Решение № 174 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Ст. Г. Т. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600319 по описа за 2022 година

С присъда №5/25.02.2022год., постановена по НОХД № 459/20г. Окръжен съд-София, НО, 4ти състав, съдът е признал подсъдимия Д. С. Т. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 09.02.2015год. в гр.***, ул.“***“ №21, пред Е. А. - мениджър бизнес клиенти в „Уникредит Булбанк“ АД, филиал ***, като управител и представител на „К. М.“ ЕООД – гр.Перник, е предоставил неверни сведения, а именно:

- Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№140201500023951/04.02.2015год.“, удостоверяващо че подсъдимят Д. С. Т. няма данъчни задължения, след като е имал такива в размер на 1 200,35лв. за 2014год. и - Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№140201500023945/03.02.2015год., удостоверяващо че „К. М.“ ЕООД – гр.Перник няма данъчни задължения, след като е имало такива в размер на 16 827,11 лв., с цел да получи кредит от същата банкова институция, поради което и на основание чл.248а, ал.3 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на 6 /шест/месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото подс.Т. е бил осъден да заплати и направените разноски в наказателното производство, които са в размер на 392,16лв.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от адв. А. П. Г. от САК, в качеството й на договорен защитник на подсъдимия Д. С. Т..

Възражение по реда на чл.322 от НПК не е било направено от страна на Окръжна прокуратура – София.

В съдебно заседание пред въззивната инсатнция, представителят на Апелативна 1 прокуратура – София пледира, че жалбата е неоснователна, тъй като постановената присъда е обоснована, правилна и законосъобразна, при изяснена фактическа обстановка. Прави се искане към въззивната инстанция, след като провери всички доказателства по делото да постанови решение, с което да потвърди присъдата.

Защитата на подс.Т. - адв.Г. поддържа съображенията в жалбата, като акцентира, че подзащитният й е осъден за деяние, което не е извършил. Твърди, че подсъдимият никога не е посещавал въпросния пощенски клон в гр. *** и никога не е подавал искане за заем.

Според защитата е налице злоупотреба с лични данни, като въпросът е кому е изгодно това.

В предвид на изложеното, се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда като несправедлива и постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Т. , в предоставеното му право на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника му.

В последната си дума, подс.Т. е поискал САС да отмени присъдата и да го оправдае.

Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като обсъди доводите та страните и в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейната отмяна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е установил правилна фактическа обстановка, изводима от събраните и проверени в наказателното производство доказателства, която се възприема и от въззивния съдебен състав.

Към датата на инкриминираното деяние и към 05.07.2021год., подс.Т. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „К. М.“ ЕООД гр.Перник, УИК 200274341, видно от разпечатената справка от търговския регистър. През 2008год. подсъдимият в качеството си на управител на дружеството е упълномощил с нотариално заверено пълномощно от 04.08.2008год. св.С. П. С. да го представлява, подписва и ангажира пред всички ЮЛ и ФЛ, организации, институции и учреждения в страната, във връзка с дейността на търговското дружество. През 2014год. в гр.Своге, обл.София, бил сключен Договор за банков револвиращ кредит №4-300200397 от 07.02.2014год. „К. М.“ ЕООД и представлявано то подс.Т. и „Уникедит Булбанк“ АД, филиал Своге. Между посочените страни бил сключен и Договор за банков кредит – овърдрафт №0014/273/12062014 от 12.06.2014год. до 15 000лв.

На 09.02.2015год., подс.Т. посетил офис на филиал на „Уникредит Булбанк“ АД в гр.Своге, ул.“***“ №21, за да подаде искане за предоговаряне условията на отпуснатите вече два кредита на представляваното от него дружество. Разговорът е проведен със св.Е. Д. А., която е била мениджър бизнес клиенти в банката и познавала подсъдимия и визуално по повод и другите му посещения в офиса. Още същия ден ,подс.Т. е подал писмено искане за кредит, което е било регистрирано под №027 3 -N- 001973 от 09.02.2015год., подписано от него и подпечатено с печат на „К. М.“ ЕООД. Пред св.Е. А., подс.Т. лично подписал и лично заверил с подписа си всички документи във връзка с искането за кредит – протокол от 05.02.2015под., където положил подписа си за „едноличен собственик на капитала“; справка – декларация, която подписал като „кредитоискател“; декларация от 09.02.2015год., където положил подпис и печат за декларатора. Подсъдимият заверил с подписа си и всяка от страниците в приложенията към тези документи ГДД по чл.92 от ЗКПО, Отчет за приходите и разходите на „К. М.“ ЕООД, Уведомления за периода м.януари до м. ноември 2014год. ;

Удостоверение за наличието или липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.

№140201500023951/04.02.2015год., удостоверяващо че лицето Д. С. Т. няма данъчни задължения и Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№140201500023945/03.02.2015год. на „К. М.“ ЕООД, удостоверяващо че дружеството няма данъчни задължени.

2

Подсъдимият Т. предоставил на св.А. и копие от личната си карта, което лично заверил с подписа си. Свидетелката А. сверила копието с оригинала на личната карта.

На двата броя удостоверения за липса или наличие на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, е било придадено вид, че е издадено съответно компетентния орган по приходите, а именно „НАП, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ офис ПЕРНИК“ и върху които имало положен подпис за издалия го служител „Орган по приходите: Д. Й.“. Върху удостоверенията имало и положен печат, чиято форма наподобявала печатите на НАП.

