Решение № 2287 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2287 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. Я. К. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20231100112853 по описа за 2023 година

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Ф. Р. Т., с обичайно местопребиваване във Федерална република Германия, прави искане за връщане на детето й Г.Н.М., родена на **** г. в държавата на обичайното му местопребиваване–Федерална република Германия. Твърди се, че детето е родено на горепосочената дата в гр. Хам, Федерална република Германия. Родители на детето са Ф. Р. Т. и Н. В. М..

След раждането на Г., тя и родителите й са живеели единствено във Федерална република Германия. През месец октомври 2022 г. родителите й са се разделили. През лятото на 2022 г. бащата се прибира до България, завежда дело за родителски права, по което майката не е била уведомена. След узнаване за съдебното решение, молителката е сезирала компетентния съд в Германия. По немското делото е постановено бащата да предаде паспорта на детето в съда в срок до 13.01.2023 г., което бащата не е направил.

Молителката не е виждала детето Г. от месец ноември 2022 г. С решение на районен съд Хам, детето е обявено за международно издирване. На 10.04.2023 г. детето е открито в гр. Българово, България, на адреса на неговия баща, от полицейски служители. Поддържа се, че малолетното дете е с 1 обичайно местопребиваване във Федерална република Германия.

Молителката твърди, че не е давала съгласието си детето да пътува до Република България и да се сменя обичайното му местопребиваване.

Посочено е също, че майката е упражнявала ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане, не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителката, произтичащо от приложимото в случая немско законодателство. Молителката иска да се уважи молбата по чл. 7, б.

„f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответникът Н. В. М. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като майката не е упражнявала ефективно родителските права. Обосновава наличието и на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли за присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи молбата за връщане.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете Г.Н.М., родена на **** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване във Федерална република Германия; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените във Федерална република Германия правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приела 2 прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

В настоящия случай молителката и ответника са родители на Г.Н.М., родена на **** г., ЕГН**********- видно от представеното заверено копие на Удостоверение за раждане на Служба по гражданско състоЯ.е Хам /лист 7 от делото/ и извършена от съда служебна справка от НБДН.

Детето Г.Н.М., родена на **** г. е имало обичайно местопребиваване във Федерална република Германия до 12.01.2023 г.- обстоятелство, за което не се спори между страните, след което детето с баща си е дошло в България.

Тези обстоятелства се установяват със събраните по делото писмени доказателства – европейска здравно осигурителна карта, медицински свидетелства и международно свидетелство за имунизации на детето, удостоверение за регистрация на бащата, както и с гласните доказателствапоказанията на свидетелите и на двете страни.

Безспорно е, че детето понастоящем живее с баща си в гр. Българово, ул. ****.

Майката не е дала съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приела това прехвърляне.

Напротив- майката се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в сезиране на Районен съд Хам, издал забрана детето да бъде отвеждано извън границите на ФРГ и подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, п рехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и 3 поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.

Детето е прехвърлено и задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените във Федерална република Германия правила за упражняване на родителските права.

По делото липсва писмено съгласие на молителката детето й Г.Н.М. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено от компетентен германски съд, овластяващо ответникът еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.

Напротив- Районен съд Хам е издал забрана детето да бъде отвеждано извън границите на ФРГ от бащата и от всяко трето лице. Не се установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на свидетелите на ответника съгласие на майката на детето Г. да се премести да живее в Р. България с баща си. „Никога дъщеря ми не е давала съгласието си Г. да идва да живее в България. Изобщо не е ставало въпрос, че ще идват в България.“-свидетеля Р.Т.. „Тъй като бащата видя, че детето ще се развива по-добре в България, реши да тръгне за България, че ще е по- добре за детето. Той реши детето да живее в България заради по-добрите условия…“- свидетелката Г. М.а. „Н. реши да тръгне за България. Не мога да кажа дали сина ми е уведомявал майката… и да й е казал къде се намира детето. Мисля, че майката не е знаела, че детето ще идва в България с баща си.“- свидетеля В. М..

Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 16.11.2023 г., т. е.преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, прехвърлено на 12.01.2023 г.

Майката е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето. Съгласно параграфи 1626 и 1627 от Германския граждански кодекс родителските права се упражняват съвместно от двамата родители на собствена отговорност и при взаимно съгласие в интерес на детето. Към благото на детето принципно се включва общуването с двамата родители.

Поради гореизложеното, само по общо съгласие Ф. Р. Т. и Н. В. М. могат да определят местопребиваването на детето Г.Н.М. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).

Детето реално е живяло с молителката, която се е грижила за 4 отглеждането и възпитанието му- свидетелските показания на Р.Т., който има преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, които установява, тъй като от лятото на 2022 г. молителката и детето са живеели при него, до 23.11.2022 г., когато ответника е взел детето- показанията на свидетеля Т., които, макар и ценени при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът не намира основания да не кредитира. За родителите на ответника, разпитани в качеството им на свидетели, съдът счита, че дават показания в услуга на страна по делото- сина им и във вреда на насрещната страна- молителката.

Показанията им са противоречиви както вътрешно, така и помежду им. Съдът ги кредитира единствено в частите им, че свидетелите са оказвали помощ на родителите при отглеждането на детето, преди промяната на местоживеенето на Г. и в частта им, че и двете страни по делото са работели.

Не се установи и майката да е била лишена от родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на бащата по съответния ред. Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно правната уредба в ФРГ на отношенията между родители и деца, намира, че майката е упражнявала ефективно родителските права по отношение на детето, съвместно с бащата, в упражняването на които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на детето Г. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция), още повече, че е издадена забраната от Районен съд Хам детето да бъде отвеждано извън границите на ФРГ от бащата и от всяко трето лице.

В случай, че не е било извършено прехвърлянето и задържането, майката би упражнявала родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл.

13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител;

5 изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.

Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки случай, обаче за целите на Хагската конвенция е ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител, тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от Хагската конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от родителя, който го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да се възползва от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез отвличането.