Определение № 5894 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5894 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20238003103910 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 70755 от 27.07.2023 г., подадена от В. В. М., чрез адвокат С. К. от САК, срещу въззивно Определение № 6387 от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 4823/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на В. В. М. срещу Определение № 35276 от 22.12.2022 г. по гр.д.№ 6153/2022 г. на Софийски районен съд, 163 състав, в частта, в която е прекратено производството за част от имуществото - по т.т. 11 до 15 от петитума по исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 7453/2022 г. на СРС.

Ответниците по жалбата са депозирали отговори, както следва: А. В. М. - чрез адвокат С. Ц. от САК, А. В. М. - чрез адвокат Б. В. от САК, Х. В. В., К. В. М. и А. Х. В. (поотделно) - чрез адвокат Н. П. от САК, в които поддържат становища, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и че подадената жалба е неоснователна.

Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

Въззивният съд е констатирал, че пред Софийски районен съд са образувани четири граждански дела, които имат за предмет искове за делба при частично или пълно съвпадение на насрещните страни, а именно:

Първото дело - гр.д.№ 59287/2021 г. на СРС, 62 състав, е образувано по искова молба на В.

В. М., с която се предявява иск за делба на поземлен имот в [населено място] срещу А. Х. В., Х. В. М., А. В. М., А. В. М. и К. В. М., при твърдения имотът да е придобит чрез сделка, при 1 равни квоти от А. Х. В., Х. В. М. и А. В. М. по време на брака на последната с В. С. М., починал на 23.11.2020 г. в [населено място] и оставил за свои наследници А. В. М. - съпруга, и деца – В. В. М., А. В. М. и К. В. М..

Второто дело – гр.д.№ 59289/2021 г. на СРС, 81 състав, е образувано по искова молба на В.

В. М., с която е предявен иск за делба на недвижим имот в [населено място], в.з. Б. път, срещу А. В. М., А. В. М. и К. В. М. при твърдения имотът да е придобит по време на брака на ответницата А. М. и общия за страните наследодател В. С. М..

Третото дело – гр.д.№ 6153/2022 г. на СРС, 163 състав, е образувано по искова молба на А.

В. М. и А. В. М., с която е предявен иск за делба на два апартамента в [населено място] и на нива в [населено място], срещу В. В. М. и К. В. М., при твърдения единият апартамент да е бил собственост по наследство на общия наследодател на страните В. С. М., а останалите два имота да са придобити по време на брака му с ищцата.

Четвъртото дело – гр.д.№ 7453/2022 г. на СРС, 138 състав, е образувано по искова молба на В. В. М., с която е предявен иск за делба на апартамента, предмет на гр.д.№ 6153/2022 г., който е бил лична собственост на В. С. М. по наследяване, както и на 1/2 идеални части от останалите имоти по същото дело, 1/2 идеална част от имота в [населено място], в.з. Б. път (предмет на гр.д.№ 59289/2021 г.), 1/2 идеални части от 5 броя поземлени имоти в [населено място], [община], 1/2 идеална част от втори имот в м. Б. път, придобита на името на А. М. по време на брака й с общия наследодател, 1/2 идеални части от два броя имоти в Гърция, придобити по време на брака между В. С. М. и А. М., 1/2 идеална част от къща във Великобритания, придобита по време на брака между В. С. М. и А. М., както и дялови участия в две дружества, регистрирани в Германия и дялове в търговско дружество, регистрирано в Кипър, като искът е насочен срещу останалите наследници на В. С. М. – А.

В. М., А. В. М. и К. В. М..

С определение по гр.д.№ 6153/2022 г. на СРС, 163 състав, към делото са присъединени за общо разглеждане останалите три дела (гр.д.№ 59287/2021 г. на СРС, 62 състав, гр.д.№ 59289/2021 г. на СРС, 81 състав и гр.д.№ 7453/2022 г. на СРС, 138 състав), като исковата молба е върната като недопустима по отношение на имуществото във Великобритания и Гърция, както и по отношение на дяловете в търговски дружества с мотив, че съдът не може да извърши делба на имоти, които не са на територията на Република България, както и по отношение на дялове в търговски дружества, които не са регистрирани в Република България.

Съединените за общо разглеждане дела имат за предмет искове за делба и доколкото обекти на делбата са недвижими имоти във Великобритания и Гърция, както и дружествени дялове в чуждестранни дружества, прието е, че делото следва да се квалифицира по предмет за целите на определяне на компетентния съд и приложимото право.

Въззивният съд е съобразил, че доводите на жалбоподателя са, че се касае за искове за делба на наследство, поради което компетентният съд следва да се определи съгласно Регламент (EС) 650/2012, докато възраженията на ответниците по жалбата са за неприложимост на този нормативен акт.

Въззивният съд е посочил, че делото е за делба на различни имущества, съсобствеността 2 върху които е възникнала от различни факти или комбинация от факти – сделка, наследяване и прекратяване на съпружеската имуществена общност между А. М. и починалия В. С. М..

Приел е, че в случая не се касае за делба на наследство, тъй като предмет на съединените за общо разглеждане искове не са само наследствени имоти/имущества. Въведените като предмет с исковата молба по гр.д.№ 7453/2022 г. идеални части от недвижими имоти, които са част от наследството на В. С. М., не обуславят такъв извод, тъй като останалите идеални части принадлежат на А. М., която като съпруга е и наследник. Тази искова молба не е връчвана за отговор, респективно за ответниците по нея не е преклудирана възможността да поискат включване и на други имущества, а доколкото участник по делото е и съсобственика на останалите идеални части от имуществата, разглеждането на искове за делба само на идеални части би било недопустимо поради липса на правен интерес, за което районният съд следва да предприеме процесуални действия дори и при липса на активност на ответниците.

