Решение № 2733 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211100112691 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от „ЗД Б.И.“ АД (ищец) срещу А. Е. Д.

(ответник), в качеството му на наследник Е.Ф. Д., искове с правно основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че на 19.05.2016г. в гр.Батановци е настъпило пътно – транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на л.а. „Опел“ с рег.№ РК ******* – Е.Ф. Д., нарушил правилата за движение по пътищата и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което станал причина за удар с движещият се в тази лента л.а. „Фолксваген“ с рег.№ *******. Пояснява, че в резултат на произшествието пострадала С. А. С., пътувала в л.а. „Опел“, която получила коса фрактура с дислокация и скъсяване на тибия в дистален край и изкълчване на глезенна става, фрактура на ребро двустранно, „гръден капак“ и колекции на течност в плевралната кухина. Признава, че към датата на събитието е бил страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) за л.а. „Опел“, по силата на който се e задължил да покрие в рамките на застрахователната сума причинените от деликвента вреди на трети лица. Поддържа, че именно в това му качество бил ответник по предявен от пострадалата С. иск за обезщетяване на причинените от произшествието вреди, по който било образувано гр.д.№ 10829/2016г. на СГС, I-22 състав, в хода на което страните постигнали споразумение, по силата на което застрахователят й заплатил обезщетение в рамер на 35000.00 лева за причинените й вреди – болки и страдания от нанесените при ПТП телесни увреждания. Заявява, че 1 водачът на застрахованото МПС – Е.Ф. Д., бил неправоспособен водач, поради което в полза на застрахователя възникнало регресно право да търси платеното обезщетение от деликвента. Твърди, че поканил водача на л.а. „Опел“ да му възстанови сумата от 35000.00 лева, но плащане не е постъпило. Предвид изложеното, предявява иск за сумата срещу неговия син А. Е. Д., тъй като деликвентът е починал, като същата се търси ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.09.2018г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът А. Е. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията с твърдение, че пострадал от произшествието е неговата майка, а деликвент – баща му, като вредите са били обезщетени от застрахователя, поради което той не следва да носи отговорност за заплатеното от „ЗД Б.И.“ АД обезщетение.

За яснота на изложението следва да се посочи, че по така заявената претенция първоначално е било образувано гр.д.№ 11759/2018г. на СГС, I-9 състав, по което искът е бил отхвърлен с решение от 12.08.2020г. Срещу същото е постъпила въззивна жалба от „ЗД Б.И.“ АД, по която е било образувано в.гр.д.№ 3675/2020г. на САС, 10 състав. С решение от 27.07.2021г. решението на СГС е било обезсилено след констатация, че актът е постановен срещу наследодателя на ответника Е.Ф. Д. вместо срещу А. Е. Д., а делото е било върнато на СГС. Образувано е било гр.д.№ 12691/2021г. на I-6 състав, което е било прекратено с протоколно определение от 15.11.2022г. с довод, че ответникът А. Е. Д. не е пасивно легитимиран по иска, тъй като е налице вписан отказ от наследството на наследодателя му, който го ползва.

Определението е било обжалвано от застрахователя ищец и е било образувано в.гр.д.№ 204/2023г. на САС, 4 състав. С определение от 27.02.2023г. прекратителното определение на СГС е било отменено с аргументи, че е налице спор между страните относно това дали ответникът е приел наследството на своя баща или се е отказал от него, който въпрос обаче касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

Делото е било върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № 9/2016г., изготвен от дежурен ПТП при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, в който е отразено, че на 19.05.2016г. е настъпило ПТП на автобусна спирка на път 605 в гр.Батановци при кръстовището с ул. „Христо Ботев“ между л.а. „Опел Кадет“ с рег.№ РК *******, застрахован по договор ГО със „ЗД Б.И.“ АД, и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ *******, отговорността на водача на който също била поета от този застраховател.

Вписано било, че причина за произшествието било допуснато от водача на л.а. „Опел Кадет“ нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в навлизане в лентата за насрещно движение, при което ударил правомерно движещият се в тази 2 лента л.а. „Фолксваген Голф“. Отразено било също, че деливентът Е.Ф. Д. нямал свидетелство за управление на МПС, а пострадал от удара била С. А. С., с работна диагноза фрактура на ребро и на лява тибия. Протоколът е придружен със схема на произшествието и отразява възприетите от съставителя обстоятелства относно участниците в произшествието и представените от тях документи, както и получените материални щети.

Приложена е епикриза от МБАЛ „Р.А.“ АД – Перник, видно от която пострадалата С. А. С. е била хоспитализирана след произшествието, при което била установена коса фрактура с дислокация и скъсяване на тибия в дистален край, изкълчване на глезенна става, фрактура на ребра, течни колекции в плевралната кухина, което състояние наложило оперативно лечение за наместване на фрактурата на крака.

Представено е споразумение от 14.02.2017г. между пострадалата и „ЗД Б.И.“ АД, сключено по образуваната по случая щета № 1610022122 и гр.д.№ 10829/2016г. на СГС, по силата на което дружеството, в качеството си на застраховател по валиден договор ГО за увреждащото МПС към датата на събитието, се е задължил да изплати на пострадалата обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди в размер на 35000.00 лева, което е изпълнил – така платежно нареждане от 10.03.2017г.

Приета е регресна покана от застрахователя до деликвента Е.Ф. Д. от 22.06.2017г., с която подателят е поканил адресата да му възстанови изплатеното обезщетение, основавайки претенцията си към него на обстоятелството, че е бил неправоспособен водач. Няма данни за връчване на поканата до адресата.

