Определение № 1294 от 07.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 07.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900062 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агрокрафт“ ЕООД със седалище в с. Родина, обл. Велико Търново - чрез адв. А. Ч., против решение № 131 от 27.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 183/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 125 от 11.07.2025 г. по т. д.

№ 100/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново. С първоинстанционното решение са обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Агрокрафт“ ЕООД с начална дата 09.03.2023 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството по молба на кредитора „Финмарк Комерсиал“ ЕООД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат се оплаквания, че при постановяване на решението не е изследвана действителната причина за спиране на плащанията към „Финмарк Комерсиал“ ЕООД - противоречиви счетоводни записвания между длъжника и кредитора, и не са съобразени вземанията на „Агрокрафт“ ЕООД, възникнали в резултат на проведени съдебни производства, приключили с прогласяване нищожност на 2 бр. заповеди на ОДЗ Велико Търново, както и признатото на дружеството 1 право на субсидии, подлежащи на превеждане от Държавен фонд „Земеделие“. Излагат се и оплаквания за неправилна преценка от въззивния съд на заключенията на съдебно - икономическите експертизи в частта относно показателите за финансово - икономическото състояние на „Агрокрафт“ ЕООД и за необсъждане в пълнота на всички доказателства по делото, които имат значение за изясняване на предпоставките за обявяване на неплатежоспособност/свръхзадълженост.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, във връзка с които са посочени бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК : „ 1. Следва ли състоянието на неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства; 2. Следва ли да се изследва цялостното финансово икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото, за да се установи дали същият е неплатежоспособен; 3. При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе единствено някой от показателите на счетоводните стандарти или следва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на дружеството; 4. При констатиране на неправилно изчислени коефициенти за ликвидност в заключението на вещото лице следва ли въззивната инстанция да назначи служебно експертиза“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване в касационната жалба се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 613а, ал. 1, изр. 3 ТЗ не е постъпил отговор на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 613а, ал. 1, изр. 2 ТЗ срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Велико Търново, с което са обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Агрокрафт“ ЕООД 2 с начална дата 09.03.2023 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че са доказани предпоставките по чл. 608 ТЗ и тези по чл. 742, ал. 1 ТЗ, с които законът свързва проявлението на неплатежоспособността и на свръхзадължеността като трайни състояния на търговеца - длъжник. След самостоятелен анализ и преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че началните дати на неплатежоспособността и на свръхзадължеността не съвпадат и че те предхождат приетата от първоинстанционния съд начална дата 09.03.2023 г., но е преценил, че доколкото кредиторът „Финмарк Комерсиал“ ЕООД, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не е подал въззивна жалба, не може да влошава положението на длъжника - жалбоподател и да определя друга начална дата, различна от възприетата от първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че „Финмарк Комерсиал“ ЕООД е кредитор на „Агрокрафт“ ЕООД с вземания, възникнали от търговски сделки в периода 2017 г. - 2019 г., чийто падеж е настъпил през 2019 г. съгласно сключени между страните споразумения и влезли в сила съдебни решения по предявени по реда на чл.422 ГПК искове. Кредиторът „Финмарк Комерсиал“ ЕООД е предприел принудително събиране на вземанията си, като според удостоверение, издадено от ЧСИ С. Косева по из. дело № 333/2021 г., към 14.08.2023 г. непогасените изискуеми вземания възлизат на 648 220.36 лв., от които 452 368.29 лв. - главници, а останалата част - лихви, разноски и такси за изпълнението. В изпълнителното производство са присъединени и други взискатели, сред които НАП с вземане 15 266.11 лв. и десет физически и юридически лица. Общият размер на задълженията към всички взискатели е 1 064 226.60 лв. - главници, а с натрупаните лихви - 1 408 325.89 лв.

От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че :

Срещу „Агрокрафт“ ЕООД има висящи още 20 бр. изпълнителни дела, образувани в периода 2020 г. - 2023 г. Последният публикуван преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ ГФО на дружеството е за 2021 г., като в него са отразени притежавани ДМА на стойност 153 000 лв., заеми в размер на 995 000 лв. и задължения в общ размер 1 696 000 лв. В хода на производството, на 14.07.2025 г., е обявен ГФО за 2023 г., а няколко месеца по-късно - ГФО за 2024 г. Според обявения от синдика списък на приетите в производството по 3 несъстоятелност вземания „Агрокрафт“ ЕООД има непогасени публични задължения за данъци и осигуровки, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в размер на 133 766.50 лв., върху които е дължима лихва от 26 251 лв. В хода на делото е представена молба от управителя на дружеството - длъжник Димитринка Т., съдържаща признание, че за срок от 6 месеца преди обявената начална дата на неплатежоспособност - 09.03.2023 г., дружеството не е извършвало плащания в брой или по банков път, които да надвишават 1 200 лв., и че в едногодишен период преди посочената дата не са извършвани плащания към свързани лица.

