Решение № 471 от 08.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000437 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение от 13.06.2018 г. по т.д.№ 1436/2017г. на Софийски градски съд, ТО, 18с-в, след отхвърлянето на главните искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН уважил предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН като е обявил за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), Изявление за прихващане вх. № 12012/18.11.2014 г. по описа на „КТБ“ АД от „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х. за сумата от 418 000 лева, както и ги е осъдил да заплатят по сметка на СГС държавна такса по производството в размер на сумата от 16 720 лева.

Срещу така постановеното решение на СГС в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от А. Х. Х. , с която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН/отм./да бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговора на въззивната жалба подаден от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД се заявява оспорване на жалбата като неоснователна и се моли да се постанови решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С решение № 11973/09.09.2020г. на САС, ТО, 9с-в по търг.дело № 4284/2018г. първоинстационното решение е отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с 1 правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, като вместо него е постановено друго, с което искът е уважен както е предявен и е оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН.

С Решение № 30/09.03.2022г. на ВКС по т.д.№ 86/2021г. е отменено изцяло така постановеното въззивно решение, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от синдиците на „КТБ“ЕАД/н/ срещу А. Х. Х. за обявяване за относително недействително, на основание чл.59, ал.5 от ЗБН по отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ на Изявление за прихващане вх. № 12012/18.11.2014 г. по описа на „КТБ“ АД от „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х. за сумата от 418 000 лева, и е върнал делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на съединените при условията на евентуалност искове.

В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че поради настъпването на вътрешнопроцесуалното условие- отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, следва да се премине към разглеждане на предявените в евентуалност искове. Тъй като по тях отсъства произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка, поради което и делото следвало да се върне за разглеждането му от друг състав на въззивния съд като при новото разглеждане и на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, в която са изложени твърдения, че между Банката и ответника „Агрокомплект“ЕАД е сключен договор за банков кредит, по който на последния е бил предоставен кредит в размер на 500 000 евро с уговорените лихви, към който договор са сключени общо 12 анекса, като с анекс № 6/27.05.2010г. е увеличен размера на разрешения кредит на сумата от 3 200 000 евро, а с последващите анекси е променян крайния срок за погасяване на главницата, като с анекс № 12, той е 25.12.2015г., като по същия е следвало общото задължение в размер на 3 189 939,93 евро да бъде платимо на описаните три вноски. Твърди, че с договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г. като съдлъжник по договора за банков кредит е встъпила ответницата А.Х., която встъпва в дълга до размер на сумата от 418 000 лв., налични по банкова сметка BG ********** BG **********.

Ищецът твърди, че с уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г. ищецът е уведомен за договора за встъпване в дълг, сключен с А. Х. Х. и е получил изявление за прихващане и предсрочно погасяване на банковия кредит за сумата от 418 000 лв., налична по описаните сметки на г-жа Х..

2

Ищцовата страна оспорва достоверността на датата на договора за встъпване в дълг, като твърди, че същият нямат достоверна дата по отношение на третите лица и е сключен само за целите на прихващането, като се цели събиране на вземанията към банката преди останалите й кредитори и не по реда за това, предвиден в ЗБН. Твърди, че А.Х. не е била в договорни отношения с ответника „Агрокомплект“ ЕАД и не е негов длъжник преди и към момента на посочената в договора за встъпване в дълг дата, както се твърди в отговора на исковата молба.

Ищецът твърди, че извършеното от ответника Х. прихващане е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.3, ал.3 от ЗБН поради нарушение на императивната забрана на чл. 3, ал.2 от ЗБН. Ищецът твърди, че съгласно чл.

59, ал.2 от ЗБН изявлението за прихващане следва да се отправи до синдика и в писмена форма с нотариална заверка на подписа, поради което процесните прихващания не отговарят на формата за действителност, предвидена в специалния закон и са нищожни.

