Решение № 132 от 11.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500185 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от К. Й. Н. от гр. Б., кв. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. М., против решение №332 от 27.02.2023 г. на Окръжен съд – Бургас по гр.д.№2124/21, с което е осъдена да заплати на С. Д.

Н. от гр. Б., кв. К. сумата от 24 396.40 евро – главница, представляваща платена от нея на „УниКредит Булбанк"АД по договор за ипотечен банков кредит №286/29.06.2011 г. вместо ответницата главница, лихви и такси, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 916.99 евро. – мораторна лихва за периода от 08.05.2020 г. - датата на получаване на искането за връщане на сумата, до датата на подаване на исковата молба. Решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми, в противоречие със събраните по делото доказателства, с установената по делото фактология. По твърдение на ищцата С. Н. ответницата е кредитополучател по договора за заем, който не изплащала и поради това ищцата започнала добросъвестно да погасява вноските. Съдът е приел, че сумата по кредита е била усвоена от ответницата. Ответницата в отговора на исковата молба действително е посочила, че фигурира като кредитополучател по договора за банков кредит.

Сочи се обаче, че в случая е налице скрито съглашение между ищцата и ответницата, поради причини във вътрешните им взаимоотношения. Те са близки, помагали са си, предприемали са заедно различни начинания. В случая, решението е неправилно поради несъобразяване от страна на съда с 1 всички доказателства по делото. Действителните отношения между страните са различни: ищцата работи и получава възнаграждението си в Италия.

Кредит може да бъде отпуснат от банката само за български гражданин, който е на трудов договор в Р България. Поради това, ответницата се явява като кредитополучател по договора за банков кредит като предоставя и собствения си имот за обезпечение пред банката.

Действителният кредитополучател е всъщност ищцата, която реално е обслужвала кредита години наред. По повод имуществен спор през 2020 г. настъпило влошаване на отношенията. Налице са свидетелски показания по делото, че всъщност ответницата е дала само името си за сключването на договора за банков кредит и истинският кредитополучатнел е бил прикрит. От ССчЕ по делото се установява, че ответницата К. Н. е била титуляр на две сметки в банката – кредитор като първата е била разплащателна, открита през 2011 г. Именно по тази сметка е усвоен и кредита. Другата е депозитна и също е от 2011 г. От разплащателната в депозитната сметка на три пъти са прехвърлени чрез вътрешнобанков превод общо 17 000 евро. Вещото лице е обяснило, че по този начин се избягва заплащане на високи банкови такси при фактическо теглене на пари. Страната сочи, че по делото няма доказателства, че ответницата е имала нужда от пари, няма доказателства за какво е изхарчила тези пари по кредита. Обратно – установява се, че ищцата се е нуждаела от парите за обзавеждането на търговски обект – фризьорски салон , в който същата работи и понастоящем. Превратното тълкуване на установената фактология е довела до постановяване на неправилно решение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковите претенции на С. Н. като неоснователни.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ищцата С. Д.

Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи се, че страната не е била клиент на банката. Оспорват се изводите въз основа на показанията на свид.

П. – служителка в съответната банка. Изказват се съмнения относно възпроизвеждането от страна на тази свидетелка на факти за сключването на процесния кредит отпреди 10 години. Според страната първоинстанционният съд правилно при коментара на тези показания е приел, че те са напълно изолирани от останалия доказателствен материал. На следващо място се оспорва коментара на въззивника на представения доказателствен материал относно необходимостта от кредит за въззиваемата.

С. Н. е солидарен длъжник по договора за заем с банката и не е искала да има проблеми. Извършени проверки от НАП не установяват превишение на разходите спрямо доходите. Според въззиваемата, първоинстанционният съд е обърнал внимание на поддържаната теза от ответната страна по въпроса за какво е бил използван кредита. По повод покана за доброволно уреждане на въпроса, въззивницата е заявила, че е наясно за целта на кредита – обзавеждане на фризьорски салон. В ОИМ след получаване на исковата молба и приложенията към нея, според ответницата, средствата били необходими за довършителни работи по обекта, който бил на „груб строеж“.

Според страната БОС прави в решението си правилен извод, че кредитът е бил изтеглен и разходван единствено от К. Н., и тя е задължена за връщането му, поради което уважава претенцията на ищцата Ст. Н.. Привидност на 2 договора за банков кредит по делото не е доказана. Установяването в случая би могло да стане само при изрично посочени от закона условия - наличие на обратен документ или начало на писмено доказателство. Такова доказателство от страна на ответницата по делото не се представя.

Експертизата по делото сочи, че кредита е усвоен по сметка на ответницата, прехвърлен по друга сметка – пак на ответницата и изтеглен на три пъти на каса, което сочи кой се е възползвал от парите по кредита. Поради това, страната моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството е по искова претенция на С. Н. против К. Н. за сумата от 24 396.49 евро, платени от нея на „УниКредит Булбанк“АД по договор за ипотечен банков кредит №286, вместо ответницата - главница, лихви и такси, ведно с мораторна лихва от 3 916,99 евро за периода от 08.05.2020 г. – датата на получаване на покана за връщане на посочената главница, както и със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски. Сочи се, че ответницата е сключила договор за ипотечен кредит с „УниКредит Булбанк“АД за сумата от 18 000 евро. Ищцата се съгласила да бъде солидарен длъжник, поради близките отношение с ответницата, която била съпруга на починалия брат. Още от сключването на договора ответницата помолила ищцата да извърши погасяването на няколко вноски. До този момент ищцата живеела и работела в Италия, откъдето се завърнала в България в средата на м.септември 2011 г.