Длъжникът е предявил пред Административен съд - Велико Търново искове по чл.1 ЗОДОВ срещу ОД „Земеделие“ - Велико Търново за заплащане на обезщетения за имуществени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразни заповеди на директора на дирекцията, признати за нищожни с влезли в сила съдебни решения, в размер на сумите 206 667.60 лв. и 420 244.12 лв., производствата по които не са приключили. Съобразявайки в съвкупност приетите за установени факти, въззивният съд се е произнесъл, че неплатежоспособността на „Агрокрафт“ ЕООД следва да се презумира на основание чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, тъй като дружеството е спряло плащанията към кредиторите си, в т. ч. и към молителя „Финмарк Комерсиал“ ЕООД, и въпреки образуваното през 2021 г. изпълнително дело от този кредитор, падежиралите през 2019 г. негови вземания не са погасени в продължение на четири години.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба съставът на Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелен анализ и преценка на заключенията на назначените в първоинстанционното производство съдебно - икономически експертизи, изготвени от вещи лица Румяна Борисова и Диан Стоянов. Според първоначалното заключение на вещото лице Борисова в периода от 2018 г. до 2023 г. стойността на притежаваните от „Агрокрафт“ ЕООД ДМА е намаляла сериозно и към 30.09.2023 г. е 66 434.49 лв.; През 2020 г. е започнала трайна тенденция за влошаване на финансовото състояние на дружеството, изразяваща се в липса на нетни приходи от продажби, ниска степен на събираемост на вземанията и увеличение на размера на задълженията; По време на изготвяне на заключението дружеството е в голяма зависимост от кредиторите си, т. е. от чужди привлечени средства. Въззивният съд е констатирал, че съществуват 4 известни различия между заключенията на двете вещи лица по отношение на общия размер на задълженията към всички кредитори, но е преценил, че следва да кредитира заключението на вещото лице Стоянов, в което са съобразени не само счетоводно отразените вземания, но и съдебно присъдените вземания, и така е установен общ размер на вземанията 1 867 300 лв. Същевременно, като е отчел данните за водени множество изпълнителни дела срещу длъжника и за липса на коректни счетоводни записвания, отразяващи точния размер на вземанията на кредиторите, снабдили се с изпълнителни листове в периода 2020 г. - 2023 г., съдът е приел, че точният размер на вземанията не е посочен с категоричност от вещото лице Стоянов, поради което изчислените от него коефициенти за ликвидност на дружеството не следва да се възприемат безкритично. След подробен анализ на отделните заключения съдът е кредитирал заключението на вещото лице Борисова, според което считано от 2019 г. коефициентът на обща ликвидност е трайно под 1 и при норма 1.25 - 1.5 разкрива лоша ликвидност, при която текущите задължения надвишават краткотрайните активи. Посочените от вещото лице Стоянов коефициенти на обща ликвидност над 1 за същия период не са взети предвид по причина, че при тяхното определяне вещото лице е съобразило не само краткотрайните, но и дълготрайните активи (ДМА и дългосрочни финансови активи). Въззивният съд е приел, че под 1 е и коефициентът на бърза ликвидност, като във връзка с него са съобразени обявените от дружеството ГФО и констатацията в заключението на вещото лице Стоянов, че към. 2024 г. основната част от вземанията на длъжника са от предоставени в периода 2017 г. - 2023 г. парични средства на свързани лица (дружества, чийто едноличен собственик на капитала е управителят на „Агрокрафт“ ЕООД Д. Т.), осчетоводени като заеми, за които няма данни да са върнати/погасени или да са предприети действия за събирането им. Позовавайки се на заключенията, въззивният съд е приел, че коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност се движат от 0.051/0.052 за 2019 и 2020 г. към 0.024/0.009 за 2021 г. и 2022 г., което сочи на липса на бързо ликвидни средства за погасяване на задълженията. Двете вещи лица са дали еднопосочни заключения, че се наблюдава последователно влошаване на показателите за задлъжнялост и финансова автономност, като съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието и по-голямата част от активите са финансирани от външни източници, т. е. има много голяма към пълна зависимост от 5 кредиторите и изключително високо равнище на финансов риск. След проверка по счетоводните документи на дружеството вещото лице Стоянов е констатирал, че в резултат на неправилни счетоводни операции през 2023 г. е отразено документално увеличение на собствения капитал, което не отговаря на обективните данни; че счетоводните операции за преоценка на ДМА не отговарят на приложимите счетоводни стандарти и че с тях стойността на ДМА е взета като за новопридобити активи при игнориране на натрупана амортизация, а в инвентарната книга активите са заведени с начална дата на придобиване 01.12.2023 г.; че според счетоводните операции (определени като абсурдни) ДМА първоначално са „продадени/ликвидирани/бракувани“, а след това са заприходени като „нови“, което противоречи на счетоводните стандарти.

Въззивният съд е преценил, че констатациите в заключенията за силно влошено финансово състояние на дружеството - длъжник не се променят от твърденията във въззивната жалба, че „Агрокрафт“ ЕООД има вземания на значителна стойност към ДФ „Земеделие“ и ОД „Земеделие“ - гр. Велико Търново. По отношение на вземането за субсидии към ДФ „Земеделие“ съдът е приел, че субсидиите са предназначени да покрият разходи, свързани с производствената дейност на дружеството, и няма да послужат за погасяване на задълженията към кредиторите. Относно вземането към ОД „Земеделие“ съдът се е произнесъл, че същото е „хипотетично“, доколкото е обусловено от пълно доказване на претендираните пред административния съд пропуснати ползи от деликт. За хипотетични са счетени и твърдените от длъжника вземания от производство и продажба на селскостопанска продукция по съображения, че до приключване на устните състезания във въззивното производство не са представени доказателства за реализирана печалба и за получени приходи от продажба на продукция, добита от засетите през стопанската 2023/2024 г. земеделски площи. Наличието на арендувани 1 100 дка земеделска земя за срок от 10 години е преценено като ирелевантно за преценката на действителното финансово - икономическо състояние на дружеството - длъжник, предвид отсъствието на доказателства за реални приходи от стопанска дейност.