Твърди, че прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и че същите са недействителни по отношение на кредиторите и по новата, и по старата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН. Предвид горното ищецът иска прогласяване за относително недействителни на процесните прихващания. При условията на евентуалност твърди, че прихващането е недействително и като попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗБН, като твърди, че е налице знание у ответника за неплатежоспособността на банката към датата на придобиване на вземанията, тъй като обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през месец юни 2014г. е било огласено в публичното пространство и станало известно на цялата българска общественост. Предвид горното е предявил спрямо ответника Х. при условията на евентуалност искове за нищожност, респ. обявяване недействителност на извършеното прихващане.

Ответникът „Агрокомплект“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.

Ответникът А. Х. Х. в срока за отговор на исковата молба е заявил, че не оспорва твърденията на банката относно момента на поставянето й под особен надзор, обявяването й в несъстоятелност и датата на неплатежоспособността, нито твърденията относно извършеното прихващане. Посочил е обаче, че доводите на ищците по главния иск почиват на законова разпоредба (чл. 59, ал. 5 ЗБН), която не е била в сила към момента на процесното прихващане, а е приета в ЗБН едва с редакцията му, в сила от 28.11.2014 г. като намира, че към датата на процесното прихващане не е съществувало законово ограничение за извършване на прихващане от страна на кредитор на банката спрямо последната.

Ответникът е оспорил и твърденията на ищците, че е знаел за неплатежоспособността на банката към момента на придобиване на вземането, както и че това знание датира от 20.06.2014 г. Към датата на сключване на договора за встъпване в дълг, респ. към момента на предприемане на изявлението за прихващане ответникът знаел евентуално, че банката 3 изпитва известни ликвидни проблеми, но не и че същата е неплатежоспособна.

С оглед на изложеното, искането му към съда е било да се отхвърли предявения евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН като неоснователен.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение на СГС, ТО, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност.

Не е спорно, а и се установява, че с влязло в сила Решение от 03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. относно определената датата на неплатежоспособността и е определена друга дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД 20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС по отношение на Банката е открито производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство извлечение от Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, считано от 20.06.2014г.,назначени са квестори ограничена е дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца.

Не е спорно, а и се установява, че с решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014 г.

По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от доклад на БНБ до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в който включително се сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане лиценза на „КТБ“ АД.

По делото е представен и е приет като доказателство договор за банков кредит от 29.04.2009г.,сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Агрокомплект“ЕАД, от който е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро, като средствата по кредита са предназначени за оборотни средства във връзка с изпълнението на договор за подизпълнителски работи, сключен на 24.01.2008г. между кредитополучателя и „Асталди ЕС-Пи ЕЙ-клон България“.

Не е спорно, а и се установява, че на към договора за кредит страните са подписали общо 12 анекса, с които банката и кредитополучателя последователно са увеличавали главницата по кредита, погасителния план и крайния срок за изплащане на кредита.

Не е спорно, а и се установява от представеното по делото извлечение от банковите книги на КТБ/н/, че към 14.11.2014г. задълженията на кредитополучателя по договора за 4 кредит са възлизали на 3 189 273,93 евро- редовна главница; 161 132,24 евро- просрочени лихви върху редовна главница за периода от 26.05.2014г. до 27.10.2014г.; 15 060,46 евротекущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014г. до 14.11.2014г. и 25 215,79 евро- дължими такси по кредита.

Не е спорно, а и се установява, че с Договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г., сключен между ответниците „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х., последната е встъпила като солидарен длъжник в задълженията на кредитополучателя „Агрокомплект“ЕАД , възникнало на основание договора за кредит от 29.04.2009г., като съгласно клаузите на договора за встъпване в дълг солидарният длъжник А.Х. е встъпила в дълга на кредитополучателя до размера на сумата от 418 000 лева, налични по банкова сметка BG ********** и BG **********.

Не е спорно, а и се установява, че КТБ е уведомена за встъпването в дълг от страна на ответницата А.Х. с получаването на писмо с вх.№ 12012/18.11.2014г., подписано от представители на „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х..

По делото на л.55 е представен и е приет като доказателство Договор за преференциален безсрочен депозит № 3716/20.07.2004г. сключен между „Корпоративна търговска банка“АД и ответника А. Х. Х..