Решение № 2474 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110112914 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка В. П. М., ЕГН **********, и двете с адрес: ******, срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес: ******, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената с решение № ********13 г., постановено по гр. д. № *******12 г. по описа на ВРС, ** състав, издръжка, като същата бъде увеличена от 80 лв. на 306.78 евро /600 лв./ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В исковата молба се излага, че с решение по гр. д. № *******12 г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща на детето В. месечна издръжка в размер на 80 лв. От **13 г. бащата е заплащал определената му издръжка само през първите шест месеца от влизане в сила на решението. От 2014 г. досега майката не е получавала издръжката, нито допълнителна материална подкрепа в отглеждането на дъщеря им. Ответникът работи и реализира трудови доходи. С оглед изминалия период от време – повече от 12 години, обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката, са съществено изменени. В. е млада дама в гимназиална възраст, на ****дини.

Ученичка е в Х клас на ********** във В.. Увеличени са нуждите й от храна, облекло, обувки, завишени са социалните и културните потребности.

Регулярни през годината са и разходите за учебници, учебни пособия и помагала, съответно за извънкласни занимания, частни уроци, лекарства, витамини и хранителни добавки. Твърди се, че към настоящия момент разходите за момичето са не по-малко от 900-1000 лв. на месец. Поддържа се, 1 че ответникът има достатъчно доходи, за да си позволи да плаща исканата издръжка без никакви затруднения. Същият е в работоспособна възраст, работи, получава заплата, няма ангажименти, разполага с имоти и автомобили, от които реализира доходи и следва да изпълни моралния си дълг и да отдели средства за живота, образованието и лечението на детето си. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се разноски.

Ответникът В. П. В. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. П. М..

Поддържа становище за допустимост и основателност на предявения иск.

Излага, че не знае адреса на дъщеря си и на нейната майка, няма телефон за връзка с тях, не поддържат контакти. Оспорва размера на претендираната издръжка. Посочва, че не може да заплаща сумата 600 лв. месечно, доколкото работи на трудов договор с месечно възнаграждение в размер на минимално установената за страната работна заплата. Живее на свободен наем с Е.В.М., която е майка на първото му дете П. В. П., ЕГН **********, която е ученичка.

В едно домакинство е и с детето на партньорката му от друга връзка – Ж.А.Я., непълнолетен, който също е ученик. Е.М. е инвалид, с ТЕЛК, като получава минималния размер на пенсията – 274 евро към настоящия момент. Няма имоти, от които да се издържа или да получава допълнителни доходи.

Посочва, че ежемесечно изплаща и по 400 лв. на ищцата по изп. дело № *****2025 г., заведено при ЧСИ Л.С., за просрочени задължения за издръжка на детето В. от м. януари 2014 г. досега. Предлага сключването на споразумение, по силата на което да заплаща издръжка в размер на 160 евро месечно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й представител – адв. А. А., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът се представлява от процесуалния му представител – адв. П.

М. /негов баща/, който поддържа становище за неоснователност на предявения иск за увеличение на издръжката и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

Счита, че с отношението си към него дъщеря му не заслужава издръжка.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

За успешното му провеждане следва да бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че В. П. М. и В. П.

В. са родители на детето В. В. П., родено на *****., както и че с решение № ********13 г., постановено по гр. д. № *******12 г. по описа на ВРС, ** състав, бащата е осъден да заплаща в полза на момичето месечна издръжка в размер на 80 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на първоначалното определяне на издръжката на момичето в размер на 80 лв., 2 съгласно постановеното по гр. д. № *******12 г. по описа на ВРС, ** състав, съдебно решение и утвърденото с него споразумение по чл. 51, ал. 2 СК, са изтекли над 12 години /около 13 години/, през които е променена икономическата обстановка в страната /минималната работна заплата, считано от 01.01.2026 г., е определена на 620.20 евро – 1213 лв./, както и нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за храна, лекарства и облекло, но и такива за различни развлечения, учебни пособия и материали, извънкласни занимания и др. С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по отношение на детето издръжка.

Изцяло неоснователно съдът намира възражението на ответника, направено в първото открито съдебно заседание, че предвид поведението на ищцата спрямо него, то на същата не се дължи издръжка.

Действително, разпоредбата на чл. 151, ал. 1 СК, на която се позовава процесуалният му представител и негов баща, предвижда, че не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Съгласно ал. 2 на същия текст, алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.

