Решение № 133 от 20.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120104331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „ТЕР - МСМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Б. Х. Т. чрез адв. Г. Д. П., АК - Пловдив, против „ТОРКРЕТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от управителите Г. Д. С. и Т. П. Д., с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3850,40 лв. представляваща стойността на доставени и приети, но незаплатени стоки съгласно фактури № 107762/30.09.2019г. на стойност 1450,40 лв., № 107879/06.12.2019г. на стойност 2000,40 лв. и № 107924/09.01.2020г. на стойност 399,60 лв., както и сумата от 1470,69 лева, представляваща лихва за забава върху стойността по трите фактури, считано от дата три години преди датата на подаване на исковата молба, или за периода от 16.06.2022г. до 16.06.2025г.,ведно със законната лихва от 17.06.2025г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание е прието изменение, съобразно което се претендира сумата от 1850.00/хиляда осемстотин и петдесет/ лева., неплатен остатък на доставени и приети стоки и услуги, обективирани във фактура с № 107762/30.09.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане в размер 1 на 706.62/седемстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки/лв.

2000.40/ две хиляди лева и четиридесет стотинки / лева за доставени ходови резервни части /UX101K5E9 Ленивец / за Komatsu D65EX-15EO, сер.

Nr. 69382, обективирани във фактура с № 107879/06.12.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане в размер на 764.07/седемстотин шестдесет и четири лева и седем стотинки/ лв.; законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главниците по гореописаните искови претенции.

Излагат се твърдения, че между страните са съществували трайни търговски отношения, при които ответното дружество е отправяло заявка до ищеца за доставка на резервни части и/или консумативи за пътностроителна и транспортна техника „Komatsu”. Посочва се, че стойността на процесните три фактури останала неплатена, като срокът за заплащането им е отдавна изтекъл. С молби за потвърждения, разменяни между страните в изпълнение на изискванията на Закона за счетоводството, ответното дружество е признало задълженията за доставки. Излага се, че с признаване на вземанията се прекъсва давността. Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че фактура № 107924 от 09.01.2020г. е заплатена изцяло от ответника на 14.05.2025г. Оспорват се твърденията на ответника за съществуването на търговски отношения, както и доставката на стоките. На следващо място се навежда възражение за изтекла погасителна давност и се излага, че липсва волеизявление на ответното дружество за признаване на дълга, както и че потвърждението на задължението в счетоводните документи не представлява признаване на задължението и е направено след изтичане на петгодишната давност. С горните мотиви моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно – деловодни разноски

В хода на производството бе назначена съдебно-счетоводна експертиза В с.з. на 03.12.2025 г. се прие заключение на вещото лице, като същото отговори и на поставени въпроси, като безспорно бе установено следното :

2

Ответникът „ТОРКРЕТ“ ЕООД е представил счетоводно записване на фактури: Фактура № 107762/30.09.2019г“ което е заприхождаване на получените материали в, чрез дебитиране на счетоводна сметка 3022 „Склад ГСМ“ за стойност 2298.72 лв. и сметка

4531 „Начислен ДДС за покупките“ срещу кредитиране на с метка „Доставчици“ партида ТЕР-МСМ“ ЕООД, със стойността на фактурата 2758.46лв.

Материалите са заприходени от ответника аналитично по вид и количество, описани в представен от ищеца Приемо-предавателен Протокол № 3 от 30.09.2025г.

Фактурата е включена в дневника на покупките на „ТОРКРЕТ“ ЕООД за данъчен период м. Септември 2019г. и Справката —Декларация на ответника за същия месец. - стр, 4 на ССЕ.

Фактура № 107879/ 06.12.2019 г. съгласно представения хронологичен опис на папка „Доставчици“, партида „ТЕР-МСМ“ЕООД е осчетоводена с дебитиране на с-ка 601 „Разходи за материали“ със сумата от 1667.00лв. и с-ка 4531 „Начислен ДДС за покупките“ срещу кредитиране на с-ка „Доставчици“ партида

ТЕР-МСМ“

ЕООД, със стойността на фактурата

2000.40лв.Основанието на операцията е „фактура за закупени резервни части „Аналитични партиди сметка 601 са „Булдозер Д65Х-15 D07045 и „Резервни части“ т.е. резервната част е поставена и сложена., тъй като е изписана на разход.

Вещото лице е установило общ размер на осчетоводено от ответника задължение, идентично с претендираното от ищеца вземане по двете фактури .