Делба на идеални части е допустима единствено в хипотезата на чл. 345 ГПК, но когато те се притежават от трети лица, а не и на лично основание от някой от наследниците.

За определяне на компетентността и приложимото право съдът си е поставил въпроса относно приложимостта и конкуренцията на три регламента – Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а доколкото единият от имотите е на територията на Великобритания - въпросът относно приложимостта на нормите на КМЧП.

Посочено е, че Регламент (ЕС) 2016/1103 относно имуществените отношения между съпрузите и Регламент (ЕС) № 650/2012 г. относно наследяването са специални, докато Регламент (ЕС) № 1215/2012 е общият, от чието приложение са изключени въпросите на наследяването и имуществения режим на съпрузите, но за разлика от първите два, той предвижда изключителна компетентност по вещни дела на съда на държавата-членка по местонахождението на недвижимия имот.

Въззивният съд е приел, че Регламент (ЕС) 2016/1103 и Регламент (ЕС) № 650/2012 следва да се тълкуват стриктно и се отнасят само до въпросите, които са изрично посочени в тях, а не до всички случаи, в които се поставят, включително като преюдициални, въпроси относно имуществения режим между съпрузите и наследяването помежду им и с трети лица, тъй като в противен случай се нарушават основните принципи за предвидимост, прогласени от същите регламенти.

Приложението на Регламент (ЕС) 2016/1103 следва да се ограничи именно до въпросите относно режима на имуществените отношения между съпрузите, така, както са дефинирани в чл. 3, т. 1, б. „а” – имуществен режим между съпрузи означава съвкупността от правилата, 3 отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица, в резултат на брак или неговото прекратяване, което определение, тълкувано във връзка със съображение 18, следва да включва въпросите относно възникване на режим на общност и/или разделност, „ежедневното управление на имуществото”, прекратяването на режима – доброволно или по съдебен ред, по време на брака или с неговото прекратяване поради раздяла или смърт, както и определянето на дела от имуществото на всеки от съпрузите. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 4 относно компетентния съд, която сочи, че когато съд в държава-членка е сезиран с въпроса за наследяването на починал съпруг съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите и възникващи във връзка с въпросното дело за наследяване.

Въззивният съд е приел, че Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство следва да се тълкува с оглед целите, посочени в съображение 9 и 11, а именно да уреди гражданскоправните аспекти на наследяването на имуществото на починало лице – „всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание”, като „не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от наследяването”, някои от които са изрично изключени, както и с оглед определението, дадено в чл. 3, т. 1, б. „а”, а именно: „наследяване” означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание. Направен е извод, че приложното поле на Регламент (ЕС) № 650/2012 следва да се ограничи именно до въпросите на „наследяването” – определяне на кръга от бенефициери на активите на едно лице след смъртта му по силата на законова разпоредба или по силата на изричен акт, както и дяловете от имуществото между тях, възможността за избор на приложимо право, което да урежда тези въпроси, като следва да се ограничи до момента на придобиването на тези активи от бенефициерите, но не следва да се разширява и към последващи факти, каквито са прекратяването на съсобственост между наследниците, ако такава е възникнала по силата на наследяване, а още по-малко към прекратяване на съсобственост с трети на наследството лица. Същият извод е изведен и от съображение 42 относно обхвата на приложимото право: „Правото, определено като приложимо към наследяването, следва да урежда наследяването от момента на откриване на наследството до прехвърлянето на собствеността върху активите, които съставляват наследственото имущество, на бенефициерите, определени съгласно това право. То следва да включва въпросите, свързани с управлението на наследственото имущество и с поемането на задълженията на наследството. При плащането на задълженията на наследството може, в зависимост по-конкретно от приложимото към наследяването право, да се взема предвид 4 конкретния ред на кредиторите.“ Посочено е, че единствените текстове от Регламент (ЕС) № 650/2012, които дават повод за тълкуване относно приложимостта му към делбата на наследствено имущество са съображение 63 и чл. 23 относно съдържанието на приложимото право, но същите следва да се тълкуват във връзка с предвидените от регламента широки възможности за постигане на споразумение между наследниците или избор на съд и приложимо право по споразумение помежду им или с акт на наследодателя приживе. Друг извод не следва от текстовете от Регламента в частта относно съображение 37, прогласяващо като негова цел избягването на „раздробяването на наследството” и уреждането му „като цяло”, тъй като се има предвид не прекратяване на вече възникнала съсобственост между наследниците, а уредбата на самото наследяване по отношение на всички активи от един и същи компетентен орган и въз основа на едни и същи правила, като разграничението, което правят жалбоподателят и насрещните страни за приложимост или не на Регламента в зависимост от това дали се касае за отделни или всички активи от наследството не намира опора в нормите му. За всеки въпрос относно наследяването на едно лице, разбирано като преминаване на активите му към следващи от закона или акт на наследодателя приживе бенефициери, Регламентът цели и предвижда да бъде решаван от едни и същи компетентни органи и въз основа на едно и също приложимо право, без значение дали въпросът за наследяването е поставен за цялото оставено в наследство имущество или за отделни имуществени права.