Решение № 260355 от 05.10.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 05.10.2020г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На четиринадесети август Година 2020

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА

БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 14491 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата Б.С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.06.2017г. на ПП - 6, км. 142+356 с посока на движение към гр. Елин Пелин по вина на Л.С., който управлявал лекия автомобил, в който пътувала ищцата. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

С определение от 10.07.2020г. е допуснато увеличение на иска до сумата от 100 000 лв.

При условията на евентуалност, ако се установи, че виновен за настъпването на ПТП не е водачът С., а водачът на другия автомобил, участвал в ПТП – С.Т.С., моли нейният застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – ЗАД О. – З.АД да бъде осъден да й заплати посоченото обезщетение.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица.

Ответникът З. О. – З.АД също оспорва иска. Сочи, че вина за настъпването на ПТП има единствено застрахования при главния ответник водач. Прави евентуално възражение за съпричнияване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответниците и отрича да има принос за настъпването на процесното ПТП.

В постъпилите в срок допълнителни отговори ответниците поддържат направените оспорвания и възражения, правят доказателствени искания.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните, проведен е разпит на свидетел – С.С., и е изслушано заключение на съдебна авто-техническа експертиза на вещо лице инж.

А. М..

При разпита свидетелката С. заявява, че е участник в процесното ПТП, управлявала е камион „Мерцедес 609“. Движела се по подбалканския главен път, като на кръстовището с пътя за с. Столник и Елин Пелин възприела мъж зелена фланелка, когото помислила за стопаджия. Намалила скоростта и в този момент възприела лек автомобил „Пежо“, който се показал от пътя откъм с. Столник, от дясната страна на посоката на движение на свидетелката, и спрял. С. продължила да се движи. Изведнъж, в момента в който управляваният от нея камион навлязъл в кръстовището, рязко и неочаквано лекият автомобил потеглил и също навлязъл. С. насочила автомобила си вляво, с цел да избегне удара, но не успяла и настъпил сблъсък между лекия автомобил в областта на шофьорската врата и предна дясната част на камиона. Малко след удара камионът спрял, а „Пежо“ -то съвсем леко било изместено напред. Счита, че се е движела със скорост от около 60 км/ч. Пътната настилка била асфалт – сух, времето – топло и слънчево. Ударът настъпил в лентата за насрещно движение, където С. навлязла, опитвайки се да избегне навлезлия в нейната лента за движение от дясно лека автомобил „Пежо“.

Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните, участъкът от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, представлява Х-образно кръстовище, с двупосочно движение с по една лента за движение в направление, с обща ширина на платното 8 м. Пътната настилка е асфалт, а ПТП е настъпило при дневна светлина и добра видимост. В района на кръстовището, регулирано с вертикална сигнализация пътен знак Б-2 „Стоп!“ на пътя Столник – Елин Пелин се е движел л.а. Пежо 106. Преди кръстовището водачът на л.а. намалява скоростта, като поради ограничена видимост към главния път поради наличието на тревна растителност и дървета, леко продължава движението си напред. По същото време отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, по главен път №6, който е с предимство, към кръстовището наближава л.т.а. Мерцедес 609Д, управляван от свидетелката С.. На около 100м. преди кръстовището, скоростта на движение по главния път е ограничена с пътен знак до 60км/ч. По данни от тахографския диск на лекотоварния автомобил, изследван след настъпването на ПТП, преди навлизането си в кръстовището, същият се е движел с около 80км/ч.

Внезапно, по неизвестни причини, водачът на л.а. Пежо предприема навлизане в кръстовището, като достига скорост от около15 км/ч. Възприемайки го, С. предприема маневра по аварийно спиране и отклоняване наляво, с цел да избегне удар с навлизащия в платното й за движение отдясно лек автомобил. Въпреки това, между двете МПС настъпва удар, който е реализиран в платното за насрещно движение в средата на кръстовището, между предната част на л.т.а. Мерцедес и левите врати на л.а. Пежо. Лекият автомобил е изблъскан напред и наляво, като и двете МПС се установяват в края на кръстовището.

Вещото лице е изследвало въпроса за предотвратимостта на настъпилото ПТП от гледна точка и на двамата водачи. На първо място, очевидно ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Пежо не е предприел навлизане в кръстовището, при наличието на друг автомобил, движещ се по главния път с предимство. Кредитирайки заключението на САТЕ, което се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, съдът приема от правна страна, че на първо място, причина за настъпването на ПТП е отнемането на предимството на лекотоварния автомобил от страна на водача на л.а. Пежо.