Приложено е удостоверение за наследници, видно от което Е.Ф. Д. е починал на 11.07.2017г. и е оставил за свой насленик сина си А. Е. Д.. С определение същият е бил конституиран като страна в производството – л.83 от гр.д.№ 11759/2018г. на СГС, I-9 състав, а с разпореждане от 04.01.2019г. исковата молба и приложенията са били изпратени на този ответник за писмен отговор по реда на глава XXXII от ГПК (Производство по търговски спорове), какъвто е постъпил. Дадена е възможност на ищеца да подаде допълнителна искова молба (чл.372 ГПК), каквато не е била депозирана. С определение от 18.10.2019г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С проекта за доклад съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на пострадалата С. А. С. е било изплатено обезщетение за причинените й от процесното ПТП вреди в размер на 35000.00 лева от страна на „ЗД Б.И.“ АД, както и че Е.Ф. Д. е шофирал без свидетелство за управление на МПС.

След обезсилване на постановеното решение по гр.д.№ 11759/2018г. на СГС, I-9 състав, делото е било върнато за ново разглеждане от Софийския градски съд и е било образувано гр.д.№ 12691/2021г. на СГС, I-6 състав, по което с определение от 3

29.10.2021г. съдът е изготвил нов доклад по делото с оглед съображението, че приложим между страните е новият КЗ, а не отменения, поради което предявеният от застрахователя „ЗД Б.И.“ АД иск е квалифициран като такъв по чл.500, ал.2 КЗ, вместо по чл.274, ал.2 КЗ (отм). С определението е даден едномесечен срок на страните за възражения и за доказателствени искания във връзка с изменения проект на доклад, което изменение касае правната квалификация на иска.

В срока за отговор ответникът, представляван за първи път от назначен особен представител – адв.Е., е оспорил твърдението, че Е.Ф. Д. не е бил правоспособен водач и е направил искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с доазателства относно вписан отказ от наследството на Е.Ф. Д., направен от ответника А. Е. Д.. В проведеното на 29.03.2022г. открито съдебно заседание особеният представител е въвел и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата С. с твърдение, че същата е живяла на семейни начала с деликвента и й е било известно, че водачът не е имал СУМПС, както и че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.

По делото е представено и прието удостоверение от РС - Перник от 16.02.2022г. относно вписан на 31.05.2019г. мълчалив отказ от наследство от А. Е. Д., съгласно който същият се е отказал от наследството на своя баща Е.Ф. Д.. Вписването е извършено въз основа на определение на РС – Перник по гр.д. № 01048/2019г., образувано по молба по чл.51 ЗН от „Банка ДСК“ АД, с което е разпоредено вписването на отказа при презумпцията на чл.51, ал.2 ЗН, а именно – А. Е. Д. не се е явил пред съда и не е заявил, че приема изрично наследството на своя баща в указания му срок, поради което е прието, че е изгубил правото да приеме това наследство.

Определението на РС – Перник е част от доказателствата по делото, както и представеното удостоверение за вписан отказ, които са приобщени с протоколно определение от 15.11.2022г.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между него и деликвента; настъпване на застрахователно събитие, покрит риск по договора, а именно – пътно-транспортно произшествие, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС и причинени в пряка причинно - следствена връзка от това поведение вреди на трето лице, вид и размер на вредите, размер на обезщетението, изплатено от застрахователя на посрадалия, отправянето на покана до деликвента, респ. неговия наследник за възстановяване на изплатената сума, наличие на основание за това възстановяване, изразяващо се в управление на увреждащото МПС без 4 правоспособност за това.

Приложим закон се явява нормата на чл.500, ал.2 КЗ. Съгласно установената съдебна практика, по регресен иск на застрахователя срещу деликвента е от значение датата на възникване на регресното право, т.е. датата на изплащане на застрахователно обезщетение, от който момент застрахователят се е суброгирал в правата на пострадалия срещу причинителя на вредата. В настоящия случай, това обстоятелство е настъпило след влизане в сила на новия КЗ, което придава правна квалификация на заявения иск по чл.500, ал.2 КЗ, въпреки, че самият застрахователен договор е сключен при действието на КЗ (отм). Така в решение № 20 от 02.04.2021 г. по т. д. № 2695/2019 г., ІІ т. о. на ВКС.

От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил Е.Ф. Д., който при управление на л.а. „Опел“ с рег.№ РК ******* е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движещите се превозни средства, където е причинил удар с правомерно движещият се в тази лента л.а. „Фолсваген Голф“ с рег.№ *******. Обстоятелствата са установени в съставения констативен протокол за ПТП, констатациите по които не са били оборени в процеса и които са били установени в хода на проведеното и приобщено към материалите по делото гр.д.№ 10829/2016г. на СГС, I-22. Не се спори и се установява, че в пряка причино-следствена връзка от удара на С. С., пътник в увреждащото МПС, са били причинени телесни увреждания – коса фрактура с дислокация и скъсяване на тибия в дистален край и изкълчване на глезенна става, фрактура на ребро двустранно, „гръден капак“ и колекции на течност в плевралната кухина, за което е представена медицинска документация. Видно е от приложено споразумение от 14.02.2017г., сключено между пострадалата и „ЗД Б.И.“ АД, застрахователят е признал наличието на обстоятелствата, от които се извежда отговорността му и е приел да заплати на С. С. обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди в размер на 35000.00 лева. С това застрахователят е признал и това обстоятелство е било отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е бил страна по валиден към датата на застрахователното събитие договор ГО за л.а. „Опел Кадет“. Не се спори и се доказва от приложено платежно нареждане, че на 10.03.2017г. сумата е била изплатена на правоимащото лице, от който момент за дружеството евентуално е възникнало регресно право срещу деликвент при установяване на спорния факт дали същият е бил правоспособен водач или не.