На първо място, за съда остава изключително неясно в какво точно се състои тежкото провинение на непълнолетната ищца спрямо ответника или спрямо неговия баща. Дори да се приеме, че към настоящия момент тя не желае да осъществява срещи с ответника, то това е обяснимо, доколкото в продължение на над 13 години самият той по никакъв начин не е потърсил дъщеря си. Активността за осъществяване на срещите между баща и дъщеря следва да изхожда именно от възрастния. Такава обаче ответникът не е проявил. Много удобно за всичко това се обвинява майката на ищцата. Какви обаче са причините, довели до настоящата ситуация, са ирелевантни към предмета на настоящия спор. Не може да се вмени във вина на едно дете липсата на контакти между него и родния му баща. В този смисъл липсва тежко провинение от страна на момичето В. по смисъла на закона, изключващо дължимостта на издръжка в негова полза от страна на баща му.

Съобразявайки посоченото, съдът намира, че предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето В., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 155.05 евро.

От приложената към исковата молба служебна бележка /л. 7 от делото/ се установява, че детето В. е ученичка в дневна форма на обучение в *** клас за учебната 2025/2026 г. в ********** – В..

От изисканата справка от ТД на НАП – гр. В. /л. 58 от делото/ се установява, че майката В. П. М. не упражнява труд към настоящия момент /няма данни за регистрирани трудови договори/, съответно не реализира доходи от трудова дейност. Същата няма регистрирани на нейно име моторни превозни средства, видно от изисканата справка от Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – В.. Притежава недвижими имоти, видно от справката от АВп, 3

СВп – В. /някои в лично качество, други в режим на СИО с новия й съпруг М.И.М./.

Бащата В. П. В. с отговора на исковата си молба представя трудов договор от ******, изменен с допълнително споразумение от *****, съгласно който същият е приел да изпълнява длъжността „м.п. ДВГ“ към „М.“ ООД, с основна работна заплата 630 евро.

От служебно изисканата справка от ТД на НАП – гр. В. /л. 64 от делото/, както и от представеното от самия ответник удостоверение /л. 18 от делото/, се установява, че през 2025 г. ответникът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на около 1500 лв. месечно /тоест над 750 евро/месец/. Прави впечатление, че след изменението на трудовия договор в началото на 2026 г. е намалена работната му заплата в размер на около минималната такава за страната.

От справката от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. се установява, че бащата притежава два стари леки автомобила – О.В. и М. Ц 180, с дата на регистрация съответно ****1991 г. и ****1997 г. Притежава поземлен имот с площ 1070 кв. м., ведно с изградените в него сгради с площ 22 кв. м. и 24 кв. м., находящ се в с. К.г., община К., област Б..

Видно от представеното удостоверение за раждане /л. 22 от делото/, ответникът има още едно дете – П. В. П., родено на ******, пълнолетно към настоящия момент.

Не е спорно, че същият съжителства на съпружески начала с майката на това му дете Е.В.М., по отношение на която има издадено експертно решение на ТЕЛК, със срок до ****2026 г., с което са й определени 60% трайна неработоспособност, с водеща диагноза „д.с.р.а.“.

Не е спорно, че в домакинството на ответника живее и детето на партньорката му Ж.А.Я., роден на ******

Съдът не намира за доказани възраженията на бащата, че същият живее под наем и има задължения за заплащане на месечни вноски. Представения от него договор за наем е от *****2020 г., а разписката за получен наем и депозит – от *****2020 г. Тоест, периодът на наемния договор е отдалечен във времето от настоящия момент, поради което съдът намира, че е представен единствено с оглед нуждите на настоящия процес, но не отразява реално твърдяното обстоятелство за наличие на наемно правоотношение, по което ответникът да има ежемесечни задължения в размер на 350 лв. За този си извод съдът съобрази и обстоятелството, че адресът на имота, предмет на договора за наем от далечната вече 2020 г., е в ********** а адресът на ответника към настоящия момент е **********, на който са му изпращани и съобщенията по делото, съответно който е посочен и в сключения от него през 2022 г. трудов договор.

За установяване на нуждите на детето и извършваните в негова полза разходи са ангажирани гласни доказателствени средства.

Съгласно показанията на свидетеля М.И.М., втори съпруг на майката на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, в момента семейството му живее в апартамент, негова собственост, на ******. Там живее и детето В., както и общите им със съпругата му В. деца М. и Н.М., съответно на ** и на *** години. На този етап партньорката му не работи, доскоро е била в майчинство. Момичето В. учи в ******, паралелка ****** 4

Има наблюдения, че майка й й дава по 10 евро/ден – за храна, напитки, ежедневни нужди. Около 100 евро месечно са разходите за дрехи, обувки, помагала, като един месец натоварва, а друг компенсира тези разходи. Детето ходи на екскурзии, включително му се закупуват допълнителни материали – чертожни инструменти и други пособия. Момичето е в такава възраст, че започва да се момее, иска по-хубава козметика, парфюми. Кожата й е проблемна, има акне, което изисква ползването на по-специфична козметика.