Решение № 237 от 28.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Благоевград, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и Б. Д. Г. като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600613 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия Н. А. А., ЕГН: **********, роден на * г. в гр. Б., постоянен и настоящ адрес: с. Ч., общ. С., обл. Б., ул. ***, ***, неосъждан в страната, управител на търговско дружество, Испания, подадена чрез неговия защитник, срещу присъда № 11/16.03.2026 г., постановена по НОХД № 528/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК и са му наложени наказания „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 НК, наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, както и е осъден да заплати равностойността на управляваното моторно превозно средство на основание чл.343б, ал.5 НК.

В жалбата и в съдебните прения пред въззивната инстанция се поддържат доводи за неправилност на присъдата поради нарушение на материалния закон. Навеждат се възражения, че при установената концентрация на алкохол от 1,22 на хиляда са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК, тъй като превишението над законовия праг е минимално. Оспорва се приложението на чл.343б, ал.5 НК с доводи за несъразмерност на последицата и противоречие с принципа на пропорционалност.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.

След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна служебна 1 проверка на присъдата в пределите на чл.313 и чл.314 НПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел съдебното следствие при стриктно спазване на процесуалните правила. Събрани са всички необходими доказателства за правилното изясняване на предмета на доказване, като не се установяват процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита или до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, която се основава на правилен, логичен и съвкупен анализ на всички доказателствени източници.

Установено е с всички допустими доказателства, че Н. А. е бил осъждан в КИ с влязло в сила съдебно решение от 30.11.2022 г. за управление на МПС под въздействие на алкохол или наркотични вещества. На лицето са били наложени „глоба“ с определен дневен размер за срок от 4 месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца и 1 ден. Наказанията са изтърпени през 2023 г.

Правилно районният съд е посочил чл. 8, ал. 2 НК, който предвижда, че влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление и по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Независимо от това дали към датата на деянието подсъдимият е осъждан в Испания или е настъпила реабилитация по това осъждане, това обстоятелство няма съществено значение за изхода на настоящото производство, доколкото държавното обвинение, а и първоинстанционният съд не са използвали чуждестранното осъждане като основание за квалификация на деянието, а единствено като данни, характеризиращи личността на подсъдимия при индивидуализацията на наказанието.

Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории В, М и АМ. На 09.04.2025 г. по второкласен път II-84 /част от републиканската пътна мрежа на България/, след употреба на алкохол, Н. А. управлявал лек автомобил, марка и модел “АУДИ С8 ПЛЮС” с регистрационен № * /собственост на „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

*/. Около 02.20 часа на посочената дата свидетелите М. А. Ю. и И. С. И. полицейски служители в РУ гр. Разлог при ОДМВР гр. Благоевград, по време на изпълнение на служебните им задължения, в района на 102-ри километър от път 11-84, спрели за проверка автомобила, управляван от подсъдимия по посочения път в посока от гр. Якоруда, обл. Б. към гр. Разлог, обл. Б.. При проверката установили, че подс. А. мирише на алкохол, респ. същият е бил изпробван по надлежен ред с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ е фабричен номер ARBA 0087. Апаратът отчел 1.34 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта чрез измерване в издишания въздух.

За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата, полицейските служители съставили акт серия GA е бланков № 2

3869920, който подсъдимият подписал без възражения.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM1337856/2025 г. по описа на РУ гр. Разлог при ОДМВР гр. Благоевград свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е временно отнето, считано от 09.04.2025 г.

Издаден е талон за изследване е бланков № 284732, в който е отразен изборът на подс. А. установяването на концентрация на алкохол в кръвта да се извърши е медицинско и химическо изследване. Във Филиал за спешна медицинска помощ гр. Разлог подсъдимият дал кръв за такова изследване.

Извършено било медицинско изследване и била изготвена химическа експертиза по Протокол № 109/17.04.2025 г. на специализирана научно техническа лаборатория /СНТЛ/ при ОДМВР гр. Благоевград, от която се установява, че в кръвната проба, взета от водача, е констатирано наличие на етилов алкохол в количество от 1.37 на хиляда.

По повод направено искане от подс. А., обективирано в протокол за разпит от 26.06.2025 г., в хода на досъдебното производство е назначена и извършена повторна химическа експертиза по Протокол № 25/ТЛ 576 от 18.07.2025 г., изготвена от специалист в областта на химията в отделение „Токсикологична лаборатория“ към Медицински институт на МВР гр. София . От заключението на същата се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на Н. А. към момента на извършване на деянието е била 1.22 на хиляда. В протокола за изследването е отразено, че състоянието на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 2017 г.

