Решение № 230 от 15.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело №

20234100100369 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и по чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на основание договор за кредит от 06.07.2006г. е предоставил на трето за делото лице /Б.Д./ банков кредит е размер на 60 000 лв., който бил усвоен изцяло към 18.07.2006г по посочена в договора разплащателна сметка.

Ищецът сочи, че кредитa е следвало да бъде върнат в срок от 300 месеца от датата на неговото усвояване, ведно с възнаградителна лихва формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, като за първите три години лихвата е била в размер на 5, 59 %, а за останалия срок на договора в размер на 8, 20 пункта. Допълва, че на 20.10.2012г. с ответника е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който, последният се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за връщане на остатъка от задълженията по процесния договор за кредит от 06.07.2006г. Ищецът твърди, че с допълнително споразумение от 06.12.2012г. е извършено превалутиране на кредита от лева в евро и е договорен нов погасителен план, при лихвен процент от 8, 79 %. Сочи, че договора за кредит е сключен при ОУ, съгласно които кредитиполучателят е поел задължение на застрахова дадените от него вещни обезпечения, като при неизпълнение на това му задължение банката – кредитор има право да заплати застрахователната премия от негово име и за негова сметка. Ищецът допълва, че съгласно т. 13 от договора за кредит длъжника заплаща такси за извършени от банката услуги, съгласно 1 приложима Тарифа, вкл. годишна такса за управление на кредита в еднократен размер от 0, 75 % при усвояването му и 95 лв. за всяка следваща година. Ищецът твърди, че в периода 06.05.2019г. – 06.12.2019г. не са платени 8 погасителни вноски, което води до забава повече от 90 дни и поражда правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание т. 20.2 от ОУ. Изтъква, че в тази връзка е подал заявление по чл.

417 ГПК срещу кредитиполучателя и ответника – съдлъжник за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 24 604, 93 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от 20.12.2019г., за сумата от 1482, 23 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 06.04.2019г. – 15.12.2019г. /датата на предсрочно изискуемост/, сумата от 8, 27 евро – обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ за периода от 07.05.2019г. до 15.12.2019г., сумата от 27, 01 евро – законна лихва за периода от 16.12.2019г. до 19.12.2019г., както за сумата от 484, 89 евро – заемни такси, вкл. такса управление в размер на 303, 02 евро, застраховка дадени обезпечения в размер на 121, 87 евро и такса изискуемост от 60 евро. Ищецът уточнява, че по ч.гр.д.

№ 74530/2019г. на СРС е издадена заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, но срещу ответника заявлението е отхвърлено с разпореждане № 39205/12.02.2020г. и са му дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК. Ищецът твърди, че подадена от него искова молба следва да се разглежда като уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като волята му за това следва да се счита за достигнала до ответника с връчването на препис от нея. Ищецът сочи, че и към момента на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит, поради което иска ответникът на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК да бъде осъден да му заплати не само горепосочените суми, като заемите такси се претендират в размер на 424, 87 евро, но и да бъде осъден да му заплати договорна лихва в размер на 7026, 39 евро за периода 16.12.2019г. – 30.03.2023г., обезщетение за забава по т. 20.1 от ОУ в размер на 250, 94 евро за същия период, заемни такси и разноски в размер на 328, 71 евро за периода 20.12.2019г. – 30.03.2023г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че между ищеца и кредитополучателя е сключен процесния договор за кредит, както и че е сключил с ищеца договора за встъпване в дълг. Излага доводи за нищожност на клаузите от договора за кредит, определящи начина на формиране на възнаградителната лихва, като неравноправни по см. на чл. 143 и сл. ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени и с тях е предоставена възможност на банката само по своя преценка да променя размера на дължимата лихва.

Релевира възражение за нищожност на клаузата на т.20.1 от ОУ, тъй като не е формулирана по ясен и разбираем начин, съгласно чл. 10 ал. 1 ЗПК и чл. 147 ал. 1 ЗЗП, което не позволява да бъдат преценени икономическите последици от сключването на договора за кредит. Възразява се и срещу действителността на договорните клаузи, 2 уреждащи претендираните по делото заемни такси, поради противоречието им с ЗПК и ЗЗП. Освен това ответникът оспорва към датата на подаване на заявлението респ. към датата на исковата молба да били налице неизпълнени договорни задължения, които да пораждат правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва последната да е обявена надлежно преди подаване на заявлението, за да може ищецът да претендира целия остатък от кредита. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С договор за ипотечен кредит от 06.07.2006г. ищецът е предоставил на трето за делото лице /Б.Д./ банков кредит в размер на 60 000 лв., обезпечен с ипотека върху жилищен имот в гр. С., със срок за връщане 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване по уговорен между страните погасителен план. Съгласно чл. 7 от договора за предоставения му кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от три години, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит и надбавка от 1, 9 пункта, която след този срок ще е в стандартен размер, който може да бъде намален с преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ /чл. 7 от договора/. В тази клауза е посочено още, че към момента на сключване на договора БЛП е 3, 69 пункта, а стандартната надбавка е 4, 6 %. Според чл. 8.1 от приложимите към кредита ОУ банката има право да променя БЛП, за което следва да уведоми кредитополучателя. Според чл. 13 от този договор последният се е задължил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, такси и комисионните на банката /Тарифата/. Съгласно същата за управление на ипотечния кредит кредитополучателят дължи еднократно такса в размер на 0, 75 % при усвояването му и 95 лв. за всяка следваща година.