Макар това да е достатъчно от фактическа страна за да приеме съдът, че е доказана причинната връзка между поведението на застрахования при главния ответник водач и настъпилото ПТП, което има отношение към основателността на предявения главен иск, за по-голяма ясното относно механизма на ПТП съдът счита, че е уместно да посочи и следното:

Вещото лице е изследвало въпроса при какви обстоятелства ПТП би било предотвратимо от гледна точка и на водача на л.т.а. Мерцедес. От една страна, установява се, че автомобилът е управляван с 83 км/ч в зоната преди кръстовището, плавно е намалил до 80 км/ч преди рязко да намали скоростта си до 0 км/ч – тоест да спре. В тази връзка, съдът посочва, че не кредитира показанията на свидетелката С. относно скоростта, с която е управлявала автомобила, т.к. същите се опровергават от данните на тахографския диск. Вещото лице е установило, че дори и автомобилът да се движеше с максимално допустимата скорост от 60 км/ч, ударът отново би бил непредотвратим. За да не настъпи ПТП, л.т.а. е трябвало да се управлява със скорост по-ниска от максимално разрешената, а именно – 52 км/ч към момента на навлизане в кръстовището.

Тук следва да се обсъди съотношението между понятията „максимално разрешена“ и „съобразена“ скорост.

В чл.21 от Закона за движението по пътищата е регламентирана максималната скорост, с която водачите могат законосъобразно да се движат при управление на различните видове ППС и в зависимост от мястото на управление – във и извън населено място, по автомагистрала или по скоростен път. В ал.2 на същата правна норма е указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Следователно, на водачите е забранено да управляват ППС със скорост по-висока от указаната с пътен знак, а когато такъв няма – съобразно указаното в чл.21, ал.1.

Същевременно, чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Следователно, законът въвежда към водачите още едно условие, което те следва да съобразяват при избора си на скорост, а именно – да я съобразяват с посочените в закона обстоятелства по начин, който им позволява да спрат при всяко предвидимо препятствие.

Въпросът, доколко едно препятствие е предвидимо, е фактически. В конкретния случай, съдът приема, че от заключението на САТЕ и показанията на свидетелката С. се установява, че същата е възприела лекия автомобил още преди навлизането си в кръстовището. Разчитайки на това, че се е движела по пътя с предимство и автомобилът ще я пропусне, както би следвало, съобразно правилата за движение по пътищата, същата е продължила да управлява лекотоварния автомобил със скоростта от около 80 км/ч, което значително надвишава максимално разрешената за този участък от пътя скорост, с което без съмнение е допринесла за настъпването на вредите. Ако водачката на л.т.а. е управлявала автомобила със скорост от 52 км/ч в зоната преди кръстовището, ПТП е било предотвратимо, но дори и да беше управлявала автомобила с максимално допустимата скорост от 60 км/ч /вместо с 80 км/ч/ към момента, в който е възприела навлизането на лекия автомобил в кръстовището, при предприемането на аварийно спиране остатъчната й скорост в момента на удара, несъмнено щеше да е значително по-ниска, което при всички случи има отношение към размера на причинените вреди. Ето защо, съдът приема от правна страна, че и допуснатите от водача на л.т.а. Мерцедес нарушение на ЗДвП са в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.

Горното съдът излага само за пълнота на мотивите, доколкото условието за ангажиране отговорността на евентуалния ответник е съдът да установи, че застрахованият при главния ответник водач няма вина за настъпването на ПТП, което в случая не е така.

От процесното ПТП ищцата е претърпяла следните увреждания: контузия и кръвонасядания на гърдите; контузия на корема; контузия на дясното коляно; разкъсване на връзковия апарат и изкълчване на коланното капаче на десния крак; спондиолистеза на ниво L5 – S1 с неврит на десния перонеален нерв. По своя вид и тежест получената колянна травма е довела до трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за срок по – дълъг от 30 дни, в случая 3 месеца. Получените контузии в областта на гърдите и корема са причнили на пострадалата краткотрайни болки. Получената спондиолистеза на тялото на 5-ти поясен върху тялото на 1-ви сакрален прешлен с последвалата симптоматика на десния перонеален нерв за причинили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичните увреди са с доказан произход и са причинени от процесното ПТП. Настъпилият силен страничен удар от ляво е довел до развитието на мощни инерционни сили, които са придвижили тялото на ищцата наляво и напред. Движението на тялото е било спряно от поставения предпазен колан, но поради внезапното изместване на седалището напред, долната част на гръбначния стълб е извършила принудително ротационно движение наляво, като е последвал страничен удар на дясното коляно във вътрешността на купето в областта на арматурното табло. Посочените травми често се наблюдават при пътуващи на предна дясна седалка в автомобил, след претърпяно ПТП.

Спешна медицинска помощ ищцата е получила в МБАЛ „Света Анна“ – София.

Постъпила е в увредено общо състояние, но контактна. След стабилизиране на общото състояние чрез поставяне на постелен режим с включени инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия, в периода 09.06.2017г. – 14.06.2017г. ищцата е провела болнично и оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология. На 12.06.2017г. тя е била оперирана с извършване на следните дейности: шев на разкъсаното собствено сухожилие на дясното колянно капаче, преместване от първоначалното му залавно място и след стабилизиране на капачето на новото място допълнително е поставена гипсова обездвижваща лонгета.