Решение № 1177 от 15.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330116636 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. И. Н., чрез пълномощник юрисконсулт А. Г., е предявил против И. П. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „****” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******* г., суми, както следва: сумата от 1 200 лева- главница по договор за кредит от разстояние № ********** г. и договорна лихва в размер на 255, 07 лева за периода ************ г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ****** г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за кредит от разстояние № ********* г., като сключването било при условията на ЗПФУР и се извършвало на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт **********. Там били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от страна на клиента на полето „съгласен съм с общите условия“, се получавал имейл с преддоговорна информация за условията на договора, ведно с име и парола на потребителя.

След това се провеждал и телефонен разговор с него за потвърждаване на волята му да сключи договора за кредит. Отделно от това, се изпращала и снимка от лицето, за сравнение 1 с тази от личната карта. На лицето бил отпуснат заем от 1200 лева, който бил преведен по личната му банкова сметка. Заемът трябвало да се плати на 18 броя ежемесечни вноски, от които първите 17 в размер на 66, 67 лева и последната 18- та в размер на 66, 61 по за периода *********** г., като по договора липсвали каквито и да е плащания. На ********* г. била обявена предсрочната изискуемост на дълга чрез уведомление по имейл, като тази възможност била предвидена в гл. IX т. 5 от ОУ към договора. Алтернативно, се моли за приложение на т. 1 от ТР № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС за непадежирали вноски към датата на подаване на заявлението и за настъпване на изискуемостта на всички вноски до края на съдебното производство. Лихвеният процент по договора бил фиксиран на 40, 15 %, но и лихвата не била платена, като за периода ********* г. тя възлизала в размер на 255, 07 лева.

Безрезултатни били опитите за доброволно уреждане на отношенията извънсъдебно и тъй като сумите по кредита не били върнати и до момента, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ****. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява, като чрез пълномощника взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е подал отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че не се представяли доказателства за насрещни волеизявление от страна на ответника, с които да се потвърди съгласието му за сключването на договор. За да се приемело, че договорът е произвел действие между страните, съобразно приетия от тях начин на комуникация, следвало да се установи, че са били изпълнени изискванията на разпоредбите от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, включително и, че заемополучателят е потвърдил получаването на електронното изявление. Твърди, че от договорите не се установявало авторството на извършеното електронно изявление, за да се приемело, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. От същите се установявало единствено, че ответникът бил одобрен за получаване на заем. Липсвали както разпечатки, така и информация за въведен от страна на ищеца код за потвърждение. Не се удостоверявал и получаване на сумата. Твърди, че достъп и поддръжка на информационната система, по която е получено потвърждение за сключване на договор за заем се осъществявала единствено от ищеца, който бил единствен администратор с пълен достъп и който можел да извърши всякакви по вид манипулации в съхраняваното съдържание. Моли се за отхвърляне на исковата претенция. В съдебно заседание особеният представител се явява, като поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ********* г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, *********, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 200 лева- главница по договор за кредит от 2 разстояние № ********* г., договорна лихва в размер на 255, 07 лева за периода ********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното й погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 79, 10 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

С договор за предоставяне на кредит № ********** г. ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1 200 лева, за срок от 540 дни, при фиксиран ГЛП- 40, 15 %, ГПР- 48, 44 % и обща дължима сума от 1 575, 90 лева.

Договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени доказателства по делото са представени договора, общите условия към него, електронна комуникация между страните, нареждане за превод на сумата от 1 200 лева по сметка с IBAN: ********************** в „Банка ДСК“ АД.

Видно от писмо от „Банка ДСК“ АД, ответникът е титуляр на банкова сметка с IBAN:

************************

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице също е установило след съответна проверка в „Банка ДСК“ АД, че ответникът е титуляр на горната банкова сметка, по която на ********* г. ищецът му е превел сумата от 1 200 лева с основание „договор за заем № *********“.

Прието е и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е извършило техническо изследване и е установило, че ответникът се е регистрирал в сайта на ищеца *******, като е натиснал отметката „приемам декларацията за обработка на лични данни“, след това и бутона „напред“, попълнил е личната си информация- имена, ЕГН, номер на лична карта, като по този начин след завършване на всички етапи от заявката е създал свой профил и в базата данни на дружеството фигурира като потребител. На имейл са му били изпратени преддоговорна информация и общи условия към кредита, а на телефонния му номер- множество смс- и за потвърждаване на сключването на договора.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

В случая между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.

Комуникацията между страните е осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е 3 необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Всички тези обстоятелства несъмнено се установяват от заключението на вещото лице по СТЕответникът като потребител на услугите се е регистрирал на сайта на дружеството, създал е свой профил, извършена е проверка на неговите лични данни и статус, установено е съответствие и е направена съответната заявка за отпускане на заема, като на лицето е предоставена преддоговорна информация.

За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и е направила такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Не могат да бъдат споделени съображенията на особения представител на ответника, развити в отговора, а и в хода по същество, за това че СТЕ не доказвала сключването на договора, защото вещото лице работело по едностранно предоставени му данни от ищеца като администратор на интернет платформата. На първо място, именно върху тези данни следва да работи експертът, защото информацията за процесния кредит се съхранява в базата данни, поддържани от ищеца. На второ място, СТЕ кореспондира изцяло с останалия събран материал в процеса- писмените доказателства (договор, общи условия, преводно нареждане и т.н.), т.е. установеното чрез заключението на експерта е в съответствие с 4 другите доказателства и същевременно ги допълва. Освен това същото е прието от ответника без възражения или оспорване, поради което то следва да се кредитира като достоверно и обективно изготвено.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.

Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. В тази връзка по делото са представени преводно нареждане от кредитната институция по банкова сметка, на което титуляр е ответникът и това обстоятелство е писмено потвърдено от банката, която е получила паричния превод. Отделно, тази платежна операция е била обект на изследване и от вещото лице по ССчЕ, като и експертът е установил, че физическото лице е получило по своя банкова сметка от кредитната институция сумата от 1 200 лева, с конкретно основание- процесният договор за кредит.