Остатъкът от контролната проба кръв е съхраняван в сроковете и при условията, определени в горепосочената наредба. По две паралелни проби от контролната кръвна проба са изследвани чрез хедспейс газова хроматография.

Видно от заключението по изпълнената от вещото лице Михаил Мазнев в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на лек автомобил е “АУДИ С8 ПЛЮС” с регистрационен № * е 28 734.00 евро /двадесет и осем хиляди седемстотин тридесет и четири евро/ Правилно са кредитирани показанията на свидетелите – полицейските служители, извършили проверката. Техните показания са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Безспорно се установява, че именно подсъдимият е управлявал процесния автомобил, че при проверката е бил изпробван с техническо средство, отчело концентрация над 1,2 на хиляда, както и че по негово искане е извършено медицинско изследване чрез химичен анализ на кръвна проба.

Въззивният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че при наличие на две химически експертизи правилно е възприето заключението на повторната химическа експертиза, извършена от отделение „Токсикологична лаборатория“ към Медицинския институт на МВР, установяваща концентрация на алкохол 1,22 на хиляда.

Повторното изследване е извършено при условията и по реда на чл.27 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. То представлява нормативно предвидената 3 контролна процедура върху първоначалното лабораторно изследване.

Искането за повторен анализ е направено в законовия срок, контролната проба е съхранявана съобразно нормативните изисквания, а вещото лице е разяснило подробно използваната методика на изследването. Не са налице данни за компрометиране на пробата или за нарушение на установения ред.

Неоснователно защитата поддържа, че следва да бъде приспадната предполагаема допустима грешка на лабораторното изследване.

В наказателния процес съдът постановява съдебния си акт въз основа на доказани факти, а не въз основа на предположения. Законът не предвижда автоматично приспадане на определен процент или стойност от резултата на химическото изследване. След като компетентната лаборатория е установила концентрация от 1,22 на хиляда и заключението не е оборено по надлежния процесуален ред, съдът няма правно основание да възприеме различна стойност въз основа на хипотетични съображения.

Следователно правилно районният съд е приел за установено по несъмнен начин, че към момента на управлението подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред.

При тези фактически положения правилно е приложен материалният закон.

От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци на престъпния състав по чл.343б, ал.1 НК, като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 1,22 на хиляда, установена съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е употребил алкохол преди да предприеме управление на автомобила, съзнавал е забраната за подобно поведение и въпреки това е решил да управлява моторното превозно средство.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението за приложение на института на малозначителността по чл.9, ал.2 НК.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд преценката за малозначителност се извършва въз основа на всички конкретни обстоятелства по делото, като водещо значение има обществената опасност на самото деяние, а не единствено личността на извършителя. От значение са характерът на засегнатите обществени отношения, начинът на извършване, степента на застрашаването им, причините за извършване на деянието, както и всички останали релевантни факти, характеризиращи конкретния случай.

В настоящото производство нито едно от тези обстоятелства не сочи на явно незначителна обществена опасност.

Предмет на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, чрез които непосредствено се защитават животът и здравето на гражданите. Именно поради високия риск, който употребата на алкохол създава за безопасността на движението, законодателят е криминализирал управлението на моторно превозно средство при концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, без да поставя като елемент от 4 престъпния състав настъпването на пътнотранспортно произшествие или други вредни последици. Следователно липсата на настъпил вредоносен резултат не представлява обстоятелство, което само по себе си намалява обществената опасност на деянието.

Не може да бъде споделен и доводът, че минималното превишаване на законовия праг – 1,22 на хиляда – обуславя малозначителност. Законодателят е извършил нормативната преценка за обществената опасност, като ясно е разграничил административното нарушение от престъплението чрез въвеждането на количествен критерий. След като по надлежния ред е установена концентрация над този праг, съдът не разполага с правомощие да преценява дали разликата е „незначителна“, тъй като това би означавало фактическо изменение на законовата граница между административната и наказателната отговорност.

Следва да се отчете и конкретната фактическа обстановка. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство през нощта по републикански път, който е част от националната пътна мрежа, след употреба на алкохол.

Управлението на моторно превозно средство при такива условия обективно създава реална опасност за останалите участници в движението независимо дали тази опасност се е реализирала в конкретен вредоносен резултат.

Добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност, семейното му положение, оказаното съдействие при проверката безспорно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства, но те характеризират личността на дееца, а не обществената опасност на извършеното деяние.