Решение № 1710 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1710 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330204100 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. С. М. с ЕГН **** – законен представител на фирма „СИТИМ БИЛД 2020“ ООД чрез адв.М. К. против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7232848 на ОДМВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система с който на жалбоподателя Ф. М. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане от съда да бъде отменен обжалвания ЕФ като процесуално и материално незаконосъобразен. С жалбата се представят доводи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ а именно, че в обжалвания ЕФ не е посочено мястото на извършване на нарушението, като хипотетично е посочен административен адрес в гр.Пловдив, както и че не е посочено налице ли е хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Представя се твърдение, че от отразеното в ЕФ не става ясно с колко точно километра реално се е движил водача, с колко точно е надвишил разрешената скорост, и какво означава – толеранс. С жалбата се прави възражение че не може да се направи извода, как и къде и в колко часа е констатирано нарушението, както и че посочените в ЕФ час и място, както и посока на движение на МПС обект на контрол са абстрактно посочени, което е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя М.. Твърди се че липсват данни използваното АТСС годно ли 1 е да възпроизведе всички необходими реквизити за вменяване административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, след като МПС е собственост на дружество, на което жалбоподателя М. е ****, годно ли е за употреба АТСС и имат ли служителите работили с него нужната квалификация и опит. Към жалбата са приложени копия на ЕФ серия К № 7232848 на ОД на МВР Пловдив и ЕФ серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. М. К. който поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. Не прави доказателствени искания. Моли да бъдат приети представените с жалбата писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането си за отмяна на обжалвания ЕФ като неказаносъобразен. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото, с административната преписка, представя писмено становище с което счита жалбата на Ф. М. като неоснователна. Представя доводи за законосъобразно и правилно издаден ЕФ и прави искане за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Електронен фиш за налагане на глоба за нарушени, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К № 7232848 на ОД на МВР Пловдив е бил съставен на 23.03.2023г. за това че на 25.02.2023г. в 20:36 часа в град Пловдив, на ул.Остромила до номер 13, с МПС СЕАТ ТАРАКО вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост като автомобилът е бил управляван със скорост от 81 км./ч., при разрешена стойност на скоростта 50 км./ч.,, с превишена стойност на скоростта 21 км./ч.. Съгласно ЕФ нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Като собственик на когото е регистрирано МПС в ЕФ е посочен жалбоподателя Ф. С. М. с ЕГН **** – законен представител на фирма „СИТИМ БИЛД 2020“ ООД, ЕИК 205930664, с адрес гр.Куклен, ул.Стръмна № 23. В ЕФ е посочено че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложено административно наказание Глоба в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Като писмени доказателства към ЕВ в административната преписка са 2 приложени: Снимково изображение на нарушението, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027г. , Протокол за проверка № 64-СГ-ИСИС/17.05.2022г. от БИМ, Справка за собственост на МПС, Протокол от 28.02.2023г. за използване на АТСС ARH CAM S1 № 117743са на 25.02.2023г., Снимково изображение на разположението на АТСС, Списък с намерени фишове.

Като писмени доказателства по делото, в хода на съдебното следствие са приети копие на ЕФ серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив, без данни за влязъл в сила като акт.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, а именно опорочена процедура по образуване на административно наказателното производство, тъй като спрямо жалбоподателя Ф. М. вече е бил издаден ЕФ за същото по вид нарушение и което представлява нарушение на принципа „ne bis in idem“.

Принципът „ne bis in idem“ e прогласен в чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ и представлява забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. За преценката относно наличието на нарушение на посочения принцип са съществени две обстоятелства: дали двете дублиращи се производства имат характера на наказателно производство и дали касаят едно и също деяние. Понятието „наказателно производство“ / „наказателно обвинение“ има автономно значение по смисъла на Конвенцията, като за преценката относно наличието на такова се прилагат т.нар. критерии „Енгелс“ – квалификация на деянието по националното право, характер и естество на нарушението, вид и тежест на предвиденото наказание. По отношение на втората предпоставка – „idem” – следва да е налице идентичност или съществено сходство във фактите, за които са образувани двете производства.

В процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че преди наказването на жалбоподателя Ф. М. с Обжалвания ЕФ серия К № 7232848 на ОД на МВР Пловдив, спрямо същия е било възбудено друго административнонаказателно производство с издавеното на ЕФ серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив. Процесното административно-наказателно производство има характера на наказателно преследване, съгласно посочените по-горе критерии. Съгласно принципните постановки, дадени в Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, когато за едно и също деяние е налице наказателно преследване преди образуването на административно-наказателно производство, последното следва да бъде прекратено. Този извод се извежда и от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, която въплъщава принципът за приоритет на наказателната отговорност над административната, като не се допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно производство срещу едно и също лице за едно и 3 също извършено деяние.

Съдът намира, че в процесния случай е налице и вторият елемент, водещ до нарушаване на принципа ne bis in idem. От доказателствата по делото се установява, че наказателното и административно-наказателното производства са образувани за едно и също деяние.

И двете производства касаят нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишена стойност на скоросдтта от 31 км./ч, на 25.02.2023г. в 20:36 часа, в гр.Пловдив, на ул.Остромила до номер 13, осъществени при управление на едно и също МПС СЕАТ ТАРАКО вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ****, собственост на фирма „СИТИМ БИЛД 2020“ ООД със законен представител жалбоподателя М..

Налице е идентичност във фактите, за които административнонаказателната отговорност на Ф. М. е ангажирана с издадения ЕФ серия К № 7232848 на ОД на МВР Пловдив и тези, за които спрямо същото лице е издаден ЕФ серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив. Налице е идентичност на съществените елементи на правонарушението от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието. Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие.

За да бъде издаден процесния ЕФ срещу жалбоподателя Ф. М. е следвало да бъде анулиран с изричен акт първия електронен фиш, издаден за същото нарушение на лицето.

В случая липсват надлежни доказателства, че е анулиран както твърди наказващият орган. Анулирането на ЕФ се извършва с писмен акт, който е следвало да бъде предоставен. Административнонаказващият орган неправилно е образувал две административнонаказателни процедури срещу едно и също лице за едно и също нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН /в случая от ЕФ/. В случая е налице противоречие с установената в чл.24, ал.1, т.6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административно-наказателния процес. (по арг. и от разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН).

При това положение издаването на процесния ЕФ /втори по ред/ се 4 явява в пряко противоречие с установената в чл.24, ал.1, т.6 от НПК забрана.

Тълкуването на посочената по-горе норма на НПК налага извод, че при наличието на висящо производство или надлежно прекратено такова, второ производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е предоставена възможност за избор в това отношение. При това положение образуването на ново административнонаказателно производство срещу същото лице, на същото основание е недопустимо, в какъвто изричен смисъл е цитираната погоре императивна разпоредба на НПК.

Предвид изложеното, незаконосъобразно е било самото съставянето на втори ЕФ, за вече установено деяние, като развилата се въз основа на него процедура по санкционирането на същото, представлява едно изначално опорочено производство, проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на издадения ЕФ.

Издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице. Принципът „nе bis in idem” е един от правните принципи, които изрично са закрепени в правната норма. Неспазването му ще води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждание. При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, основателна се явява претенцията на жалбоподателя М. за присъждане на направените по делото разноски в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.