Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 612 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1460/2025
Вид
Решение № 612
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101460 по описа за 2025 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК, образувано е по две молби за отмяна.

С определение № 2169 от 29.04.2025г. по настоящото дело е допусната до разглеждане по същество молба вх. № 271149/15.05.2024 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 1466/01.12.2022 г по гр. д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София във влязлата в сила част, с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, установени с нови доказателства – определение № 38/05.02.2018 г. и издадена въз основа на него обезпечителни заповеди, двете по ч.т.д.23/2016 г.на Окръжен съд-Силистра, с които в полза на „РОСГ“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 10887//2014г. на ЧСИ Б., молба вх.№ 10443/ 05.02.2016г. на „РОСГ“ ЕООД по изп.д.№ 887/2014 г., обезпечителна заповед от 27.04.2016 т. по т.д.№ 31/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, обезпечителна 1 заповед от 16.06.2016 г. по т.д.№ 95/2016г. на ОС-Силистра, обезпечителна заповед от 22.08.2016 г. по гр.д.№ 10169/2016 г., определение № 193 от 10.08.2018 г. по в.ч.т.д.№ 250/2018 г. на Апелативен съд-Велико Търново. Според молителя, представените обезпечителни заповеди установяват, че предвид спиране на изпълнението с тях, са спрели да текат и сроковете за обжалване на постановлението за възлагане и като последица от това следва да се съобрази реда за вписване в имотния регистър, от което следва да се направи извод, че ищецът неправилно е признат за собственик на процесния имот.

С определение № 2817 от 02.06.2025 г. е допълнено първото определение, като е допусната до разглеждане по същество и молба вх. №279774 от 27.09.2024 г., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 424 от 28.06.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023г. на ВКС, ІІ гр.о., с което след частична отмяна на посоченото въззивно решение, искът по чл. 108 ЗС е уважен и в осъдителната част, като дружеството-молител „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188 е осъдено да предаде владението върху същия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № РД18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], общ.

„Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

Молителите твърдят, че решението на ВКС е неправилно, защото е прието, че то, като ответник по иска е било във владение на процесния имот, поради което е уважен иска по чл.

108 ЗС и в осъдителната му част. Позовава се на ново доказателство, с което се е снабдил след постановяване на решението – удостоверение изх.№ 3223/12.05.2023 г. по изп.д.№ 823/2018 г. на ЧСИ М. М. относно извършените действия от него по обезпечителна заповед от 07.06.2018 г. на Окръжен съд-Плевен.

По същество и по двете молби, дружеството-молител „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че счита представените доказателства за нови, защото ЧСИ не е привел в изпълнение обезпечителните заповеди, не е спирал производството, не е връчвал протоколи или други актове за възобновяване на производството на молителя, който не бил главен длъжник и е извършил процесуални действия при спряно изпълнително производство, включително и на основание чл. 638 ТЗ, а инстанциите по същество пренебрегнали реда за вписване в търговския и имотния регистър. Счита, че постанолението за възлагане никога не е влизало в сила поради обжалването и откриване на производството по несъстоятелност срещу главния длъжник и обзпечителните заповеди, поради което твърди, че с решението на ВКС, ІІ гр.о. е нарушен на закона, както и, че не е съобразен реда на вписване на разпореждане от един праводател. Счита, че представените доказателства са определящи за изхода от спора, защото индивидуалното принудително изпълнени е проведено въпреки, че производството е следвало да бъде спряно, че те сочат, че Постановлението за възлагане не е влязло в сила и н легитимира ищеца като собственик, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС е следвало да се отхвърли.

Ответникът по молбата „Климатроник“ ООД оспорва молбите, защото не са налице предпоставките на чл. 307, ал.2 ГПК за отмяна решението на ВКС - приложените доказателства се представят като новооткрити, а те са приложени към приложените копия от изпълнителни дела, че доводи за реда за вписване в имотния регистър вече са правени пред 2 въззивното производство, поради което те не са новооткрити обстоятелства и няма да променят изхода от спора. По същество оспорва и двете молби.

Ответникът по молбата „Обединена българска банка“ АД оспорва това, че представените доказателства не са новооткрити, твърди, че са били известни на молителя и са част от материалите по делото, а молителя не може да се позовава на бездействието си и да прави доводи във връзка с тях. Представя доказателства по тези твърдения. Оспорва това, че представеното удостоверение по втората молба установява нови обстоятелства. Твърди, че установените с него факти са твърдени и в хода на производството, но не са доказани, а молителя е могъл да се снабди с удостоверението и в хода на производството.

Третото лице-помагач ЧСИ М. Б. не взема становище.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа по същество молбите и данните по делото, намира следното:

Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила в установителната част по иска по чл. 108 ЗС на 22.02.2024 г., съгласно чл. 296, т.3 ГПК, когато не е допуснато до касационно обжалване с определение № 786/22.02.2024 г. по гр.д.№ 1595/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о. С него е признато за установено, че ищеца „Климатроник“ ЕООД е собственик на основание постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], адрес [населено място], общ. „Т.“, [улица], ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

По този иск в истанциите по същество е установено следното: На 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията й към кредитополучателя „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота, между които по б. Б процесния апартамент, находяща се в [населено място], на [улица], ет. 2 с площ 92,60 кв.м. с идентификатор р ***.

