Решение № 2260 от 14.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. В., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РуМ. Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от РуМ. Христова Гражданско дело №

20223110107914 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. И.,ЕГН:********** с адрес: град В., ж.к.Ч., бл.67, вх. Д, ап. 96 срещу Н. И. Г., ЕГН: ********** и П. С. Г., ЕГН:

********** и двамата с адрес: град В., ул. „С.в.“ № 14, ет. 7, ап. 19, обективно, кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва:

1/ срещу ответника Н. И. Г., ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа, впоследствие намиране на работа; социално дистанциране, влошаване на здравето и качеството на живот и други аналогични, поради злоупотреба с процесуални права свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

2/ срещу ответника П. С. Г. , ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие; социално дистанциране, влошаване на здравето и на качеството на живот и други аналогични поради злоупотреба с процесуални права - свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата=

3/ срещу ответника П. С. Г., ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет 1 хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени неимуществени вреди, за отправени обиди и за уронване честта и достойнството на публично място- по време на оглед на строеж през месец юни 2016 г. и по време на процедура по медиация на 18.12.2018 г., в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното от ищеца право:

Ищцата твърди че между нея и ответниците имало дългогодишни и непреодолими спорове и конфликти, дължащи се и свързани с извършен от ответниците незаконен строеж в имота на ищцата находящ се в гр. В., ул. „Ч.в." № 15.

Претърпените от нея имуществени вреди се изразявали в това, че поради противоправните действия на ответниците /доказани със съдебни актове/, с които строили в имота й, впоследствие решили да я тормозят психически и финансово, с които действия и причинили душевни болки и страдания, останала и без работа и без доходи.

Ищцата твърди, че е съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „Ч.в.“ № 15, целият с площ 305 кв.м., съставляващ УПИ Х-7,кв.325, на 9-ти м.р. на град В. с идентификатор по Кадастралната карта 1010135.1505.326. Сочи,че в имота е трябвало да бъде построена жилищна сграда състояща се от приземен етаж и четири жилищни етажа от ЕТ „М. 92-М.Р." гр.В. въз основа на сключен между нея и ЕТ „М. 92-М.Р.", Договор за групов строеж от 22.08.1995 г. и нот.акт номер 2/1995г., съгласно които, фирмата трябвало да построи със свои средства обектите в сградата, за които имала учредено право на строеж и които били посочени в т.3 от нот.акт, а именно : офис „А" с площ от 23.80кв.м. на партерен етаж, ап. № 6 с площ от 93.13 кв.М. втори жилищен етаж, гараж № 3 с площ 18.96кв.м. на партерен етаж.

Поддържа, че нямало построени законни обекти, въведени в експлоатация, за които да получи нотариален акт за собственост и с които да увеличи имуществото си. Твърди, че вината за това е на доказаните противоправни действия на ответниците, които без да имало сключен с тях нито писмен, нито устен договор да строят в имота й или да възлагат извършване на строителство в същия с трети лица, са го сторили без нейното знание и съгласие чрез техния договор за групов строеж от 27.07.1999 г., допълнително споразумение от 25.08.1999 г., с което извършили незаконно строителство в имота. Поддържа, че по този начин са попречили на фирмата да строи и я лишили от възможността да има законно построени обекти, въведени в експлоатация, с които да увеличи имуществото си.

Твърди, че съгласно закона, за да може да се строи в съсобствен имот е необходимо нотариално заверен договор от всички съсобственици на имота -чл.56, ал.3 от ЗТСУ (отм.), респективно чл.183,ал.1 от сега действащия ЗУТ. Сочи , че няма такъв договор от всички съсобственици на имота.

Поддържа, че през месец юли 1999 г. ответниците от нейно име подали искане с вх.

№ АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999 г. за издаване на разрешение за строеж, на което бил подправен подписа на П. М. (доказано с експертиза в съдебно дело) и без нейното знание и съгласие приложили към него копия на нотариалните актове, с които се сдобили от Служба по вписванията. Така получили от Район О. към Община В. разрешение за строеж № 216 /22.07.1999г., което ответниците получили на ръка.

Твърди, че разрешението за строеж било отменено като незаконно издадено и в нарушение на чл.56, ал.3 ЗТСУ /липса на нотариално заверено съгласие от всички съсобственици в имота/ с Решение № 10287/23.10.2006 г. на Върховен административен съд.

По този начин без да са били задължавани от никого ответниците строили в имота и незаконно и на неин риск, което породило много спорове и конфликти с нея, защото те оказвали яростна съпротива срещу правовия ред в държавата, отказвали да спазват 2 установените правила и закони, грубо и безпардонно, с години погазвали конституционните и права и материалните и интереси. Сочи, че с години и оказвали психически и финансов тормоз и злоумишлен натиск да бъде принудена да поеме чужда вина и чужди задължения.

Да плати за последствията и разходите от извършено незаконно строителство и за това че е невъзможно да бъде узаконено, независимо че не е строила незаконно в имота; да се съгласи с искането на ответниците да подписва разни документи без да има сключен договор от всички съсобственици с ясни условия; да ги остави да вършат безумия по незаконния строеж и да плаща всичко каквото и поискат въпреки че е било против нейните интереси и и причинявало финансови загуби.

