Решение № 817 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20261000500302 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 7623 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 5141/2025 г. от Софийски градски съд, ответникът – О. И. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Ц. В. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 105.30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 758 лева;

- сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника на 26.08.2021 г. в гр.София, представляващо счупване на предходилна кост на дясно стъпало, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Ц. В.

1

Ф., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на О. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 4 286.01 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника О.

И. Д., ЕГН ********** да заплати:

- направените деловодни разноски на Ц. В. Ф., ЕГН **********,в размер на сумата от 190.21 лева;

- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 97.50 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. В. Ф., ЕГН ********** в частта, в която главните искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размер с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е занижено по размер и не съответства на претърпените от него неимуществени вреди.

Поддържа още, че поведението му не е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което няма съпричиняване, още повече да 90 %, както е приел първоинстанционния съд.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати:

- допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над уважения до пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г.;

- допълнително обезщетение за претърпените имуществени вреди, за разликата над уважения до пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г.

Моли да се присъдят в пълен размер направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата и по предявените искове О. И. Д., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - Ц. В. Ф., ЕГН ********** е предявил против О. И. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 26.08.2021 г., след получаване на изравнителна сметка от „МХ Елвеко“ ООД посетил един от офисите за подаде жалба. Там бил посрещнат от служителя В.

В., който заявил, че няма да я приеме и преди да заплати дължимите се от него 21 лева.

След като служителят повторно отказал да приеме жалбата започнал да го гони от офиса и повикал друг служител – управителя на дружеството и ответник по делото О. И. Д..

Последният започнал да го бута към изхода. На вратата загубил равновесие и паднал по стълбите с гръб надолу.

Обадил се на тел. 112.

Пристигнала линейка и полицейска кола, след което бил откаран в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където било установено счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало.

Извършена е оперативна интервенция с поставяне н а L мини плака с комплект винтове.

Образувано е наказателно производство и с присъда от 08.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 2795/2024 г. о т Софийски районен съд, влязла в сила на 17.03.2023 г. подсъдимият О. И. Д., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 26.08.2021 г., около 10:30 часа, в гр. София, в офис на дружество „МХ Елвеко“ ООД, находящ се в град София, ж.к. „Красна Поляна“, ул. „Булина Ливада“, до бл. 132А., е избутал с ръка тялото на Ц. Ф., в следствие на което той паднал на земята и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало, което увреждане реализира медико – биологичния признак трайно затруднение н а движението на десния долен крайник престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК.

3

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди - разходи за лечение и пропуснати ползи /пропуснато възнаграждение по граждански договор/ и неимуществени - болки и страдания, негативни емоции, свързани със затруднения в ежедневието, негативни емоции от отношението на ответника, в т.ч. и от неспазване от страна на ответника на въведените по това време противоепидемични мерки в страната във връзка с обявената епидемия от Ковид 19.

Поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на сумата от 3 758 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - О. И. Д., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 43/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял посочените в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени и имуществени вреди.

При условията на евентуалност моли да вземе обстоятелството, че ищецът с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, изразило се в агресия, предизвикваща да бъде изведен от офиса.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

О т приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът на 26.08.2021 г., след получаване на изравнителна сметка от „МХ Елвеко“ ООД /топлинен счетоводител/отишъл в един от офисите за да подаде жалба. Там бил посрещнат от свидетеля В. В., който установил, че има старо неплатено задължение, в размер на 21 лева и обяснил, че жалбата ще бъде приета след като заплати дължимата се сума.

4

Ищецът вдигнал скандал и започнал да заплашва, че „…отново ще им изпрати проверка….“ /както бил направил предишната година/.

Започнал да звъни по телефона и да обяснява, че в офиса няма маски и дезинфектанти.

Насочил се към гишетата, където агресивно настоявал служителите да приемат жалбата му.

В. В. отново се намесил и повторно обяснил, че жалбата ще бъде приета след заплащане на старите задължения.

Ищецът с висок тон отказал да плати дължимата се сума.

Намесил се управителя на търговското дружество и ответник по делото О. И. Д., ЕГН **********, който настоял ищецът да напусне помещението и заедно тръгнали към вратата. Там се стигнало отново до пререкание, съпроводено с блъскане на вратата на офиса от външната страна о т ищеца и бутане на врътата от вътрешната страна от ответника.

Ищецът загубил равновесие и паднал на стълбите.