Решение № 108 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Б., 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120204204 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.48, ал.3 от Закона за счетоводството.

Образувано е по повод постъпила жалба от „М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.“С.“ ул.“Я. К.“ № ..., представлявано от управителя К. Д. П. против наказателно постановление №853172-F740832/30.09.2025г на заместник-директора на ТД на НАП– Б., с което на дружеството на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена имуществена санкция в размер на 3 300 (три хиляди и триста) лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч).

В жалбата се моли да бъде отменено НП. Посочват се като конкретни причини изтичането на срока по чл.34 ал.2 ЗАНН за съставянето на АУАН, в частност и извън двумесечния срок по чл.38 ал.15 от ЗСч. НП е издадено извън срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН две години след издаването на акта). Сочи се липса на мотиви при определянето на имуществената санкция и неправилно определяне на нейния размер.

Моли за отмяна на атакуваното НП, в алтернативност се моли да бъде намалена имуществената санкция до 200 лева. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание управителят на дружеството, редовно призован не се явява лично. За него се явява адв.И. Л. АК-Б. надлежно упълномощена (с приложено по делото пълномощно на лист 31). Поддържа жалбата и не претендира разноски, както и не се представя списък на разноските.

Ответната страна по жалбата, ТД на НАП – Б., редовно призована се представлява от ЮК. Не се сочат нови доказателства. Моли за неуважаване на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Прави искане за присъждане на ЮК възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице. От наличните писмени доказателства (лист 3 и лист 9 на гърба от делото) се установява спазването на 14 дневния преклузивен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване акт и е пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и настоящата инстанция счита производството пред БРС за редовно образувано.

Доколкото твърдяното нарушение е свързано с неподаване в срок на заявление за 1 обявяване на годишен финансов отчет за 2021г пред Агенцията по вписванията– Търговски регистър, то задължението е следвало да се изпълни в гр.Б., тъй като службите по регистрация осъществяват функциите си по Закона за търговския регистър на територията на съдебния район на съответния окръжен съд – аргумент от чл.13, ал.7 от Закон за търговския регистър и чл.5, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по вписванията. В този смисъл компетентен да се произнесе по жалбата е БРС.

Районен съд-Б., след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :

На 17.07.2023г в ТД на НАП-Б. от Агенцията по вписванията с писмо с вх.№1200-191/17.07.2023г са били предоставени списъци –извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, а именно не са подали в срока до 30.09.2022 г заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет за 2021г .

„М. Г.“ ЕООД, с ЕИК ... със седалище в гр.Б., в качеството му на предприятие по смисъла на ЗСч представлявано от управителя К. Д. П. не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2021г, чрез подаване на заявление и представяне за обявяване в търговския регистър на Агенцията по вписванията –Б. до 30.09.2022г ГФО съгласно чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

„М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище гр.Б. е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО за 2021г с вх.№0200И0883369/30.09.2022г по описа на ТД на НАП-Б., съгласно която за 2021г е извършвало дейност и е отчело нетни приходи от продажби, съгласно счетоводното законодателство в размер от 3 233 634, 58 лева.

До предприятието „М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище гр.Б. е била изпратена покана изх.№ИТ1-00-1578/05.10.2023г (лист 22 от делото) за явяване в сградата на ТД на НАП –Б., дирекция „Обслужване“ в 7-мо дневен срок от получаването й за съставянето на АУАН. Поканата не била получена от управителя на дружеството или упълномощено от него лице (лист 23 от делото). Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Свидетелят Д. в качеството си на главен инспектор по приходите в НАП при ТД –Б. счела, че са действието си „М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище гр.Б. е нарушило нормата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч и на 16.10.2023г съставил срещу дружеството – жалбоподател АУАН (лист15 и 16 от делото).

С протоколи съответно то 1501.2024 г и от 08.01.2024г (лист 20 и 21 от делото) служители на НАП извършили посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, но не открили нито управителя, нито упълномощено от него лица на когото да го връчат.