С нот. акт № 98, т. II, от 20.03.2014 г. на нотариус И. Д., „Боско Строй“ ЕООД е прехвърлил на „Гео Строй ГД“ ЕООД същия ипотекиран апартамент. С договор от 16.04.2014 г., вписан в ТР на 25.04.2014 г. е прехвърлено на „Тома Строй.“ ЕООД търговското предприятие на „Гео Строй ГД“ ЕООД, като изрично е включен и процесния апартамент. Образувано е изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. с взискател „Райфайзенбанк България“ АД и длъжници „Боско Строй“ ЕООД (н), „Интербетон“ ООД, „Екобетони“ ЕООД и ипотекарен длъжник е „Това Строй“ ЕООД (н). Вписана е възбрана на 23.08.2013 г. – преди ипотекарния длъжник да се разпореди с ипотекирания имот. На 04.12.2014 г. по това изп.д. е вписана възбрана върху процесния апартамент, върху който е насочено изпълнението. С постановление за възлагане от 04.02.2016 г., издадено по същото изп.дело, влязло в сила на 27.07.2017 г. за купувач на процесния имот е обявен „Климатроник“ ЕООД. В частта относно индивидуализацията на имота по кадастрална карта, постановлението за възлагане от публична продан е допълнено с постановление от 28.09.2017 г. и е вписано на 03.10.2017 г.

Подадената от „Тома строй“ ЕООД жалба срещу постановлението е оставена без уважение с решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС, потвърдено с определение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1290/2017 г. на САС, частната жалба срещу което е оставено без 3 разглеждане от ВКС с определение № 392/26.07.2017 г. по ч.т.д. № 1534/2017 г. на ВКС, I т.о.

„Интербетон“ ООД е уведомен за възлагането на процесния имот на 10.02.2016 г., видно от представеното уведомление по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ Б. и подадената от това дружество жалба е оставена без разглеждане, като просрочена, с влязло в сила определение по ч.гр.д. № 2952/2019 г. на СГС. Подадената от присъединения взискател „РОСГ“ ЕООД, жалба от 18.10.2018 г. срещу постановлението за възлагане също е оставена без разглеждане с влязло в сила определение на 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2310/2020 г. на СГС, според посоченото във въззивния акт след служебна справка от деловодната система на СГС. С решение No 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/2016 на ОС, гр. Плевен е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Тома строй“ ЕООД, а с решение от 03.01.2017 г. е обявена несъстоятелността на дружеството и е постановена обща възбрана. Тя е наложена след издаване на Постановлението за възлагане от 04.02.2016 г. С определение № 635/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд-Плевен синдика на „Тома строй.“ ЕООД (н) е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и ключар да подмени заключващите механизми на процесния апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2. Определението е обжалвано от „Климатроникс“ ЕООД, но е потвърдено с определение № 541/17.05.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Въз основа на определението и издадената обезпечителна заповед и е образувано изп. дело № 20187860400823 на ЧСИ М. М., по което са подменени заключващите механизми на самостоятелните обекти в сградата на [улица], ет. 2, в това число и процесния, за което е съставен протокол от 08.06.2018 г., представен по делото. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 128 от 13.11.2018 г. на нотариус И. Н., на основание чл. 718 ТЗ и в съответствие с определение № 629/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски окръжен съд синдика на „Тома Строй“ ЕООД продава на „Совтранс Ауто“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които и процесния с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че ищецът „Климатроникс“ ЕООД се легитимира като собственик – обявен за купувач от публична продан с постановление за възлагане от 04.02.2016 г., издадено по изп.д. № 20148380410887 с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, един от длъжниците е „Боско Строй“ ЕООД, с ипотекарен длъжник - „Тома Строй“ ЕООД, чиято собственост е бил продадения на публичната продан имот. Прието е, че постановлението за възлагане е влязло в сила, от който момент произвежда действие, съгласно чл. 496, ал.2 ГПК, на 27.07.2017 г., когато е постановено от ВКС необжалваемото определение по жалбата.

Просрочената, оставена без разглеждане жалба, подадена от „Интербетони“ ЕООД е прието, че не е произвела ефект върху влизане в сила на постановлението за възлагане. Същото е прието и за подалото жалба дружество „РОГС“ ЕООД, което не е било активно легитимирано да обжалва постановлението за възлагане. Тъй като към момента на изпълнението процесният имот не е в масата на несъстоятелността на длъжника „Боско строй“ ЕООД, а на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД, то откриването на производство по несъстоятелност на „Боско Строй“ ЕООД не спира изпълнението срещу имуществото на „Тома Строй“ ЕООД (н) на основание чл. 638, ал.1 ТЗ. На действието на 4 вписаната ипотека и възбрани от 2009 г., 2013 г.. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД (преди прехвърлянето на процесния имот от „Боско Строй“ ЕООД) може да се позовава само банката, но не длъжника или други, неучастващи в изпълнението лица. Последващите вписването прехвърляния са непротивопоставими на вписалият възбраните взискател и присъединилите се кредитори /чл. 453/. „Тома Строй“ ЕООД е придобило имота с ипотеката, учредена през 2009 г. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, предвид нормата на чл.