Решение № 16 от 05.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Плевен, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430101689 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., чрез ***, против А. Д. А. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***, А. Ю. Д. с ЕГН ***, адрес: гр.П., ***, Е. Ю. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***.

В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на А. С. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземания към потребителите на топлинна енергия за абонатен номер *** за периода 01.02.2019г.-31.01.2022г. относно имот, находящ се в гр.П., ***. Твърди се, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия, като собственици на процесния имот по наследство от А. С. Д.. Твърди се още, че ответниците дължат на дружеството следните суми: 252,63 лв. за отопление без ИРУ; сумата от 276,59 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.02.2019г.31.01.2022г.; сумата от 9,55 лв. - услуга дялово разпределение и 2,14 лв. корекции. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди: А. Д. А. с ЕГН **********, от ***, да заплати на „***“ АД, сумата от 267,56 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 33,68 лв. лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 1

(30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането; А. Ю. Д. с

ЕГН **********,

***, да заплати на „***“ АД, сумата от 133,78 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода

01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 16,85 лв.

- лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането; Е. Ю. И. с

ЕГН

**********, от ***, да заплати на „***“ АД, сумата от 133,78 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода

01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 16,85 лв. - лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК, препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А. Д. А., като в едномесечния срок отговор не е постъпил.

На ответниците А. Ю. Д. и Е. Ю. И. е назначен особен представител адв. К. Д. - АК-П.. В срока по чл.131 ГПК е депозирано становище от особения представител за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответниците, обстоятелството, че са съсобственици на процесния имот, че е налице идентичност между лицето *** и А. С. Д., че последната е собственик на имота. Оспорва се качеството на потребител на топлинна енергия на ответниците, доставеното и потребено количество топлинна енергия, стойността на потребената енергия, правилно разпределение на топлоенергията, спазване от ищеца на показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването, както и представените справки от топлоснабдителното дружество. В отговора е направено и възражение за изтекла давност. Иска се от съда да отхвърли исковете изцяло като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на „***“ АД поддържа претенцията и моли съда да я уважи изцяло.

В откритите съдебни заседания, за които е редовно призована, ответницата А. Д. А. не се явява и не с представлява.

В открито съдебно заседание, особеният представител на ответниците А. Ю. Д. и Е. Ю. И. - адв. К. Д. - АК-П. моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „***“ АД против А. Д. А., А. Ю. Д. и Е. Ю. И. с правно основание чл.155 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците като потребители на топлинна енергия да заплатят доставено и потребено количество ТЕ, лихва за забава и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

За ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществувало ли е облигационно правоотношение между него и ответниците /респективно техния наследодател/ през периода 01.02.2019г.-31.01.2022г. и на какво основание, собственици ли са ответниците на имот, находящ се в гр.П., *** и имат ли качеството потребител на топлинна енергия, доставило ли е ищцовото дружество топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата молба период от време, какво количество е доставило; съответства ли количеството доставена топлинна енергия като обем на размера на исковата претенция; верни ли са изчисленията за доставена топлинна енергия; определена ли е правилно топлинната енергия за отопление без индивидуални разпределителни уреди в процесния имот, дължат ли ответниците суми за топлинна енергия на ищеца и в какъв размер, от коя дата.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане, както и всичките си възражения, включително правопогасяващите.

Установява се от представеното от ищеца удостоверение за наследници изх.№ ***., че ответниците са наследници на *** с ЕГН **********, починала на ***г., за което е съставен акт за смърт № ***/***г. от Община П..

Установява от представеното заверено копие на договор №***г., че в сградата, находяща се в гр.П., ***, е топлоснабдена от ищеца след решение на етажната собственост. Установява се, че Общите условия на „***“ ЕАД са публикувани в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.

Установява се от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№***., че лицето ***, ЕГН ********** и лицето А. С. Д. са едно 3 и също лице.

Установява се от изисканият от Агенция по вписванията препис от нотариален акт от *** г. № ***, том *** по нот. дело № *** г. на нотариус при РС-П. ***, че собственици на имота в гр.П., *** са *** и А. С. Д..

Неоснователни са възраженията на особения представител относно забележката от ***, в полето на акта- че не е отбелязано кога е направена и от кой нотариус е направена и че от това следва липсата на облигационно отношение и процесуална легитимация на ответниците. Установява се, че представеното с исковата молба заверено копие на нотариален акт е идентично, с изисканото от Агенция по вписванията. Горното води до извода, че е имало извършено отбелязване, за него е положен подпис и е надлежно отразено, както и че процесния документ се съхранява в този му вид в Агенция по вписванията.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката /ЗЕ/ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чл. 150, ал.1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при измененията на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал.1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Oбщите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В тази връзка са неоснователни възраженията на особения представител, че не са налице доказателства за валидно действащи общи условия.

Съгласно чл. 150, ал.3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да 4 предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал.1 ЗЕ и чл. 29-чл.36 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал.1 клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди чл.153, ал.1 ЗЕ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал.1 ЗЕ действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 5 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата чл.156, ал.6 ЗЕ. Законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. В тази връзка възраженията на особения представител относно недължимост на суми за „сградна инсталация“ са неоснователни.