Решение № 442 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000503034 по описа за 2025 година

С решение № 134 от 22.05.2025 г., по гр.д. № 366/24 г., ОС Монтана, обявява на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на "Първа инвестиционна банка" АД, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, сключен с нотариален акт № 143, том І, рег. № 1325, дело № 59/21.02.2024 на нотариус В. Т., с който П. Г. В. дарява на дъщерите си И. П. В. и М. П. Г., самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: ***, с площ 82,40 кв.м., ведно с избено помещение № 21, както и 2,22% идеални части от общите части на сградата.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от П. Г. В.. Счита, че съдът не е указал точно на страните, кои факти трябва да докажат, какво трябва да е доказването – пълно, главно или е достатъчно и непълно, както и не е указал, за кои факти не се сочат доказателства. Намира за основателно релевираното пред МОС възражение, че банката не разполага с право да заведе отменителния иск преди да е настъпила изискуемостта на вземането, като подчертава, че договорът за дарението е сключен преди обявяване на предсрочната изискуемост. Счита, че по делото не са събрани доказателства за увреждането на кредитора и че съдът неправилно не е изследвал 1 платежоспособността на жалбоподателя. Сочи, че въззивникът е знаел за договора за кредит, но не е знаел, че с дарението уврежда банката. Счита, че съдът не е подложил на доказване твърденията, че децата на В. не са знаели за увреждането, като не е дал указания в тази насока. Твърди още, че съдът не е проверил дали дарението не е със симулативна цел, дали е мотивирано от семеен или социален интерес (подпомагане на деца) и пр., и не е целяло да увреди кредитора.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата. Сочи, че вземането на банката възниква от сключването на договора за кредит.

Твърди, че с всяко разпореждане след това длъжникът е наясно с увреждането на кредитора си. Сочи, че знанието на третите лица в случая е ирелевантно, поради безвъзмездността на сделката. Моли да се потвърди решението.

Ответниците И. П. В., и М. П. Г. не взема становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Първа Инвестиционна банка“ АД твърди, че сключил с ответника П. Г. В. на 27.01.2022 г. договор за банков кредит в размер на 78 000 лв., като на 10.04.2024 г. вземането на банката по договора било обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. В същото време между същите страни бил сключен и друг договор от 10.02.2022 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта, като В. бил неизправна страна и по него и банката отново обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът сочи, че на 21.02.2024 г. ответникът В. дарил собствения си недвижим имот, представляващ жилище в гр. Монтана, подробно описан, на дъщерите си – ответниците И. П. В. и М. П. Г.. Банката счита, че това разпореждане е увреждащо, тъй като намалява патримониума на длъжника и затруднява събирането на вземанията й, поради което моли на основание чл.

135 ЗЗД договорът за дарение да бъде обявен за относително недействителен спрямо нея.

Ответникът П. Г. В. счита иска за неоснователен. Изтъква, че договорът 2 за дарение е бил сключен преди обявяване на предсрочната изискуемост на двата кредита.

Ответницата И. П. В. сочи, че не е била запозната с финансовото състояние на своя баща, поради което не оспорва правото на банката да се позове на относителна недействителност на договора за дарение. Прави искане да не й бъдат възлагани разноски по делото.

Ответницата М. П. Г. е заявила, че не поддържа отношения с баща си и не е знаела за неговите задължения по кредита.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че с договори от 27.01.2022 г. и от 10.02.2022 г. ответникът П. В. е получил кредитиране от банката-ищец, както няма разногласия и по фактите, че на 21.02.2024 г. В. е дарил с нотариален акт на двете си дъщери И. П. В. и М. П. Г., свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Монтана, подробно описан.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Съгласно изр. 2 от същата алинея, когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

За да бъде основателен предявения иск следва да се установят следните предпоставки: От една страна, това са общите такива, установени в две групи.

Първата група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда кредитора, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.

3

В редица свои актове (напр. решение № 131 от 16.06.2014 Г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О., гр. Д. № 1863/2010 г., ІV г. о. гр.д. № 879/2010 г., ІІІ г. о., гр. д. № 171/2009 г., ІV г. о., гр. д. № 754/2009 г., ІV г. о.), ВКС е приел, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, като вземането, може да не е изискуемо или ликвидно, но е определящо то да не е прекратено или погасено.

В настоящият казус категорично се установява, че ответникът В. е получил въз основа на договори за кредитиране парични суми от банката и от този момент, той е приел качеството на длъжник на банката, тъй като за него е възникнало задължението в определени срокове да върне получените средства. След като спорното разпоредително действие е извършено след кредитирането на ответника, то последният при всички случаи е знаел, че намалява имуществото си, което служи за удовлетворяване на кредитора.

Субективните представи на длъжника, че не уврежда банката са ирелевантни.

В случая не е необходимо да се изследва дали В. е целял увреждане на банката, тъй като този факт е от значение само ако разпоредителното действие (дарение) е извършено преди възникване на задължението, което не касае фактологията на настоящия казус.

Следва да се има предвид, че за иска по чл. 135 ЗЗД не следва да се извършва проверка за финансовото състояние на длъжника. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане (чл. 133 ЗЗД). Ето защо всяко извеждане на актив от него съставлява намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори. Безспорно следва да се подчертае функцията на успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД – след уважаване на същия сделката се счита за недействителна само в отношенията между банката и нейния длъжник. Ако последният разполага с достатъчно средства за да удовлетвори вземанията на банката, последната няма да има претенции към дарения недвижим имот и няма да проведе принудително изпълнение спрямо него.

На следващо място – в случая се касае до безвъзмездно разпореждане с имущество и по аргумент от противното без значение за спора е дали дъщерите на въззивника са знаели за увреждането. Законът (чл. 135, ал. 1, изр.

2) изисква проверка за наличие на знание само когато сделката е възмездна. В тази насока оплакванията за нарушение на правилата за изготвяне на доклад и 4 разпределение на доказателствената тежест са напълно неоснователни.

Следва да се отбележи, че въззивният съда приема за надлежно изготвен доклада по делото и съответно разпределена доказателствената тежест с оглед конкретните данни и твърдения по делото. Не е налице задължение на съда да указва на страната какъв тип следва да е доказването - пълно, главно и пр.

На последно място е необходимо само да се маркира, че съдът не дължи служебна проверка дали дарението е симулативно, ако страната не се е позовала на това.

Предвид казаното въззивният съд приема, че са се осъществили всички предвидени в чл. 135 ЗЗД предпоставки за обявяване на процесния договор за дарение за относително недействителен. Ето защо жалбата срещу решението на МОС, постановено в тази насока е неоснователна.

Разноски за въззивната инстанция се дължат на жалбоподателя в размер на 117,60 евро, по неоспорен списък.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 22.05.2025 г., по гр.д. № 366/24 г., ОС Монтана.

ОСЪЖДА П. Г. В., ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, разноски за въззивната инстанция в размер на 117, 60 евро.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5