Решение № 926 от 01.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Пловдив, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300102724 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът Н. Г. Т., ЕГН **********, от гр. ****, бул. *****, със съд. адрес: гр. ****, ул. ******, ет. *, чрез адв. Р. Д., е пред явил срещу ответника М. Г. Р. отрицателен установителен иск по чл. 439, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с цена на иска 34 000 лв.

Твърди, че въз основа на Заповед № 7949 по чл. 417 от ГПК и ИЛ № 10236/05.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 14288/2015 г., ПРС, е образувано по молба вх.

№ 14221/19.11.2015 г. на взискателя М. Р. изп.д.№ 390/2015 г. на ЧСИ В.А., рег.№ ***, за сумата 34 000 лв., дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015 г. до окончателното плащане. Със запорно съобщение изх.№ 9298/19.11.2015 г. е наложен запор върху пенсията на ищеца и му е изпратена ПДИ.

С Протокол от 31.01.2016 г. изп. дело е преобразувано в изп.д.№ 6117/2016 г. на ЧСИ А.А., рег.№ ***, който уведомил длъжника, че му е наложил запор на вземане с изх.№ 3503/16.03.2016 г. и на 11.02.2016 г. му е връчена ПДИ по реда на чл. 47 от ГПК.

С Протокол от 08.07.2017 г. изп. дело отново е преобразувано в изп.д.

№ 8012/2017 г. на ЧСИ К.П., рег.№ ***, който е насрочил описи на движими 1 вещи на длъжника на 31.07.2017 г., 15.03.2019 г. и 05.01.2021 г.

С оглед на тези факти ищецът счита, че вземането на ответника – взискател, за което му е издаден ИЛ, се е погасило по давност в хода на изпълнителния процес, защото от налагане на запор на вземането с изх.№ 3503/16.03.2016 г. до 16.03.2018 г. не са били извършвани изпълнителни действия и по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по право, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, а извършените след тази изпълнителни действия нямат правно значение

Тъй като този род задължения се погасяват с изтичане на 3-годишна давност, съгласно чл. 531 от ТЗ, считано от извършване на последното валидно изпълнително действие на 16.03.2016 г., то давността за вземането е изтекла на 16.03.2019 г.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 34 000 лв. – главница по ИЛ № 10236/05.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 14288/2015 г., ПРС, издаден въз основа на запис на заповед от 14.12.2010, претендирана по изп.д.

№ 8012/2017 г. на ЧСИ К.П., като погасена по давност.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът М. Г. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. *****, със съд. адрес: гр. ****, бул. ******, чрез адв. М. К., е подал отговор, в който заявява, че искът е допустим, но е неоснователен.

Не оспорва изложената в ИМ фактическа обстановка, но счита, че в нито един момент взискателят не е бездействал, поради което не е налице нито перемпция, нито е изтекла погасителната давност.

След изпращане на запорното съобщение от 16.03.2016 г. са насрочвани описи на движими вещи на 02.10.2017 г., на 19.04.2019 г. и на 25.02.2021 г., като неизвършването им не се дължи на бездействие на взискателя, а поради укриване на длъжника, който е напуснал страната. С прекъсване на давността с всяко от посочените по-горе действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което не е погасено вземането за сумата по изпълнителния лист. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тьлк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно при предявяване на иска, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането или поискването на всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Освен това твърди, че е присъединен взискател по изп.д.№ 69/2014 г. на ЧСИ А.А., рег.№ ***, по което постъпват ежемесечни плащания от наложения запор на вземането на длъжника и настоящ ищец Н. Т..

2

Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като неоснователен, ведно с присъждане на разноски, като подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на спора.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства и приложеното копие от изп.д.№ 20228260400558, се установява, че със Заповед № 7949/05.11.2015 г. по чл. 417 от ГПК и ИЛ № 10236/05.11.2015 г., издадени по ч.гр.д.№ 14288/2015 г., ПРС, 9 гр.с., е разпоредено длъжникът Н.

