкасово, чрез превод по банковата му сметка. Вещото лице установява също, че по кредита са извършвани плащания при „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 298.59 лева, от които: 108.81 лева – за главница, 189.78 лева – за договорна лихва, като остатъчните задължения по кредита по пера, са: главница – 4891.19 лева; договорна възнаградителна лихва – 2824.96 лева и 831.19 лева – законна лихва за периода от 25.04.2022 г. – 14.05.2024 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

При така установените обстоятелства съдът приема, че на 23.02.2022 г. между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2022 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.