Решение № 332 от 22.09.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 522/2026
- Вид
- Решение № 332
- Подписан
- 22.09.2026
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.58 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.57 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.57 ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 332 гр. Пазарджик, 22.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200522 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Н. ЕГН ********** от с.Б. обл.София, депозирана чрез адв.В. Л. от АК- София, срещу НП №25-1006-001705 от 27.08.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРПазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро /1000 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че АНО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, тъй като това не сторено в присъствие на свидетел очевидец на нарушението. Счита, че описанието на деянието е непълно, доколкото в АУАН и НП не е посочен конкретният начин, по който то е било установено. С тези доводи настоява са отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът адв.В. Л.. От същия е постила писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не възразява да се приемат събраните доказателства и не сочи други такива. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски за предоставена безплатна правна помощ.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не 1 изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 21.06.2025г., около 12:06ч., на АМ Тракия, км 58, в посока гр.Пловдив, е управлявал лек автомобил *** с рег.№***, собственост на „Х.“ ООД с ЕИК ***, като се движил в лентата за принудително спиране, без да има технически проблем по автомобила или здравословен проблем на водача или пътниците в него.
Съгласно докладна записка рег.№1006р-10706/21.08.2025г., изготвена от св.А. Т.- инспектор в Сектор „ПП“, ОДМВР- Пазарджик /л.20/ във връзка с извършена проверка по повод получен по електронен път сигнал /л.14, 15/ от Х. И. В. от гр.София за забелязано на 21.06.2025г., около 12:06ч., по АМ "Тракия", в посока гр.Пловдив, изпреварване през лентата за принудително спиране от страна на лек автомобил *** с рег.№***. В резултат на извършена справка в информационните масиви на МВР в хода на проверката било установено, че посоченото МПС е собственост „Х.“ ООД- гр.София с ЕИК *** с управител Л. Г. Н. от гр.София. От снетите от същия писмени обяснения и попълнената собственоръчно декларация по чл.188 от ЗДвП /л.17/ било установено, че на инкриминираните дата и място процесният автомобил бил управляван от жалбоподателя А. Н. Н. от гр.София. Отделно от това, обяснения били снети от подателя на сигнала и от водача на посоченото от него МПС, който заявил, че няма спомен дали е управлявал автомобила на инкриминираната дата. След приключване на проверката св.А. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл.№306698/16.08.2025г. Това било сторено в присъствието на свидетелите А. Т. Ч. и К. Н. К. и на нарушителя, на когото АУАН бил връчен срещу подпис. В АУАН било изрично отбелязано, че същият е съставен по преписка рег.№100600-11571/23.06.2025г. във връзка с получен сигнал по електронен път. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро /1000 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните 2 по делото свидетели- св.А. Т. /актосъставител/ и св.Х. В. /подател на електронния сигнал/, и писмени такива, инкорпорирани в материалите по представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка.
Жалбата против НП /връчено на 15.03.26г./ е допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок- на 27.03.26г., от лице с правен интерес, пред компетентния да я разгледа районен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно да издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и да провери дали АНО правилно е приложил материалния закон.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.А. Т.актосъставител, се установи, че същият е съставил процесния АУАН след извършена от него проверка по повод подаден по електронен път сигнал от св.Х. В.. Разпитан в качеството на свидетел, последният потвърждава, че на инкриминираните дата и място, докато шофирал по АМ Тракия, забелязал, че процесното МПС изпреварва през лентата за аварийно спиране, за което сигнализирал по електронен път органите на МВР.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото писмен доказателствен материал, инкорпориран в материалите по АНП.
Преди да направи своите изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието, съдът на първо място е длъжен да провери процесуалната законосъобразност на установителния и санкционен акт. В изпълнение на това си задължение съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /л.46,47/ и в сроковете по чл.34 ЗАНН. В същото време процесният АУАН е съставен въз основа на документи, по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, като посочените в него свидетели не са били очевидци на деянието. Последното представлява съществено процесуално нарушение, драстично накърняващо правото на защита на жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Това е така, защото АУАН е съставен в разрез с нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Посочената правна разпоредба императивно предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. законът изисква установителният акт да се състави в присъствието на свидетели очевидци на самото извършване на нарушението или на неговото установяване.
Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да 3 се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят и неговите колеги, посочени като свидетели в акта, не са били очевидци на извършване на нарушението, нито на неговото установяване. Доказано е категорично от показанията на актосъставителя, както и от приетите писмени доказателства по делото, че сигналът за процесното нарушение е бил подаден по електронна поща на МВР, както и че единственият пряк свидетел очевидец на нарушението е именно неговият подател- св.Х. В.. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта в присъствие на св.В., когото да посочи като свидетел. Вместо това св.Т. вписал като свидетели в АУАН свои колеги, без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
При издаване на НП също е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на санкционираното лице. Действително, атакуваното НП съдържа задължителните реквизити по чл.57 ал.1 от НК, но в същото време не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК, доколкото в него липсва подпис на длъжностното лице, което го е издало, а именно- Началник група в Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик. Подписът е единственият законен начин да се удостовери, че органът лично е разгледал материалите по преписката и е упражнил правомощието си да наложи санкция. Липсата му прави акта „анонимен“ и невалиден, доколкото не е завършен сложният фактически състав при издаване на официалния документ, какъвто иначе без съмнение е НП. В този смисъл, връчването на неподписан препис от НП, както е било сторено в настоящия случай, лишава наказаното лице от възможността да разбере дали оригиналът изобщо съществува и дали е подписан в законовия 6месечен срок. Това създава несигурност и ограничава правото на защита на адресата на НП. Тъй като се касае за нарушение на формата и валидността на волеизявлението, съдът не може да го „поправи“. Дори ако по-късно се представи подписан екземпляр, фактът, че връченият на лицето препис е без подпис, е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно материалната незаконосъобразност на атакуваното НП, доколкото посочените вече процесуални нарушения представляват достатъчно основание за неговата 4 пълна отмяна.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че то бе направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че по делото е оказана безплатна адвокатска помощ, съгласно нормата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Предвид изложеното, възнаграждението, което съдът определя и присъжда в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, следва да бъде съобразено с минималното такова, предвидено в разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 204.52 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №25-1006-001705 от 27.08.2025г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на А. Н. Н. ЕГН ********** от с.Б. обл.София са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро /1000 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d1dc38d-b00b-4363-9d36-13a0ae69611b