Г. Т., ЕГН **********, да заплати на кредитора М. Г. Р., ЕГН **********, сумата 34 000 лв., дължима по запис на заповед от 14.12.2010 г. с падеж – 30.11.2012 г., ведно с лихви и разноски. Въз основа на ИЛ е образувано по молба вх.№ 14221/19.11.2015 г. на взискателя М. Р. изп.д.№ 390/2015 г. на ЧСИ В.А., рег.№ ***, за сумата 34 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2015 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 680 лв. Със запорно съобщение изх.№ 9298/19.11.2015 г. е наложен запор върху пенсията на ищеца и му е изпратена ПДИ.

На основание заповед на Министъра на правосъдието с Протокол № 6527/31.01.2016 г. изп.д.№ 390/2015 г. е преобразувано в изп.д.№ 6117/2016 г. по описа на ЧСИ А.А., рег.№ ***, който уведомил длъжника Н. Т., че му е наложен запор на вземане с изх.№ 3503/16.03.2016 г., а на 11.02.2016 г. му е връчена ПДИ, и в двата случая по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като лицето не живее на посочения адрес – гр. ****, бул. *****, **** Въз основа на нова заповед на МП с Протокол № 54645/08.07.2017 г. изп.д.№ 6117/2016 г. отново е преобразувано в изп.д.№ 8012/2017 г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, който е насрочил описи на движими вещи, собственост на длъжника Н. Т., както следва:

- с Разпореждане изх.№ 83740/31.08.2017 г. - за 02.10.2017 г.;

- с Разпореждане изх.№ 26204/15.03.2019 г. - за 19.04.2019 г.;

- с Разпореждане изх.№ 597/05.01.2021 г. – за 25.02.2021 г., за които няма спор, че не са извършени, поради неоткриване на длъжника на регистрирания му адрес.

3

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая отрицателният установителен иск по чл. 439 о т ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания спрямо кредитора М. Р., като и щецът Н. Т.в се позовава на настъпили в хода на изпълнителното производство по изп.д.№ 390/2015 г. на ЧСИ В.А., рег.№ ***, преобразувано в изп.д.№ 6117/2016 г. по описа на ЧСИ А.А., рег.№ ***, преобразувано в изп.д.№ 8012/2017 г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, факти, изразяващи се в перемиране на принудителното изпълнение , поради непредприемане на изпълнителни действия в периода 16.03.2016 г. 16.03.2018 г. , и погасяване на вземането на кредитора по давност през периода 16.03.2016 г. – 16.03.2019 г.

Съдът намира, че искът по чл. 439 от ГПК е предявен от активно легитимирана страна – длъжника по изп.д.№ 8012/2017 г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, – Н. Г. Т., срещу взискателя по същото дело – М. Г. Р. , и е процесуално допустим. Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да се уважи иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

Според чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява (по право) с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г., с изключение на делата за издръжка. Съгласно константната практика на ВКС, 2-годишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи е приключило (успешно или неуспешно) или поисканите 4 способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл разноски, не е оказал необходимото съдействие, …и т.н.

(Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г., ВКС, ГК, IV г.о.), но не и по причина, за която длъжникът отговаря – осуетяване на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, защото длъжникът не може да бъде открит на регистрирания адрес, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и разясненията, дадени по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното производство, за разлика от исковото, се прекъсва с предприемането на действия за принудитело изпълнение на вземането, като с което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ , давността се прекъсва - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан, … и т. н.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността самото образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащане, въз основа на влязло в сила разпределение, … и др., но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично е признал вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" от ЗЗД.

Затова в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие.

В случая, след налагане на запора върху пенсията на длъжника Н. Т. на 16.03.2016 г., с Разпореждане изх.№ 83740/31.08.2017 г. на ЧСИ е насрочен опис на негови движими вещи. С това действие на ЧСИ, както и с 5 насрочването на последващи описи от 15.03.2019 г. и от 05.01.2021 г., се прекъсва давността в изпълнителния процес, тъй като са налице предприети от ЧСИ валидни изпълнителни действия преди да изтече 2-годишния срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. "Валидно изпълнително действие" по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, е всяко действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, а редовна е молбата, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, или молбата е при условията на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.

Всяко действие за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовна молба, е валидно изпълнително действие и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б."в" от ЗЗД.

Основанието на тази норма не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди да настъпи перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , а новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.