С протокол е отбелязано спиране на административнонаказателното производство от 15.01.2024г. (лист 19 от делото).

АУАН е бил връчен на 20.06.2025г (лист 16 от делото) на упълномощено от управителя на дружеството лице с приложено по делото пълномощно (лист 17 от делото). В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като е взел предвид акта и останалите доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №853172-F740832/30.09.2025г (лист №6 и 7 от делото). В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3300 (три хиляди и триста) лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства прочетени и приети към доказателствата по делото.

От правна страна съдът приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата календарна година, търговците публикуват чрез заявяване и представяне за 2 обявяването им в Търговския регистър годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган.

„М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище гр.Б. със седалище в гр.Б., представлявано от управителя К. Д. П. с ЕГН ... е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г с вх.

№0200И0883369 от 30.09.2021г и от нея ставало ясно, че е извършвало дейност и е отчело нетни приходи съгласно счетоводното законодателство в размер на 3 233 634,58 лева.

Предвид горното, следва да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение.

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон посочени в императивните норми на чл.42 от ЗАНН, които да доведат до отмяна на атакувания акт. Правилно е прието от административнонаказващия орган, че е допуснато нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Безспорно е установено, че „М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище гр.Б. представлявано от управителя К. Д. П. с ЕГН ... е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за дружеството е съществувало задължение до 30.09.2022г да публикува годишния финансов отчет за календарната 2021г чрез заявяване и предоставяне за обявяването му в Търговския регистър.

Правилно е била определена и санкционната разпоредба на чл.74 ал.1 от ЗСч, доколкото именно там е предвидено налагане на наказание за непубликуване на годишен финансов отчет в сроковете на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, каквото поведение в случая е налице. Начинът, по който се изчислява имуществената санкция и определен изчерпателно в чл.74 ал.1 от ЗСч и размерът й е в рамките от 0,01 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Санкцията определена от органа не е съобразени с нормата на чл.74 ал.1 ЗСч. Дори и да се приеме, че тя е определена като 0,1 на сто от нетните приходи 3 233 634, 58 лева –3233 лева, отново не отговаря на имуществената санкция вписана в НП -3300 лева. Това е нарушение на чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН.

За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е денят, в който в ТД на НАП от Агенцията по вписванията е входирано писмо с вх.№12-00-191/17.07.2023г са били предоставени списъци –извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, а именно не са подали в срока до 30.09.2022 г заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет за 2021г. В конкретния случай това е 18.07.2023г. На ТД на НАП на 18.07.2023г е станал известен субектът носещ административнонаказателна отговорност и актът е бил съставен в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН-на 16.10.2023г. Наказателното постановление обаче е издадено извън шестмесечния срок от съставянето на акта съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН. Това е така по следните причини:

Съдът намира за основателно възражението, че е изтекъл и 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Този срок също е давностен, поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. В случая се твърди, че производството е било спряно на основание чл.43 ал.6 ЗАНН- деецът след щателно издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл.34 ал.3 е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл.43 ал.6 ЗАНН, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. Според настоящия състав такова издирване не е било 3 проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му не следва да бъде приемано за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице, то би следвало да намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 НПК относно това кога издирването е щателно. Естествено, административнонаказващите органи не могат да ползват абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани от органите на досъдебното производство и от съда, но следва да положат максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на НП, срокът за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 16.10.2023г., а НП е издадено на 30.09.2025г.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.

В конкретния случай, представителят на жалбоподателя не е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение и поради това съдът не следва да се произнася.

Мотивиран от горното Б.кият районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №853172-F740832/30.09.2025г на заместник-директора на ТД на НАП– Б., с което на „М. Г.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.“С.“ ул.“Я. К.“ № ..., представлявано от управителя К. Д. П. на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена имуществена санкция в размер на 3 300 (три хиляди и триста) лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч).

Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4