Поддържа, че през 2010 г. отново без съгласието й и след като ответниците отказали да се сключи договор-споразумение от всички съсобственици, започнали процедура по узаконяване на незаконния строеж, която приключила с Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012 г. на район О., потвърден с Решение от 06.11.2014г. по адм.дело № 1406/2014 г. на Адм.съд В.. След което, поради това, че отказали сключване на договор между всички съсобственици, завели срещу нея съдебни дела за пари на различни основания.

Твърди, че от 2011 г. ответниците започнали чудовищен и още продължаващ психически тормоз и финансов натиск спрямо нея, който се изразявал в: подаване на жалби до прокуратурата, че страдала от неспособност и липса на самокритичност за своето поведение и здраве, като имали претенции да бъде освидетелствана и въдворена в психиатрията. Твърди, че преписката е била прекратена с Постановление № 8182/2013 г. на ВРП.

Сочи, че жалбата, по която е било постановено това постановление е била подадена и подписана и от ответника Н. И. Г., а ответницата Г. давала свидетелски показания срещу нея по жалбата, като била посочена в самата жалба за свидетел, като знаела предварително за съдържанието на жалбата, отишла да свидетелства не по искане на Прокуратурата, а по своя воля с написани от нея самата свидетелски показания, които занесла на място. Поддържа, че от съдържанието на сведението на Г. било видно, че същата била запозната със съдържанието на молбата и с удоволствие разпространявала факти, позорящи и уронващи човешкото и достойнство и авторитет. Сочи, че освен това ответницата Г. се обаждала по телефона на майка и да я тормози и да иска от нея да и била прехвърлила дела си от имота, за да си били уредели сметките. Твърди, че това потвърдил и Н. Г. в неговото сведение по жалбата дадено пред дознател.

Поддържа, че отделно от това ответницата Г., на публични места, пред много хора говорела, че ищцата била „осъдената Т." и как щяла да и вземе имота понеже той не и бил трябвал, била „стара мома без деца" и нямало на кого да го оставя след себе си, била безработна и се стараела да и осигурява с какво да се занимава, затова и завеждала дела в съда за пари! Била невъзпитана и щяла да я възпитава, защото била лъжела за всичко.

Твърди, че това се случвало многократно на публични места.

Сочи, че ответниците инициирали срещу нея множество съдебни дела, с които да и искат пари, за това, че строили в имота и, за пропуснати ползи, както и за това, че са строили незаконно и трябвало да се премахва незаконно построеното от тях и т.н., с цел да я тормозят, да доказва по много пъти едно и също нещо, за да тръгне поредното съдебно дело.

Поддържа, че срещу нея от страна на ответниците били заведени следните дела:

- 800/2001 г. Административно отделение на ВОС- решено в нейна полза, 573/2002г. на ВРС - прекратено,776/2005 г. Административно отделение на ВОС- нерешено в нейна полза , 4621/2006 г. на ВАС( въззивно на 776/2005 г. на Адм.отделение на ВОС)- решено в моя полза с Решение № 10287/23.10.2006 г. на ВА, 5791/2011г. на ВРС - нерешено в нейна полза, 914/2013 г. на Адм. съд В.- върнато на РДНСК-СИР за ново произнасяне , 1406/2014 г. на Адм. съд В.- решено в нейна полза,14298/2014 г. на ВРС-решено в нейна полза,3663/2015 г. на ВРС - решено в нейна полза (преМ.ло в рамките на седем години

3 през 5 съдебни етапа( в.гр.д 1998/2016 г. на ВОС, отново гр,д. № 3663/2015г. на ВРС, в.гр.д.

№ 203./2019 г. ВОС и гр.д. № 4724/2019 г. НА ВКС) приключило с окончателно решение от 13.09.2021 г. на ВКС, с което се отхвърля исковата претенция на Н. Г. и П. Г. и останалите купувачи, които претендираха оспорване на нот.акт № 2/1995 г. и искаха съда да им разреши да делят чуждо имущество, т.е. моето имущество. В решението си Върховния съд им каза, че ответниците и консултантите и не могат да четат договори и нотариални актове.,16336/2015 г. на ВРС - решено в нейна полза, жалба до прокуратурата № 8182/2013 г., постановление от м.08.2013 г., с което преписката била прекратена.

Твърди, че във всички тези дела била принудена да обяснява от години едно и също, а именно, че ответниците вършели това умишлено с ясното съзнание и намерение да и причиняват имуществени и неимуществени вреди, изрично си го признавали в и-мейл кореспонденцията и с тях от м.07.2017 г. приложена като доказателство към делото.

Сочи, че действията им представлявали злоупотреба с процесуални права. Поддържа, че всичко това и пречело да живее нормално, да се занимава с полезни за нея неща. Сочи, че се стигнало да там да не може да работи, останала без работа и доходи.

Твърди, че ответниците нарушили всички закони, човешките и права, тъпчели честта и достойнството и с това, че „си купуват всичко" без оглед дали е законно. Поддържа, че я „влачат" в съда чрез различни дела, само и само да я принудят да се откаже от имуществото си, да им го подари. Сочи, че целият и живот, най-силните и години (между 35 и 55 г.) са М.ли в разправии и проблеми около този имот, все още продължавали и не се знаело още колко време ще продължи това. Не можела нито да има нормален живот, нито да работи нормално, нито да получи каквито и да е облаги от имуществото си.