Решение № 100 от 23.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Костинброд, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100328 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Б ета България“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законен представител П. В. и Х. М. – управители, с юрк. Б. Т. срещу ответника С. Л.

И., ЕГН ********** от гр. К..

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ал.1 т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК***** срещу ответника С. Л. И., ЕГН **********, с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 000.00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2019 г., сключен между „Стик – Кредит“ АД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „Стик - Кредит“ АД като „цедент“ и „АПС Бета България“ ЕООД, като „цесионер“, за сумата от 239.71 лева, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода 13.12.2019 г. до 13.12. 2020 г., сумата от 865,89 лева, представляваща дължима законна лихва за забава върху 1 главницата, за периода от 13.12. 2019 г. до 02.10.2024 г. и сумата от 1 967.50 лева – неустойка по чл. 17 от Договора за кредит, заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда - 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. № 1157 / 2024 г. по описа на РС - Костинброд.

Твърди се, че между „Стик - Кредит“ АД, в качеството на кредитодател и С. Л. И., ЕГН ********** С. Л. И., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 13.12.2019 г. по електронен път съгласно ЗПФУР. По силата на сключения договор ответникът е бил получил сумата от 1 000.00 лева, срещу което се е задължил да върне 12 вноски по 175.94 лева в срок до 13.12.2020 г., когато е падежирана последната вноска съгласно съдържащия се в договора погасителен план. Твърди се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и ГПР в размер на 4 2,58 %. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *****, като се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез упълномощеният му защитник – адв. К. - САК , с който се излагат съображения за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което счита, че същата следва да се изключи от всички вземания които са били начислени във връзка с нея. С отговора ответникът е предявил насрещен иск, с който моли съдът да постанови решение, с което Договор за потребителски кредит № ***** / 13.12.2019 г., сключен между „Стик – Кредит“ АД, като заемодател и С. Л. И., ЕГН **********, като заемател да бъде обявен за нищожен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.10.2024 г. заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 2 срещу длъжника С. Л. И., ЕГН **********, по което е било образувано ч. гр. д. № 980 / 2024 г. по описа на КРС, което е изпратено по подсъдност на РС – Силистра / грешна справка в НБДН /, след като делото е върнато е образувано ч. гр. д. № 1157 / 2024 г. по описа на РС – Костинброд. По делото е издадена заповед за изпълнение № 553 / 31.12.2024 г., като съдът е присъдил в полза на заявителя сумата от 1 000.00 лева - главница, 239.71 лева – договорна лихва, за периода от 13.12.2019 г. до 13.12.2020 г., 865.89 лева – законна лихва за забава върху главницата, за периода от 13.12.2019 г. до 02.10.2024 г. и 1 967.50 лева – неустойка по чл. 17 от Договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото – 81.46 лева – ДТ и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, е указано на заявителя да предяви искова молба в срок на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Заявителят е изпълнил дадените указания, в резултат на което е образувано настоящото производство по делото. Представен е договор за потребителски кредит № ***** от 13.12.2019 г. между „Стик – Кредит“ АД, ЕИК : *****, в качеството на заемодател и С. Л. И., ЕГН **********, в качеството на „заемополучател“, при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 1 000.00 лева.; размер на погасителната вноска : 12 х 175.94 лева, вид вноска – месечна, ГПР – 42,582%, брой вноски – 12; фиксиран ГЛП – 36 %, дата на първо плащане – 13.01. 2020 г., дата на последно плащане – 13.12.2020 г., обща сума за плащане – 2 111.28 ле.а

В договора е инкорпориран погасителен план в табличен вид, от който е видно, че в същия е включена и неустойка. Представени са Общи условия на „Стик - Кредит“ АД на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик – Кредит“ АД и потребителите.

По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – референция от 13.12.2019 г., с наредител „СТИК - КРЕДИТ“ АД и получател С. Л. И. за сумата 1 000.00 лева, с посочено основание: договор *****.

С договор за цесия от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД, ЕИК : ***** е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : ***** парични 3 вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1 /посоченото приложение не е представено /.

Към исковата молба е приложено уведомление за цесията до С. Л. И., чрез посочения от него имейл адрес.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото е представен договор за потребителски кредит № * * * * * / 13.12.2019 г. между „С ТИК - КРЕДИТ“ АД, в качеството на заемодател и ответника по делото в качеството на заемополучател, който не носи подписи на страните. Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР /.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е : 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, в какъвто смисъл е и докладът по делото. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл. 293 ТЗ , а за електронните изявления – Законът за електронния документ и 4 електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги чл.

18, ал. 2 ЗПФУР . ).

В настоящия случай за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и Общи условия към него. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), т. е. по отношение на дефиницията на последния е налице препращане към Регламента. Съгласно чл.

3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио -визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а „електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУИ) По делото не е представен договорът за паричен потребителски кредит под формата на електронен документ. Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит от разстояние по реда на ЗПФУР . Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен по електронен път, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 , ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице такова, то ищецът следва да установи получено от ответника електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, каквото електронно изявление в случая не се установява. По делото е представена единствено разпечатка – извлечение от електронна система, в която такова изявление не се съдържа.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест във връзка с установяване 5 валидното възникване на договорно правоотношение между „Стик - Кредит“ АД и ответника. За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 1 000.00 / хиляда / лева на ответника.

По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – референция от 13.12.2019 г. / л. 18 /, от която се установява, че „СТИК - КРЕДИТ“ АД, е наредило чрез системата за електронни плащания превод в полза на ответника, но не и получаване на сумата от страна на последния. Не е приложено по делото и приложение №1 към посочения договор за цесия, от който да е видно, че твърдените вземания спрямо ответника са били прехвърлени в полза на ищеца по делото. По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно предявения с отговора насрещен иск от ответника - С. Л. И., ЕГН ********** против ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК : *****, с който ищецът по насрещния иск моли съдът да постанови решение, с което Договор за потребителски кредит № ***** / 13.12.2019 г. , сключен между „Стик – Кредит“ АД, като заемодател и С. Л. И., ЕГН **********, като заемател да бъде обявен за нищожен, съдът намира за основателен.