Решение № 521 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

ЧЛ.ве:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20035316 от 12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 21404 по описа на СРС за 2016 г., 128 състав, са отхвърлени исковете, предявени от „Л.“ АД /с предишно наименование „ТНК К.М.“ АД/ за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответниците „П.-МБН“ ООД, В. Т. М. и М. Р. П., че последните дължат на ищеца солидарно следните суми: сумата от 3997,11 евро, представляваща остатък по главница по договор за заем бизнес кредит „Сити“ с клиентски № 734 от 29.10.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 21.01.2016 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 721,18 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 29.10.2015 г. до 21.01.2016 г.; сумата от 514,55 евро, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 30.10.2015 г. до 21.01.2016 г.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Л.“ АД /с предишно наименование „ТНК К.М.“ АД/ срещу решението в неговата цялост. Сочи, че съдът неправилно при постановяване на решението не е взел предвид депозираното и прието като доказателство по делото споразумение от 27.03.2022 г., сключено между страните, с което признават, че между тях има валидно сключен договор за заем от 29.10.2014 г., както и че към датата на подписване на споразумението дължимите и изискуеми суми по договора възлизат в размера, посочен в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 3525/2016 г. по описа на СРС. Считат, че споразумението е последващо спрямо договора за заем и новира задълженията по него. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде 1 постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите, с който изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като молят същата да бъде оставена без уважение. Сочат, че по делото не е доказано, че допълнителна сума, различна от платената през 2015 г. по ч.гр.д/№ 19328/15 г., не е предоставяна и липсва документ, доказващ основанието ѝ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

За пълнота, с оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави и следното:

Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на 3 997,11 евро, представляваща остатък от главница по договор за заем бизнес кредит „Сити“ с кл.№ 734 от 29.10.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 21.01.2016 г. до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 721,18 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 29.10.2015 г. до 21.01.2016 г., сумата от 514,55 евро, представляваща дължима неустойка за забава за периода от 30.10.2015 г. до 21.01.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3525/2016 г. по описа на СРС. Впоследствие, в хода на делото, ищецът уточнява и представя споразумение от 27.03.2017 г., с което твърди, че е направено признание от страна на ответниците за дължимостта на вземанията.

Същевременно, видно от приобщеното към делото друго производство - ч.гр.д.

№ 19328/2015 г. по описа на СРС, 28 състав, се установява, че в полза на ищеца в предходен момент е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу част от ответниците въз основа на същия договор за кредит с № 734 от 29.10.2014 г. за сума в размер на 9991,10 евро главница / с твърдение, че считано от 30.12.2014 г. не е заплатена втора погасителна вноска с падеж 29.12.2014 г., т.е. погасена е единствено сума в размер на 8,90 евро за главница, поради което се дължи остатъка до 10 000 евро/, ведно със законната лихва за периода от 08.04.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1216,17 евро за периода от 30.12.2014 г. до 07.04.2015 г. Издадена е заповед за изпълнение за претендираните суми и изпълнителен лист, която е влязла в сила, доколкото не са били подадени възражения срещу нея. Образувано е изпълнително дело № 5254 от 2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, като видно от приетото по делото постановление от 30.10.2015 г. производството е било прекратено поради пълно погасяване на дълга и подадена молба от взискателя.

Институтът на новацията е регламентиран в чл.107 от ЗЗД, което гласи, че задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В теорията и съдебната практика се приема, че новацията е договор, с който се погасява 2 едно задължение чрез поемане на ново задължение на негово място — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. По своята правна същност новацията е договор между кредитора и длъжника — новационен договор, като една от задължителните предпоставки за сключването на новационния договор са наличие на съществуващо задължение, което да се погасява.

В случая ищецът твърди, че със сключеното споразумение на 27.03.2017 г. са били новирани задълженията по договора за заем, сключен на 29.10.2014 г., като това е основанието за претендиране на процесните суми. Съдът намира, че споразумението е без предмет, доколкото не може да се новира несъществуващо задължение. По делото е безспорно доказано, че преди сключването на соченото споразумение, а именно – на 30.10.2015 г. по образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело, за вземанията за главница, лихви и неустойки по същия договор за заем, е настъпило пълно погасяване, като самият кредитор е поискал на това основание прекратяване на изпълнителното дело. След като липсва доказано старо задължение, което да бъде подновено, споразумението от 27.03.2017 г. не води до възникване на ново задължение по отношение на ответниците, което следва да бъде погасено. В допълнение с доводите на СРС, че липсват всякакви данни да е налице и рефинансиране или допълнително отпускане на заемна сума във връзка със същия договор за кредит, то основанието за получаване на процесните суми се явява изцяло недоказано и правилно е бил отхвърлен предявеният иск. Ето защо решението следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат въззиваемите. Същите не са поискали такива, поради което не им се следват.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 20035316 от 12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 21404 по описа на СРС за 2016 г., 128 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

3