Решение № 1561 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108592 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от „Алмин“ ЕООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 120 ЗЕ за осъждане на ответника да изпълни точно задължението си за поставяне на средството за търговско измерване в мястото на присъединяване на обекта като измести за своя сметка средството за търговско измерване на обект, находящ се в с. Ц. с ИТН ********** в мястото за присъединяване.

Ищецът твърди, че между страните са възникнали договорни правоотношения по договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на основание чл. 104 а ЗЕ за обект, находящ се в с.

Ц. с ИТН **********. Ищецът твърди, че е собственик на трафопост и кабелна линия 20 kV в УПИ ***, кв. ** по плана на с. Ц., като този трафопост служи за да трансформира електрическа енергия от средно напрежение 20 kV на ниско напрежение от 0, 4 kV, което използват за производствените си обекти, а мрежата на ниско напрежение била изградена съобразно предписанията за обектите им. Сочи, че видно от разрешението за ползване на обекта им мачтов трафопост ищецът е изградил и въвел в експлоатация и външно ел. захранване с електропровод от 20 kV (средно напрежение), като краят на тази кабелна линия се явява и граница на собствеността на съоръженията между двете дружества и е на ниво средно напрежение.

Поддържа, че по едностранна преценка на оператора на разпределителната мрежа – ответното дружество, уредът им за измерване на електрическа енергия е разположен вътре в имота им – в трафопоста, собственост на „Алмин“ ООД, а не на границата на собствеността. Поддържа, че това 1 разположение на електромера и съответно отчитането на енергията е нарушение на императивните норми на закона, регламентиращи мястото на мерене, а именно – чл. 120 ЗЕ, чл. 30 от Наредба № 6, уреждащ границата на собствеността и мястото на монтиране на средствата за търговско измерване на електрическа енергия и чл. 14 ПИКЕЕ. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, в която е разяснено къде е границата на собствеността на електрическите съоръжения, като е направено разграничение между границата на собственост на електрическите съоръжения и граница на имота на потребителя. Поддържа, че средството за търговско мерене следва да е поставено на стълб извън имота им, което обстоятелство е установено по водени между страните граждански дела за недължимо заплатени суми. Предвид погрешното поставяне на средството за търговско измерване след границата на собствеността и в следствие на грешното отчитане на енергията на ниво ниско напрежение, а не на ниво средно напрежение, се достига до заплащане на суми за мрежови услуги, които реално не се предоставят, а се фактурират от доставчика на енергия.

Твърди, че независимо от образуваните от ищеца и решени дела, поради грешно поставеното мерене и отчитане непрекъснато се начисляват суми за непредоставена услуга по пренос на енергия през електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Сочи, че на основание чл. 9, ал. 2 ПИКЕЕ операторът на мрежата е длъжен да монтира средства за търговско измерване, които са собственост на съответния оператор и следва да се поставят в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЕ, което граница е определена и доказана по водените между страните граждански дела. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба.

