Решение № 397 от 07.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Русе, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200228 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от К. Г. К. от гр.П. ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба с. Г № 0047871, издаден от ОДМВР Русе,с който на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ лева.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени издадения електронен фиш.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството,че жалбоподателят е собственик на л.а. Ауди ТТ с временен рег.№ 468М067.

На 21.10.2022г. преди получаване на транзитни регистрационни табели за автомобил Ауди ТТ,жалбоподателят сключва договор за задължителна застраховка

„гражданска отговорност“.В полицата автомобилът е индивидуализиран с номер на рама- TRUZZZ8JX91020056. Договорът е едномесечен с начало 14:09ч. на 21.10.2022г. След сключване на договора неустановено по делото лице предприема управление на автомобила посока от гр.Русе към гр.Бяла. В района на с.Тръстеник на пътното платно, по което се 1 движи автомобилът, е позиционирана дигитална стационарна радарна установка, която извършва измерване на скорост и фиксира точния час и заснема превозното средство, скоростта на която е засечена. Скоростта на движение по пътния участък,в който е ситуирана радарната установка, се регулира от правилата за движение извън населено място. Точно в 15:15 ч. автомобил със сходен или същия рег.№ преминава покрай дигиталната стационарна радарна установка със скорост 113 км.ч. Радарната установка фиксира скоростта и видеозаснема автомобила.На същата дата е издаден електронен фиш за налагане на глоба с. Г № 0047871 за нарушение на разпоредбите на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.В този фиш е посочено,че собственик на автомобила е жалбоподателя. По преписката е приложена справка от централна база – КАТ в която срещу транзитните номера на автомобила се намират имената на жалбоподател.Справка за наличие или не на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ не е представена.

Наложеното административно наказание с фиша е ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ лева наложена на основание 638 ал.1 т.1 от КЗ, като в административнонаказателната преписка не са събирани доказателства кой е управлявал посочения автомобил. Електронният фиш е изпратен на жалбоподателя и е получен от него на неустановена по делото дата.В обстоятелствената му част липсват твърдения за конкретни факти и обстоятелства относно извършеното нарушение за което е издаден.

Изложеното се установява от писмените доказателства: копие от договор,зелена карта, протокол за проверка на техническо средство,фотоси от автоматизирано средство за измерване на скорост и заснимане, протокол за изпитване,удостоверение за одобряване на техническо средство.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Предвид обстоятелството,че наказващият орган не може да удостовери дата на връчване на фиша,съдът намира,че жалбата е допустима,тъй като изхожда от лице с право на жалба и следва да се приеме,че е подадена в предвидения от ЗАНН срок.Разгледана по съществото си жалбата е основателна.

При наказването на жалбоподателя е допусната незаконосъобразност и необоснованост,която е довела до съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място обжалвания фиш е необоснован. Не се оспорва 2 обстоятелството, че представената по делото застрахователна полица и зелена карта са доказателство за сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ точно за този автомобил. От тези писмени доказателства се установява,че в момента в който наказващият орган твърди,че автомобилът на жалбоподателя е заснет дигиталната стационарна радарна установка за този автомобил е имало валиден и действащ договор за задължителна застраховка. Като е направил обратния извод без да събере необходимите доказателства,наказващият орган е издал необоснован фиш. В описанието на нарушението в този фиш липсват каквито и да било описания на конкретни факти,които могат да се квалифицират като нарушение,още по-малко като твърдяното . Така описани фактите относно нарушението не дават възможност на наказания да разбере за кое точно свое действие или бездействие е санкциониран,което му пречи да реализира правото си на защита.Нарушаването на правото на защита винаги е съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Освен горното от приложените по делото два фотоса не може да се установи по несъмнен начин,че засеченият автомобил носи точно този номер,което също дава основание да се разколебаят изводите на наказващия орган за авторството на деянието.

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбите на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съответна на посоченото нарушение е санкционната разпоредба предвидена в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Според нея на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 , което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице.

В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. Ако жалбоподателят е установен, че в качеството му на собственик няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то следвало е да му бъде 3 наложено наказание на основание чл. 638, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането чрез съставяне на акт и наказателно постановление, а не както е сторено в случая и наказанието е наложено на основание чл.638, ал.4 от КЗ. Посочената в електронния фиш санкционна норма, а именно тази по чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед констатираните несъответствия между посоченото нарушение и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган относно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Посоченият пропуск е довел и до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това че е установен да управлява МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Разликата между двете нарушения е съществена и е регламентирана законодателно в два различни състава от КЗ. В единия случай административнонаказателната отговорност е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, а в другия случай е за всеки, който управлява МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.

Предвид несъответствието между нарушението на правната норма със съответната на нарушението санкционна норма, налице е според съда и друго нарушение, което е съществено и в отклонение на предвидените в КЗ правила за издаване на електронния фиш. Нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ регламентира, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, като чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага. Предвид изложеното с електронен фиш може да се налага „глоба“ или „имуществена санкция“ единствено в хипотезата на чл. 638, ал. 4, респективно ал. 6 от КЗ, които 4 обаче са приложими и съответстват на нарушение на чл. 647, ал. 3 от КЗ, което в издадения ЕФ не се твърди да е установено. В отклонение от предвиденото в закона въззивникът за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е санкциониран с налагане на административно наказание „глоба“ по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, като е издаден ЕФ. Установяването на нарушението по чл. 483, ал. 1, т.

1 от КЗ, посочено като основание за издаване на ЕФ, следва да бъде извършено с акт за установяване на административно нарушение, респективно следва да бъде издадено наказателно постановление, а не с издаване на електронен фиш, както е в конкретния случай.

Не на последно място следва да се отбележи също, че при издаването на Електронния фиш е налице и друго съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В обжалвания ЕФ няма описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. В него наказващият орган се е ограничил да посочи само , че е установено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, но не е изяснено в какво се състои това нарушение. Констатираният пропуск за пореден път е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и го е затруднил да разбере за какво е наказан.Според изискванията на чл.647 ал.3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата . По силата на разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е лектронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби … В обжалвания фиш липсва каквото и да било описание на нарушението,което също пречи на нарушителя да разбере за извършването на кое точно действие или бездействие е наказан.

По изложените съображения съдът намира,че обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен и необоснован.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 450 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в писмена молба е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата 5 е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и не се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до 250лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба с. Г № 0047871 издаден от ОД на МВР Русе,с който на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ на К. Г. К. от гр.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ лева.