Решение № 10604 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10604 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110148588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. К. К. – Д.а, ЕГН **********, с която е предявен срещу „...........“ ЕООД ЕИК ............. отрицателни установителни искове по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално чл.26 ал.1 пр.3, вр. чл.143 ал.1 вр. чл.146 ЗЗП за признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция №4486140/16.05.2022 г., обезпечаващ договор за паричен заем №4486140/16.05.2022 г., сключен между ищцата и „........... АД, е нищожен, поради протИ.речие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4 ЗПК, както и като недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.12 ЗЗП, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД /изменен по реда на чл.214 ГПК в проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за гаранция, сключен между страните, при начална липса на основание.

Ищцата твърди, че на 16.05.2022 г. е сключила договор за паричен заем № 4486140 с „........... АД, за сумата от 500 лв. за срок от 12 седмици, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,14%, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,00%, като размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Заемът следвало да бъде погасен със заплащането на 12 седмични вноски, всяка от които в размер на 43,78 лв. Поддържа, че в чл. 4 от договора било уговорено задължението на заемополучателя в тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от 1 следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които да сключат договор за поръчителство с дружеството, като всяко от тях да отговоря на изискванията да работи по безсрочен трудов договор, месечният му осигурителен доход да бъде над 1000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор с „........... АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, или 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В деня на сключване на договора за паричен заем между ищцата и „...........“ ЕООД, чрез „........... бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4486140, по силата на който ответникът „...........“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „........... АД задълженията на ищцата по договора за паричен заем. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на ищцата, за което същата се е задължила да плати на гарантиращото дружество по договора за гаранция сума в размер на 158,64 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за гаранция, ишцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „........... АД, което от своя страна, е упълномощено от ответника „...........“ ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор. Ищцата поддържа, че сключеният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, тя има качеството на потребител, а ответника – качеството на кредитор, и съответно за валидността на договора важат изискванията на ЗПК. Ищцата поддържа, че поставяйки изначално изисквания за предоставяне на обезпечение, които са неизпълними от заемополучателя, „........... цели да го насочи към единствената форма на обезпечение, която той обективно би могъл да си позволи – обезпечение от одобреното от заемодателя дружество „...........“ ЕООД, което е свързано лице с кредитора, тъй като едноличен собственик на капитала на ответника „...........“ е именно „........... АД. Същевременно, „........... не включвал възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като стремежът му бил да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата поддържа, че по своята правна същност договорът за гаранция е договор за поръчителство и е недействителен и поради това, че е лишен от основание, тъй като срещу заплащането на възнаграждение тя не е получила каквато и да било услуга, а при неплащане на задължението по кредита, предвид обезпечението и уреденото в чл. 5 от договора за поръчителство право на регрес на „...........“ ЕООД срещу ищцата за пълната стойност на платеното, единствено задължението й към едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като двете дружества са свързани. Предвид изложеното, счита че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, установяваща задължение за заплащане на 2 възнаграждение не поражда права и задължения за страните, а договорът за гаранция следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че сключеният между тях договор за гаранция е нищожен и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 158,64 лв. /след увеличение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК, прието в открито съдебно заседание на 22.02.2023 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като възнаграждението е определено след преценка на риска. Договорът е сключен, поради възлагане от ищеца, като дружеството осигурява услугата срещу възнаграждение. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Останалите твърдения се оспорват с довод за неотносимост, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално чл.26 ал.1 пр.3, вр. чл.143 ал.1 вр. чл.146 ЗЗП:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за гаранция № 4486140 с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци на договора за гаранция, че процесните клаузи са индивидуално уговорени и не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че между ищцата Е. К. К. – Д.а и „........... АД е възникнало правоотношение по повод сключен договор за заем № 4486140/16.05.2022 г., по повод на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 500 лв. за срок от 12 седмици, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,14 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,00 %. Не се спори, че съгласно чл. 4 от договора за паричен заем било уговорено задължението на заемополучателя в тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които да сключат договор за поръчителство с дружеството, като всяко от тях да отговоря на изискванията да 3 работи по безсрочен трудов договор, месечният му осигурителен доход да бъде над 1000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор с „........... АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, или 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения от ищцата към исковата молба заверен препис от договор за гаранция №4486140 се установява, че при сключване на договора за паричен заем, между ищцата и ответникът „...........“ ЕООД, чрез „..........., бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4486140, по силата на който ответникът „...........“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „........... АД задълженията на ищцата по договора за паричен заем. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на ищцата, за което същата се е задължила да плати на гарантиращото дружество по договора за гаранция сума в размер на 158,64 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция, ишцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „........... АД, което от своя страна, е упълномощено от ответника „...........“ ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор.

Съгласно представения погасителен план общият размер на седмичната вноска по кредита, с включения размер на възнаграждението по предоставената гаранция, бил в размер на 57,00 лв.

Прието е заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че всички задължения по договор за паричен заем № 4486140/16.05.2022 г. са погасени на 19.05.2022 г. чрез плащане на сума в общ размер на 525,36 лв. Дължимите суми по договора за предоставяне на гаранция № 4486140/16.05.2022 г. в общ размер на 158,64 лв. са изплатени еднократно от ищцата на 19.05.2022 г. с плащане от нея на сума в размер на 158,64 лв. По допълнително поставения въпрос, вещото лице изчислява, че ГПР по договора за паричен заем, като се включи в него и годишното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е 2108,53 %.

Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора /източник в частност на претендираните от заявителя вземания/, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е 4 ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,05 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "..........." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.