Определение № 128 от 21.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100600129 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.250,ал.4, изр. второ от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от В. К.

Т., ЕГН **********, против Определение на Софийски районен съд, постановено на 04.04.2023 година по НЧХД № 11891/2022 година, по описа на съда, с което е оставена без разглеждане частна тъжба, депозирана от Т. срещу В.М.Г.. Моли отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СРС, с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпило възражение от подсъдимата В.М.Г., в което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима. Същата е депозирана в срок от активно легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, жалбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано при депозирана от В. К. Т. частна тъжба против В.М.Г., в която се иска последната да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.147,ал.1 от НК. В нея тъжителят е посочил, че във връзка с присъдените на К. множество научни степени, от Министъра на образованието и науката, със Заповед № РД 09-167 от 27.01.2020 година е назначена проверка на научните му трудове.

Един от органите, които са ангажирани с изготвянето на оценка за плагиатство на научните работи на тъжителя е Комисията по академична етика. Един от членовете на тази Комисия е подсъдимата В.М.Г.. Със Заповед № РД 09-1459 от 14.07.2021 година е определен и съставът на тази комисия, който да разгледа научните трудове на Т.: Подсъдимата, В.Д., И.Ц., Р.Р. и Ц.С..

1

Комисията дала следното заключение: „…Във връзка с изложеното, заключението на Комисията по академична етика е, че в процедурата за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“, В. Т. е допуснал, осъществил плагиатство, по смисъла на дефиницията на § 1,т.7 от Допълнителните разпоредби към ЗРАСРБ“. Това заключение е публикувано в сайта на Министерство на образованието и науката на 24.03.2022 година.

Твърди, че чрез горното, членовете на Комисията и конкретно подсъдимата В.М.Г. са разпространили неверни обстоятелства, които за тъжителя имат „позорен характер“.

За да постанови атакуваното Определение, първоинстанционният съд е приел, че органа, достигнал до заключението, в чийто състав е била и М. за плагиатство е колективен, а наказателната отговорност е лична и е недопустимо действията на колективен орган, на базата на субективното виждане на едно лице да рефлектират върху наказателната отговорност на произволно избран член на същия този колективен орган.

Фактите, имащи значение за това производство са следните:

Във връзка с присъдените на В. К. Т. научни степени, от Министъра на образованието и науката, със Заповед № РД 09-167 от 27.01.2020 година е назначена проверка на научните му трудове.

Със Заповед № РД 09-1459 от 14.07.2021 година е определен и съставът на Комисията по академична етика при Министъра на образованието и науката, който да извърши проверката: В.Д. - председател, В.Г., И.Ц., Р.Р. и Ц.С..

Комисията дала следното заключение: „…Във връзка с изложеното, заключението на Комисията по академична етика е, че в процедурата за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“, В. Т. е допуснал, осъществил плагиатство, по смисъла на дефиницията на § 1,т.7 от Допълнителните разпоредби към ЗРАСРБ“.

Това заключение е публикувано в сайта на Министерство на образованието и науката на 24.03.2022 година.

Такива са фактите, които се установяват в производството, при това се установяват единствено, чрез представения от самия тъжител писмен документ – Доклад на Комисията по академична етика при Министъра на образованието и науката.

Анализирайки тези факти, въззивният съд достига до същите изводи „по правото“, до които е достигнал и първостепенният.

В нашето наказателно право се поставя знак за равенство между субекта на престъплението и наказателноотговорното лице. Тя се налага единствено на субект, който носи наказателна отговорност заради извършено от него престъпление. Оформило се е разбирането, че само онзи, който може да носи наказателна отговорност и следователно да е наказателноотговорно лице, може да бъде субект на престъпление. Наказателната отговорност е приложима само по отношение на строго определени субекти, които са осъществили обективни и субективни признаци от състава на едно престъпление и които са определени от наказателното право за способни да извършат престъпление и пригодни да понесат наказателноправните му 2 последици. Следователно става дума за лица, които се характеризират с определени качества да вършат престъпления и да носят наказателна отговорност за тях, като тези качества са необходими за всички престъпления и за всякакви наказания – без едновременното наличие, на които не може да бъде извършено нито едно престъпление и не може да се търпи нито едно наказание. Колективният орган, в тази връзка не може да бъде носител на наказателна отговорност.

В конкретиката на настоящия казус, доколкото фактите сочат, че информацията, публикувана в сайта на „Министерство на Министерство на образованието и науката на 24.03.2022 година е базирана именно на посочения официален доклад на Комисията по академична етика, то дори и да се приеме, че в него се съдържат неверни и опозоряващи твърдения, при липсата на наказателно-отговорен субект, единственият възможен изход е възприетият от районния съд – да прекрати наказателното производство.

Верен се явява и изводът на проверявания съд, че е недопустимо да се търси отговорност от произволно избран член на колективен орган за действия, осъществени от същия този орган, в кръга на компетентността му.

В тази връзка, съдът намира, че постановеното от Районен съд определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Софийски районен съд, постановено на 04.04.2023 година по НЧХД № 11891/2022 година, с което е прекратено наказателното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3