Св.Е. А. приела горепосочения набор от документи и въвела същите в системата „Хънтер“ на банката за оценка на риска. При тази проверка, двете удостоверения за наличието или не на данъчни задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, били отчетени като съмнителни относно тяхната истинност. Последвала проверка в ТД на НАП Перник, при която било установено, че подс.Т. към 20.02.2015год. имал данъчни задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК общо в размер на 1 200,35лв. за 2014год. от които за ДОО за 2014год. в размер на 74,20лв. и за здравно осигуряване за 2014год. в размер на 1 126, 15лв.

По отношение на дружеството „К. М.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия към посочената дата 20.02.2015год. също били налични данъчни задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, в размер на 16 827,11лв. При направено запитване, видно от писмо изх.

№20-00-133#1/25.02.2015год. на ТД на НАП – София, офис Перник, представените две удостоверения за наличието или липса на данъчни задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, не са били издадени от служител на НАП. Св.Д. Й., посочена като лице в същите, което ги е подписало, е заявила в показанията си, че подписът не е положен от нея. Видно от заключението на комплексната – почеркова и техническата експертиза по протокол №262/2016год., чийто предмет е било и изследването на въпросните удостоверения, подписите върху тях не са положени от св.Д. Й., както и че печатът, положен върху тях, не е отпечатък от оригиналния печат, предоставен от св.Й. и ползван от нея към 03.02.2015год.

Според посоченото заключение, подписите върху двете удостоверения са били положени от едно и също лице, а отпечатъците на печатите-оставени изцяло от неистинска печатна форма, наподобяваща печатите на НАП.

Предмет на експертното техническо изследване на Комплексната – почеркова и техническата експертиза по протокол №262/2016год., са били и подписите върху документите, предоставени по повод искането за кредит с вх.№027 3 – N 001973/09.02.2015год., както и ръкописно написания текст в Декларацията за липса на задължения от 09.02.2015год. Видно от заключението на вещото лице подписите, положени в Протокол от 05.02.2015год. за „едноличен собственик на капитала“, в Сведениедекларация за „кредитоискател“, в Декларация от 09.02.2015год. за „подпис и печат на декларатора“, както и направените заверки с подпис на всяка от страниците в приложената ГДД по чл.92 от ЗКПО, Отчет за приходите и разходите на „К. М.“ ЕООД, Уведомления за периода от м.януари до м. ноември 2014год. са били положени от подс.Т.. По отношение на съдържащата се в този набор документи Декларация за липса на задължения от 09.02.2015год., вещото лице е дало заключение, че ръкописно написаният текст „Д. С. Т.“ е изпълнен от подс.Т.. Изписаната ръкописно дата 09.02.2015год. не може да се установи от кого е изписана, както и че останалият ръкописен текст в посочената декларация не е изписан от подсъдимия или от св.С. С., а от друго лице.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени доказателства в съдебното производство от Окръжен съд-София и изчерпателно посочени в мотивите на обжалваната присъда, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да бъдат цитирани отново. Пред въззивната инстанция и не са били ангажирани доказателства и не е провеждано съдебно следствие.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е дал отчасти вяра на обясненията на подсъдимия, след внимателен анализ и съпоставка с останалите източници 3 на доказателства, отчитайки техния двойствен характер, а именно като процесуален способ и средство за осъществяване на правото на защита и като доказателствено средство за фактите, които установяват. Обясненията на подс.Т. в частта относно съществуването и управлението на „К. М.“ ЕООД, отношенията между него и св.С. С. и дадените пълномощия последният да представлява дружеството, са в съответствие с другите доказателства по делото, поради което правилно и законосъобразно следва да бъдат кредитирани като източник на доказателства. В подкрепа на обясненията в тази им част, са справките от търговския регистър за „К. М.“ ЕООД /л.213, т.2 ДП/, Интернет справка в регистър БУЛСТАТ от 29.02.2016год. /л.214, т.2 ДП/ и и копие от пълномощно с дата 05.08.2008год., нотариално заверено от нотариус Р. М., с рег.№10997 /т.2-ри, л.73 от ДП/. В останалата им част, обясненията на подс.Т. не се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което и въззивния съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат кредитирани като източник на доказателства. Не се подкрепя твърдяното от подсъдимия, че никога дружеството „К. М.“ ЕООД, чиито управител е бил той да е било кредитополучател, че не е посещавал гр.Своге и намиращия се там филиал на „Уникредит Булбанк“ във връзка с подаване на искане за кредитиране на дружеството, както и че не е подписвал документите, приложени към искането за кредит вх.№027 3 -N001937/09.02.2015год. и представените с тях Удостоверения за липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК. Не отговаря на установеното от другите доказателства по делото, че в инкриминирания период представляваното от него ЕООД е било с прекратена дейност.

Следва да се прави разлика между прекратяване дейността на дружеството, с дерегистрацията му и неосъществяване на търговска дейност. Показанията на св. Е. Д. А., дадени в с.з. на 09.06.2021год. пред първоинстанционния съд са в насока, че е познавала подсъдимия като клиент на „Уникредит Булбанк“ АД офис гр.Своге, във връзка с подписване на искане за кредит и представяне във връзка с това на изискуемите се за това документи, включително и удостоверения за липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК.