Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 171 от 20.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 166/2023
Вид
Протокол № 171
Подписан
20.04.2023
В сила
20.04.2023
Състав
Емил Любомиров Митев, Милена Бориславова Рангелова, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 256 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 171 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Марина В. Белчева

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600166 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.65 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Д., защитник на обв. А. П. У., срещу определението по ЧНД № 476/2023 г. по описа на ОС – П., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“, и на основание чл.65 ал.6 от НПК е определен двумесечен срок, в който ново искане по същия ред да е недопустимо.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А. П. У., не се явява. Не е конвоиран след заявление от негова страна, че не желае да присъства на съдебното заседание. За него се явява защитникът му адв.Р. Д., редовно упълномощена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Д.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.

СЪДЪТ, след съвещание, с оглед липсата на искания по този ред О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

1

Адв.Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която съм депозирала срещу определението на ОС – П., постановено по ЧНД № 476/2023 г., с което определение ОС отказа да измени първоначално взетата мярка за неотклонение спрямо моя подзащитен.

Ще видите, че основно в искането си до ОС-П. и в защитната си реч пред първоинстанционния съд съм обосновала това си искане на базата на промяната в здравословното състояние на моя подзащитен. Ще бъда по-кратка, отколкото бях пред първоинстанционния съд, тъй като там обстойно изложих своите съображения, които са и в искането, и в жалбата.

Ще си позволя само да заявя, че на 13.02. направих искане от името на моя подзащитен за назначаване на СМЕ до органите на ОП – П. поради влошено здравословно състояние на обв.У., като искането ни се базираше на факта, че той няколкократно е извеждан от арестното помещение за провеждане на прегледи, изследвания и назначаване на медикаментозни лечения. Това искане обаче бе отказано и тогава депозирах жалба срещу Постановлението на ОП до АП, като бе потвърдено Постановлението на ОП. И понастоящем ние сме изправени пред вас с искането ни да бъде изменена мярката за неотклонение, тъй като здравословното състояние на моя подзащитен е крайно влошено, без да разполагаме обаче с данни и доказателства, с които да защитим тези свои твърдения, поради факта, че такава експертиза ни бе отказана с поставени в нея конкретни задачи. Ще видите и в жалбата, и в цялото ДП.

Поисках още в искането си пред първоинстанционния съд да бъдат приложени всички медицински документи, които са от затворническата болница. Същото ни бе отказано отново и от състава на първоинстанционния съд, който в рамките на две странички се позовава, че видите ли няма данни за влошено здравословно състояние на обв.У.. Ами, как да няма данни! Има две Постановления на окръжния прокурор за извеждане от следствения арест през м.02, и то направени след депозиране на искането ни за назначаване на СМЕ, за провеждане на изследвания, ехограф, кардиограма. Вижда се от амбулаторния лист, който е приложен към постановлението на ОП. Но аз смея да твърдя, че медицинските документи не са само тези, които са приложени по ДП. Моят подзащитен, който има единствена връзка с мен като негов защитник, поради факта, че му е наложено ограничителна забрана за провеждане на свиждания и разговори с лица извън близките, каквито той няма, при тези разговори с мен няколкократно ми е посочил, аз съм посочила и в искането си за назначаване на СМЕ, какви точно медикаменти му са назначавани, кога е извеждан, какви изследвания са му правени, нещо, което липсва по делото. Поради тази причина аз и пред първоинстанционния съд, не знам дали е записано като искане в протокола, тъй като не ми беше дадена възможност да се снабдя с протокола, казах, че понастоящем има данни за влошено здравословно състояние на обвиняемия. Доводите, с които ОП ни отказва са несъстоятелни. Била изискана справка от затворническата болница и от нея е било видно, че състоянието на У. не се подобрява, но и не се влошава. Ами ние, ако защитата, съдът, прокуратурата сме в състояние да отговорим какво е здравословното състояние на обвиняемия – дали то позволява да продължава престоя му в ареста, няма да има нужда от назначаване на предвидените в НПК експертизи с участието на вещи лица.

Такива голословни изложения от страна на прокуратурата, че нямало данни, защото има справки от затворническата болница, според мен, не са достатъчни, за да обосноват, че здравословното му състояние е такова, което да позволява престоя му в ареста, и поради тази причина основно в искането моите мотиви са за това, че има данни за влошаване на състоянието му не само по време на престоя му в следствения арест, но и преди да е бъде задържан. Ще видите, че към момента, когато той беше привлечен към обвиняем – 19.12.22 г., той беше в болнично заведение, от което беше излязъл преди няколко дни, яви се чинно пред органите на прокуратурата и въпреки че беше в болничен отпуск, му бе наложена мярка 72 часа, след което и искане за постоянна мярка задържане под стража. Да, действително има назначени две СМЕ преди първоначалната мярка за неотклонение, и тъй 2 като изводите на едната явно не бяха в угода на прокуратурата, че състоянието му е такова, че изисква постоянен медицински надзор, бе назначена и втора, която казва, че макар да се изиска такъв постоянен медицински надзор, той може да престоява в условията на ареста.

Виждате от тези медицински документи с какви тежки заболявания е и състоянието му към момента е много влошено и аз мисля, че целта на мярката за неотклонение не е да се задържат лица с такова тежко състояние. Целта е съвсем друга.

Аз считам, че понастоящем тези цели не са изпълнени.

Извършено е разследването. Събрани са достатъчен по обем доказателствен материал. Няма опасност такава, каквато е приета от страна на първоинстанционния съд, че той може да оказва натиск върху свидетели при положение че бъде с по-лека мярка за неотклонение, защото при домашен арест дори имало условия при съвременните комуникация да се оказва натиск.

Ами, то при тези условия на комуникация те имат право в ареста да се обаждат. Това е голословно твърдение. Аз считам, че ако му бъде изменена мярката от „Задържане под стража“ в по-лека, в „Домашен арест“, такава, каквато съм поискала, ще може той адекватно да полага грижи за своето здраве. Няма да бъда по-обстойна по отношение на точно тези доводи.

Изтъкнала съм и съображения, че и според мен понастоящем липсва обоснованото подозрение, че той е съучастник в престъпната група, към която е привлечен като обвиняем. След като е събран този достатъчен по обем материал прокуратурата обосновава наличието на такова подозрение със справки от АПИ, които обаче според мен не са достатъчни, от които било видно, че част от доставките на гъби не били извършвани. Това само по себе си не е достатъчно, за да се доведе до извод, че тези сделки, за които се твърди да са фиктивни, са такива. Няма извършена данъчна ревизия. Поради тази причина и тъй като съображенията ми за промяна на мярката са основно за здравословното състояние, няма да се спирам в подробности за наличието и липсата на обосновано подозрение за извършено престъпление, тъй като считам, че не са налице другите две кумулативно предвидените предпоставки, а именно опасност от укриване и извършване на друго престъпление.

Укриване няма тя как да е налице, тъй като той има постоянен адрес, който е известен на органите на ДП, на прокуратурата. Наличието на опасност от извършване на друго престъпление се извежда от съда само от тежестта на наказанието. За мен такъв извод е неправилен, тъй като такъв извод може да бъде причина за налагане на тази мярка за неотклонение при първоначалното вземане. Понастоящем считам, че такава опасност е отпаднала. Събрани са всички доказателства. Разпитани са всички свидетели. Аз визирах и начина, по който са разпитвани свидетели – твърде тенденциозен. Ще видите натиска, който е упражняван върху част от свидетелите, за да заявят някои факти. Жалба има от свид.В. М., в която същата заявява, че й е оказан натиск. Питана е дали е съучастник в престъпната група. Всеки един свидетел е питан подобен въпрос. Да не кажа, че свидетели са питани подробно - познавате ли този адвокат, познавате ли онзи адвокат. Свид.С., който е работил в дружеството на моя подзащитен е питан дали се е срещал с адв.Д., давали ли сте медикаменти, които да носи в следствения арест, неща, които съвсем не касаят разследването, за разлика от други въпроси обаче, които са останали неизяснени. Смятам, че ДП се води тенденциозно и аз моля да вземете предвид всичко това и да промените мярката за неотклонение на подзащитгния ми в по-лека – в „домашен арест“, която смятам, че по никакъв начин няма да утежни по-нататъшния ход на ДП. Това ми са съображенията – основно за здравословното състояние.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че жалбата е неоснователна и да потвърдите атакуваното определение на ОС – П.. Считам същото за правилно, обосновано и законосъобразно и съответно на доказателствата, които са събрани понастоящем в ДП.

Тъй като се касае за изменение на мярка за неотклонение, казвам само две думи 3 за наличието на обоснованото предположение, че жалбоподателят У. е автор на деяния по чл.321 и по чл. 256 от НК, като законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода и то такова, което е съвместимо с определението по чл.93 т.7 от НК - тежко престъпление. В случая са налице многобройни доказателства, които могат да доведат до това обосновано предположение, вкл. показанията на счетоводителите, които са разпитани по делото, документи, резултатите от претърсванията и изземванията.

Пред вас се направи опит да се неглежират някои от събраните доказателства и да се посочи, че ДП е опорочено, но в такъв аспект не са налични данни, които да кореспондират с материалите по делото. Толкова за обоснованото предположение, което смятам, че е налице.

По въпроса за опасността обвиняемият да се укрие - прокуратурата никога не е твърдяла, че такава опасност е налична.

Твърди се, и аз споделям напълно, че при промяна на тази мярка за неотклонение той може да извърши друго престъпление. То е изводимо не само от тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. То е изводимо и от неговите характеристични данни, и най-вече от съдебното му минало. Той има 14 присъди, които сочат, че той по никакъв начин не е променил начина си и стандарта на живот и неглежира законовите разпоредби.

По отношение на здравословното състояние на жалбоподателя, моля да имате предвид, че промяната на това здравословно състояние е единствено твърдение на жалбоподателя и на неговия защитник. Още на 16 – 19.12.22 г. са назначени и изготвени експертизи. Не се противопоставям на твърдението, че е налице кардиологичен проблем, който обаче в условията на арест се наблюдава изключително осторожно от страна на затворническата администрация. Даже се получава един парадокс - при положение, че тази мярка за неотклонение бъде изменена, той ще трябва да иска във всеки един момент разрешение да напусне адреса си, за да отиде евентуално на лекар, а тук във всеки един момент е под наблюдение и при наличие на действителен проблем, би имал адекватна медицинска помощ. Но, продължавам да твърдя, че експертизите, които са направени още в началото на наказателното производство, отчитайки наличието на здравословен проблем, са категорични в заключението си, че няма проблем У. да остане в условията на ареста. Въпрос на загриженост на затворническата администрация е фактът, че във всеки един момент, в който той се е оплакал, е искано съгласие от прокурора и след това е извеждан навън, за да бъде прегледан. В наличната медицинска документация, това, което е представено, няма медицинска информация за влошено здравословно състояние. То е такова, каквото е било към момента на постановяване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Да правим предположения в един формален наказателен процес считам, че е недопустимо и следва всички актове на съд и прокуратурата да бъдат на наличните доказателства.