С договор за встъпване в дълг от 20.02.2012г. ответникът като съдлъжник се е задължил спрямо ищеца да отговаря за изпълнение на задълженията по договора за ипотечен кредит от 06.07.2006г. солидарно с кредитополучателя по него. Съгласно посоченото в чл. 3 от договора за встъпване в дълг към датата на сключването му остатъка от дълга по ипотечения кредит възлиза на 55 996, 76 лв., а договорната лихва, формирана при условията на договора за кредит от 06.07.2006г., е в размер на 10, 29 пункта /чл. 5 от него/. Ответникът е декларирал, че е запознат с Тарифата и че ще заплаща такси по нея / чл. 9 и чл. 10 от договора/. При сключването на договора за встъпване в дълг ответникът е получил екземпляр от ОУ на банката актуални към 12.01.2011г. и е декларирал, че е запознат с тях. С анекс към договора за ипотечен кредит от 06.12.2012г., сключен между страните по делото, остатъка от дълга, който към тази дата е бил в размер на 55 210, 55 лв. – главница и 1175, 75 лв. – договорна лихва е превалутиран от лева в евро, като остатъка от дължимата главница е възлязъл 3 на 28 269, 61 евро, а лихвата - на 602, 03 евро. Страните са се уговорили, че към датата на подписване на анекса лихвения процент по кредита е 8, 79 пункта, а кредиторът е предоставил гратисен период по главницата и лихвата от 12 месеца с вноска по лихвата от 95 % от нея. Ответникът отново декларирал, че е запознат с Тарифата и че ще заплаща такси по нея /чл. 14 и чл. 15 от анекса/. Договорен е нов погасителен план с падежна дата на първата вноска – 06.01.2013г. и падежна дата на последната вноска – 06.07.2031г. Съгласно подписаните от ответника и актуални към м. август 2012г. ОУ БЛП като компонента от променливия лихвен процент, с който се олихвява кредита, се определя по одобрена от кредитора методология, достъпна в офисите и интернет страницата на банката и се променя по негово решение. При допусната забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от нея, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 пункта, която не се прилага, ако вноската се погаси до 7 дни от падежа й /т.20.1 от ОУ/. При допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие /т.20.2/. Според т. 13.5 – 13.7 от тези ОУ кредитополучателят е поел задължение да застрахова дадения в обезпечение и ипотекиран имот, ежегодно да подновява застраховката и редовно да плаща застрахователните вноски, като при неизпълнение на това му задължение, плащането на последните се извършва от негово име и за негова сметка от банката – кредитор /т. 28.1 от ОУ/.

От приложените към исковата молба застрахователни полици, сертификати и ОУ на застрахователя се установява, че ипотекирания имот е застрахован в полза на банката – кредитор, като след 02.10.2017г. размер на застрахователната премия е 40, 89 евро.

От представените от банката – кредитор два броя извлечения от счетоводните книги е видно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.12.2019г. не са погасени 6 броя вноски по главницата и лихвата в периода 06.05.2019г. – 06.12.2019г., а към датата на подаване на исковата молба - 31.03.2023г. тези вноски за 47 броя и са за периода 06.05.2019г. – 06.03.2023г.

Представените от ищеца извлечения от сметката по кредита, съдът намира за ненужно да обсъжда самостоятелно, тъй като те са съобразени от вещото лице, при изготвяне на заключението на допусната по делото ССчЕ. От последната се установява, че отпуснатия кредит в размер на 60 000 лв. е усвоен на три пъти в периода от 06.07.2006г. до 17.07.2006г., като за връщането му са внесени 35 175, 43 лв., а след превалутирането – 20 587, 07 евро. Установява се още, че последната сума за погасяване на кредита в размер на 270, 41 евро е внесена на 12.07.2019г., поради което към датата на подаване на исковата молба е налице непогасено задължение в общ размер на 34 132, 11 евро. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем 4 с връчване на препис от исковата молба на ответника – 03.07.2023г. са падежирали 50 броя вноски – от 77- ма с падеж 06.05.2019г. до 126 – та с падеж 06.06.2023г. Вещото лице е констатирало, че договорната лихва за периода от 06.12.2012г., когато кредита е превалутиран и страните са уговорили лихва от 8, 79 пункта до 16.12.2019г., когато кредита е трансформиран в предсрочно изискуем, банката не е променяла едностранно лихвения процент. Вещото лице е изчислило, че платените по договора заемни такси и обезщетение за забава по т. 20.1 от ОУ са в общ размер на 623, 46 евро, от които – 6, 71 евро е санкционната лихва, а 616, 75 евро са таксите, както и че при евентуална тяхна недължимост към датата на исковата молба. Вещото лице е посочило, че съгласно първоначално уговорените между страните условия, без да се съобразяват последващите изменения, към 20.12.2019г. непогасения остатък от главницата възлиза на 24 304, 93 евро, а от договорната лихва за периода от 06.05.2019г. до 16.12.2019г. възлиза 1 482, 23 евро. Санкциониращата лихва за периода от 06.05.2019г. до 15.12.2019г. е в размер на 8, 37 евро, обезщетението за забава за периода 16.12.2019г. – 20.12.2019г. е в размер на 27, 01 евро, неплатената застраховка е общ размер на 121, 87 евро, неплатената такса за управление в размер на 303, 02 евро и таксата изискуемост е 60 евро. При настъпила предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба – 03.07.2023г. размера на главницата възлиза на 24 304, 93 евро, на договорна лихва за периода от 06.05.2019г. до 03.07.2023г. възлиза на 9060, 52 евро, обезщетението за забава по т. 20.1 от ОУ начислено върху падежиралата и просрочена главница до 03.07.2023г. е в размер на 274, 08 евро, неплатена застраховка е в размер на 158, 92 евро, неплатената такса за управление в размер на 594, 68 евро и таксата изискуемост в размер на 60 евро. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в дължимата главница има капитализирана договорна лихва в общ размер на 728, 93 евро.