Установено е последващо отписване от ответното дружество на задълженията по фактура № 107879/ 06.12.2019 г. /2000.40лв./ и остатъка 1850.00лв. по фактури като погасени по давност на основание съставен Протокол от Решение на едноличния собственик на капитала на „ТОРКРЕТ“ ЕООД от 02.01.2025 г.

Отписването по давност е на основание обстоятелството, че от м. май 2019 г. петгодишната погасителна давност е изтекла към м.май 2024 г.

Всъщност това е спорният въпрос по делото.

3

Ищецът твърди, че между страните било постигнато споразумение от 01.10.2021г.възоснова на което ответното дружество е признало вземанията на ищцовото и се е задължишло да внася по 1000 лева месечно, считано от м.12, 2021г. В писмено доказателство, стр.38 се твърди, че ищеца е уведомил ответника, че не изпълнява това споразумение, като признава пращане на 298.20 лева при подписване на споразумението. Това споразумение не е представено по делото.

Твърди се, че ответникът е извършил признание на вземането по повод отговорите на финансовия одит на ищцовото дружество.По делото е приложена молба за потвърждение /стр.36/,видно то съдържанието на която се иска от ищцовото дружество потвърждение на вземане, като се сочи, че по справка на ответника, такова съществува в ищцова ползва в размер на 6000 лева.На какво основание, по коя фактура и за кои и какви стоки, обаче липсва каквато и да е информация. Неясен за съда е и размера на задължението, доколкото се твърдят притезания за различни суми по делото.В последваща молба /стр.40/ е възпроизведено идентично съдържание, вкл и размер на сумата.Няма данни за признание и изпълнение, дори частично.Сочи се дата на съставяне-26.04.2024г.В молба потвърждение /стр.42/ с посочен изх.№18 от 28.03.2025г., сумата на задължението, вече е редуцирана до 399.60 лева.В отбелязването от страна на ищеца не се признава отписването по давност и се заявява размер на вземане-4250 лева по фактури от 30.09.20219г.; 06.12.2019г. и 09.01.2020г.-на стойност 399.60 лева. На 14.05.2025г.-преди подаване на иска, тази сума, по последната фактура е платена /стр.60 от делото/.

Падежът на сумата от 1850.40 лв., според съдържанието на фактурата, издадена на 30.09.2019г., е датата на издаване.

Задължение в размер на 2000.40 лева е обективирано във фактура издадена на 06.12.2019г.

Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й. Съгласно чл.113,ал.1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга /или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 ЗДДС/.

Последователна е практиката на

4

ВКС, че фактурата, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор и е основание за плащане на уговореното Издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото задължениечл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава.

Задължението на лицето по чл.3 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл.112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл.84,ал.2 ЗЗД.

Исковата молба е подадена на 17.06.2025г. следователно към датата на предявяване на претенцията за тези суми по исков ред давността по чл.110 ЗЗД е изтекла. Предвид установената съдебна практика по чл.290 ГПК, задължителна за съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК кога „признанието” по чл.116, б”а” ЗЗД прекъсва давността и с оглед на обстоятелството, че молбите за потвърждение и отбелязванията на отговорите не съдържа белези на признание, , настоящият състав приема, че течението на давността не е прекъсната със споразумение,или молбите за потвърждение, цитирани по-горе. Вземанията са погасени по давност, което дава основание за отхвърляне на исковете.

При този изход на делото и с оглед претенцията за разноски на осн. чл. 78, от ГПК такива биха могли да се присъдят на ответника,но списък не е представен, както и доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕР - МСМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Б. Х. Т. чрез адв. Г. Д. П., АК - Пловдив, против „ТОРКРЕТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от управителите Г. Д. С. и Т. П. Д., с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3855,80 лв. представляваща стойността на доставени и приети, но незаплатени стоки съгласно фактури № 107762/30.09.2019г. на стойност 1850,40 лв.,и № 107879/06.12.2019г. на стойност 2000,40 лв., както и сумата от 1470,69 лева, представляваща лихва за забава върху стойността по двете фактури-706.62 5 лева по фактура № 107762/30.09.2019г. и 764.07 лева по фактура № 107879/06.12.2019г. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължение в размер на 5321.09 лева, и направените съдебно-деловодни разноски,като неоснователни и недоказани, погасени по давност.

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6