Счита исковата молба за нередовна, доколкото не е ясен вида на търсената защита, като с допълнителния отговор поддържа, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 109 ЗС. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е възникнало валидно правоотношение по предоставянето на услугите достъп и пренос през разпределителната мрежа на основание Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/19.03.2021 г. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на УПИ ***, кв. ** по плана на с. Ц., в който имот е изграден обект, присъединен към електроразпределителната мрежа със собствен на ищеца електропровод от 20 kV към въздушен електропровод на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, както и че ищецът е собственик на мачтов трафопост, находящ се в имота му, в който е поставен електромер, собственост на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Твърди, че с оглед начина на присъединяване на процесния обект е изпълнил законовите изисквания и е поставил средството за търговско измерване до границата на имота на 2 клиента в собствената му електрическа уредба, представляваща мачтов трафопост. Твърди, че понятието граница на собственост върху електрическите съоръжения по смисъла на чл. 120 ЗЕ е различно от понятието „граница на имота на потребителя“. Сочи, че мястото на поставяне на средство за търговско измерване е физическо място в пространството, в което е поставен електромерът, а мястото на измерване е мястото на монтаж на измервателните трансформатори при индиректно измерване, като в настоящия случай последните се намират на ниво ниско напрежение – 0, 4 kV. Твърди, че с оглед специфичния начин на присъединяване на имота на клиента електромерът следва да бъде поставен до границата на имота на клиента и в електрическа уредба, която също е собственост на клиента, като основен принцип при обектите, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение е електромерите да се поставят в електрически уредби – трансформатори (трафопостове). Твърди, че Общите условия не определят място на поставяне на електромера, като сочи, че в нито една от посочените от ищеца разпоредби – от чл. 19 до чл. 26 ОУ, не се определя място на поставяне на електромер и място на измерване на електрическа енергия, доколкото това е невъзможно с оглед спецификите на всеки отделен случай. Сочи, че конкретните места на поставяне и места на измерване се определят с договор за присъединяване, сключен по реда на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяването на производители и клиенти към преносната или към разпределителната електрически мрежи – обн. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г. Предвид изложеното счита, че ищецът не може да се позовава на договорно неизпълнение на конкретни разпоредби на ОУ на ЕР Юг, тъй като не се съдържат такива, които да определят мястото на поставяне на средството за търговско измерване. Поддържа, че обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа преди влизане в сила на Наредба № 6 и договорът е възникнал при действащата към момента нормативна уредба – Закон за електростопанството, като начинът на присъединяване, нивото на присъединяване и мястото на измерване се определят съгласно действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Твърди, че настоящото присъединяване на клиента представлява заварен случай и е извършено преди влизане в сила на действащата към момента нормативна уредба, като се позовава на представения по делото Акт за установяване годността за приемане на строежа от 01.07.1999 г. Въпреки изложеното счита, че мястото на поставяне на процесния електромер е изцяло съобразено с действащата нормативна уредба с оглед начина на присъединяване, който попада в хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 2 и ал. 4, предл. първо от Наредба № 6, съгласно която електромерите се поставят в електрическата уредба на клиента до или на границата на имота му, както е и сторено. Сочи, че се иска от съда ответникът да измести електромера на около 80 метра от границата на имота на клиента, което ще е в нарушение на действащата нормативна уредба. Сочи, че заплащането на по-висока цена не се дължи на мястото на поставяне на електромера, а поради това, че мястото на измерване е на ниво 3 ниско напрежение, вместо на ниво средно напрежение. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ като поддържа, че мястото на поставяне на електромера и мястото на измерване са две различни понятия, като поддържа, че в случая съдът е сезиран с иск за изместване на електромера в мястото на присъединяване, а не се предявява иск за изместване на мястото на измерване от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение със запазване на мястото на поставяне на електромера в трафопоста. Предвид изложеното счита, че цитираните от ищеца съдебни решения са неотносими към настоящия правен спор. Твърди, че в процесния случай мястото на измерване е определено съгласно проектите, като не е налице искане от ищеца за промяна на мястото на измерване, различно от уговореното, като ищецът не е реконструирал собствените си съоръжения по начин, за да бъдат годни за монтиране на измервателна група, която да измерва електрическата енергия на ниво средно напрежение, като ответникът не разполага със законово право за осъществяване на тази реконструкция в съоръжения, които са чужда собственост. По така изложените съоръжения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 120 ЗЕ.

Съдът определи правното основание на предявения иск с оглед въведените от ищеца твърдения и с оглед искането му за осъждане на ответника да изпълни договорно задължение за поставяне на средството за търговско измерване в мястото на присъединяване на обекта. Така предявеният иск е допустим, до който извод съдът достигна при съобразяване на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 359 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50048/2016 г., II г. о., ГК.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сочения от него договор, както и че в нормативната уредба е установено място на мерене и поставяне на средството за търговско измерване.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е възникнало валидно правоотношение по предоставянето на услугите достъп и пренос през разпределителната мрежа на основание Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/19.03.2021 г.;

4 че ищецът е собственик на УПИ ***, кв. ** по плана на с. Ц., в който имот е изграден обект, присъединен към електроразпределителната мрежа със собствен на ищеца електропровод от 20 kV към въздушен електропровод на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, както и че ищецът е собственик на мачтов трафопост, находящ се в имота му, в който е поставен електромер, собственост на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.

В производството по делото е изслушана и приета без възражения от страните комплексна съдебно-техническа експертиза, която е осъществила оглед на процесния обект – мачтов трафопост 20 kV/0,4 kV с мощност 400 KVA и мястото на монтиране на средството за търговско измерване, като е направено геодезическо заснемане на външното електрозахранване. В приложена към експертизата схема е посочена точката на измерване с поставяне на търговския електромер (т. 4), границата на собствеността (т. 3) и границата на електрическите съоръжения (т. 1 – стълб № **). В съдебното заседание по изслушване на вещите лица в.л. К. изяснява, че мястото на присъединяване е при стълб 56, но поставянето на средствата за търговско измерване на посоченото място би било технически невъзможно с оглед експлоатацията а стълба като преносен, а следва да се изгради нов ЖР стълб.

Разпечатката съдържа 19 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d186391-1e28-42ae-9433-94b007f024e4