Решение № 680 от 23.10.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 188/2025
- Вид
- Решение № 680
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 06.12.2025
- Състав
- Калина Христова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- член 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 680 гр. Враца, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Хр. Х.ва при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело № 20251420100188 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от И. Л. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредирект“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., по силата на който ищецът получил заем при следните параметри: заемна сума 5 000 лева, фиксиран ГЛП 50% и ГПР 62,95%. Сочи, че в чл. 6 от договора е уговорено задължението за заемателя да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия, а в случай на неизпълнение на това задължение, дължи неустойка в размер на 9 602,70 лева.
Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен, като излага следните доводи:
ГЛП е 50% - лихвата е прекомерна и противоречи на добрите нрави, като надвишава трикратния размер на законната лихва, който към 26.04.2024 г. е 13,79%, съответно трикратният й размер е 41,37%.
ГПР е 62,95% - не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК; по скрит начин е увеличен и в договора не е посочен неговият реален размер, тъй като в него не е включена уговорената в договора неустойка, което представлява предоставяне на невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика липсва ясно разписана методика за определянето на ГПР, нито е ясно посочено 1 как е формиран посоченият в договора ГПР от 62,95%; посочени са ГЛП и ГПР, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР при главница от 5 000 лева и общо дължима сума в размер на 17 125,67 лева се получава оскъпяване на кредита с 342%.
Начислената неустойка оскъпява дълга и води до затрудняване доброволното му погасяване, което сочи, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора
Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., сключен между ищеца и „Кредирект“ ЕООД, поради противоречието му със ЗЗД и ЗПК.
В условията на евентуалност е предявен иск да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 18 от договора, която предвижда заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 9 602,70 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, чрез адв. Х. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
На първо място сочи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Заявява, че клаузата за неустойка не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори и да се счете за нищожна, не влече нищожност на целия договор. Основните му параметри – главница и лихва са валидно договорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички изисквания, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР.
Сочи, че още преди подписване на договора, ищецът е бил наясно с всички условия и сам е избрал параметрите и условията му.
Клаузата за лихва е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Лихвеният процент е фиксиран, поради което и потребителят е бил наясно с размера на задължението си.
Сочи още, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – как е формиран и какви са компонентите му и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя възниква за неизпълнение на задължение след сключване на договора, поради което и е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР.
2
Счита, че уговорените фиксиран лихвен процент и неустойка не противоречат на добрите нрави.
Не е налице и неравноправност по ЗЗП, клаузите не са във вреда на потребителя, отговарят на изискванията за добросъвестност, не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Заявява, че в периода 2022 г. – 2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество общо 16 договора с идентични условия, поради което намира процесуалното му поведение за злоупотреба с права.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 131 ГПК от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, против И. Л.
А., ЕГН **********, са предявени насрещни искове в условията на евентуалност за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 5 000 лева, представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г.
В исковата молба по насрещния иск се сочи, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД предоставило на И. Л. А. сумата от 5 000 лева, усвоена чрез банков превод. Кредитополучателят се задължил да върне сумата при фиксиран лихвен процент от 50% на 18 месечни вноски за срок от 27.05.2024 г. до 27.10.2025 г.
След подписване на договора кредитополучателят не е изпълнил задължението си да представи обезпечение, поради което му е начислена и неустойка.
По договора няма никакви извършени плащания и кредитополучателят е в просрочие на 10 месечни вноски, като заявява, че обявява кредита за предсрочно изискуем, като към молбата се прилага нарочно уведомление. Задълженията на кредитополучателя са както следва: 5 000 лева – главница, 1 894,79 лева – възнаградителна лихва, 5 773,34 лева – неустойка и 2 258,05 лева – такси.
Иска се постановяване на решение, с което И. Л. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от 5 000 лева – главница, дължима поради неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност в случай че бъде уважен главният иск, предявен от първоначалния ищец и целият договор бъде обявен за нищожен – да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 5 000 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., дължима съгласно чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от ван Л.
А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., с който се признава, че ответникът по насрещните искове дължи на ищеца по същите сумата от 5 000 лева – неизплатена главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е налице облигационно правоотношение по сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г. за сумата от 5 000 лева, която ищецът е усвоил.
Горните обстоятелства се установяват и от представеното копие от Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г., видно от който кредиторът „Кредирект“ ЕООД предоставя на ищеца сумата от 5 000 лева. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50%, а ГПР е 62,95%, общо дължима сума за плащане 7 533,30 лева, платима на 18 вноски в срок до 27.10.2025 г.
Съгласно чл. 6 от договора, същият следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения:
1. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включващ договорената главница и лихва.
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – да има осигурителен доход в размер на най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; а в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
С чл. 6, ал. 2 ищецът е поел задължението да предостави избраното от него обезпечение в срок до два дни от сключване на договора, а в чл. 18, ал. 1 от договора 4 е посочено, че при неизпълнение на поетото в чл. 6 задължение да предостави обезпечение в уговорения срок или представеното обезпечение не отговаря на условията по договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение в размер на 9 592,37 лева.
В чл. 3, ал. 3 от договора е поместен погасителният план, видно от който дължимата неустойка в общ размер на 9 592,37 лева е дължима на 18 месечни вноски, дължими ведно с вноските по кредита, като общата дължима по договора сума е в размер на 17 125,67 лева.
Към исковата молба по насрещните искове „Кредирект“ ЕООД представя Уведомление за предсрочна изискуемост, с което обявява кредита за предсрочно изискуем.
По делото е прието заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, съгласно което размерът на ГПР, ако в същия се включи дължимата неустойка за неизпълнение, предвидена в чл. 18 от договора за кредит в размер на 9 602,70 лева, е 161,68%.
Годишният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е 37,90%.
Вещото лице е констатирано, че след образуване на делото ищецът е заплатил общо сумата от 2 500 лева, с която са погасени неустойка за забава 10% в размер на 1 266,26 лева и договорна лихва в размер на 1 233,74 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е отговорило обосновано и мотивирано на поставените му задачи.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От ищеца И. Л. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, са предявени следните искове:
1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.
146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1062572/26.04.2024 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12, чл. 19 ЗПК, ал. 1 и с чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност:
2. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 18 от договора, поради противоречие със закона;
3. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 18 от договора, поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
4. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване 5 нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 18 от договора, поради накърняване на добрите нрави;