Това продължило до м. април 2020 г. Ищцата погасявала задълженията, тъй като била солидарен длъжник. Ищцата плащала сумите лично, на каса или чрез трето лице. Поради влошаване на отношенията между страните, до ответницата била отправена нотариална покана, връчена й на 08.05.2020 г., с която била уведомена за размера на задължението – 24 094 евро, платена от ищцата по кредита. Ответницата оспорила да дължи плащане на сумата, тъй като според нея ищцата ползвала сумите по кредита за обзавеждане на фризьорски салон, в който работела. След връчване на нотариалната покана, кредитът бил обслужван от ответницата. За ищцата възникнал правен интерес от завеждане на иск за осъждането на ответницата да й заплати сумата.

В отговор на исковата молба ответницата Н. потвърждава, че са близки с ищцата, съпруга на брат й. Получила е след смъртта му значителна парична сума, която вложила в закупуване на недвижим имот – търговски обект в комплекс „Перла“ – Бургас. Ищцата също закупила такъв имот с помощта на ответницата. Имотът обаче бил на степен груб строеж и се нуждаел от средства за довършване, поради което имала нужда от парични средства за въвеждането му в експлоатация. Според ответницата, ищцата настоявала някой да изтегли банков кредит, вноските по който щяла да си плаща тя, тъй като не можела да докаже доходи, а нямала и имущество, годно за обезпечение. Поради това, бил сключен договор за кредит от името на ответницата К. Н., а ищцата С. Н. се ангажирала като солидарен длъжник.

Кредитната инспекторка била наясно, че парите са за солидарния съдлъжник С. До м. април 2020 г. С. плащала кредита и проблеми не е имало. Тогава 3 отношенията между страните се влошили. С. завела против ответницата и нейните деца гражданско дело с предмет имотен спор. С. загубила делото и спряла плащането на вноските, изпратила и нотариална покана за връщане на платените от нея вноски. Тъй като кредита бил обезпечен с ипотека върху имот на ответницата К. Н., то последната била принудена да погасява кредита, за да не изгуби жилището си. Лично заплатила 6000 лв. Цялата сума по кредита ответницата изтеглила лично и предала на ищцата, като последната обещала че ще погасява вноските.

Окръжният съд с решението си е установил, че е безспорен фактът на сключване на договор за универсален ипотечен кредит между К. Н. като кредитополучател, „УниКредит Булбанк“АД като кредитор и С. Н. като солидарен длъжник, за сумата от 18 000 евро. За обезпечение на иска била учредена договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент №2, вход 1 бл.25 в ж.к. Лазур, гр. Бургас. Налице е солидарна задълженост на третото задължено лице с кредитополучателя. Съдът е приел също така за безспорно установено в производството извършеното плащане от ищцата на сумата от 24 396,49 евро, дължими по договора главница, такси и разноски. С експертно заключение по СИЕ се установява, че К. Н. е била титуляр на две сметки в банката. Първата – разплащателна сметка, открита на 20.07.2011 г. и закрита на 07.02.2022 като по нея е усвоен процесният кредит. Втората е депозитна, открита на 03.10.2011 г. и закрита на 14.10.2011 г. От извлеченията на сметките е видно, че на 03.10.2011 г. от разплащателната в депозитната са прехвърлени чрез вътрешнобанков превод 17 000 евро за откриване на флекси депозит, които са изтеглени на каса на три пъти за времето от 03.10.2011 – 14.10.2011 г.

По-нататък в решението си окръжният съд е анализирал, че двете страни по делото имат качеството на солидарни длъжници като установената в чл.127 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения е оборима. Към кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните отношения само се предполага че дължат по равно.

Първоначално ответницата, която фактически е получила сумата по кредита, е заявила в отговора на нотариалната покана, че не е получавала сумата по кредита като тя е била получена от ищцата.

От страна на ищцата по повод обзавеждането на фризьорския салон са установени направени поръчки – на 04.04.2011 г. с авансово плащане на 3 000 евро. За изработени и доставени мебели е била съставена фактура от 30.05.2011 г. с №333 на стойност 6 000 евро, която съдът с оглед липсата на оспорвания е прие, че е надлежно платена от ищцата на датата на падежа на задължението – когато е издадена фактурата – 30.05.2011 г. На 03.04.2011 г. ищцата е поръчала и съответно – заплатила и огледала от масивно дърво. От събраните доказателства се установява, че ищцата действитено е преустановила договорните си отношения с работодателя си в Италия /до м. август 2011 г./. Писмени доказателства сочат, че за периода м.декември 2010 – м. август 2011 г. ищцата е получила за полагания от нея труд сумата от 18 237.38 евро. От доказателствата събрани по делото се установява, че до края на 2011 г. ищцата е предприемала дейности по въвеждане в експлоатация на фризьорския си салон. Плащала е за мазилка, полагане на 4 фаянс, теракота, обзавеждане, наемала е работници. За периода 30.09.2011 – 14.12.2011 г. се установяват плащания за сумата от 7 530 лв. Така съдът е приел, че по делото не се установява получаването на сумата от 18 000 евро от ищцата, тъй като сумата е била преведена по сметка на ответницата и през м. октомври е изтеглена от нея на каса. Единствено твърденията на свид.