Решение № 314 от 24.10.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр. Враца, 24.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: МАРИЯ

АДЖЕМОВА

Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието секретар Лилия Горчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. дело № 467 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 127/22.05.2019 г., постановено по гр. дело № 251/2019 г. Козлодуйският районен съд, първи състав, частично е уважил предявения иск по чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 СК, като е изменил размера на месечната издръжка, определена с Решение на Софийски районен съд от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 13243/2010 г. по описа на СРС, 82 състав, която Й.А.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Н.Й.М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.М.С., с ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, от сумата 100,00 лв. на сумата от 140,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 25.02.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200,00 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200,00 лв. е подадена въззивна жалба от адв. Б.З. – пълномощник на ищцата Н.Й.М., действаща чрез своята майка и законен представител А.М.С., в която се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че майката на ищцата следва да поеме по-голямата част от средствата за издръжка на малолетното дете, тъй като следва да се отчете фактът, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. Изтъква се, че не отговаря на истината изводът на съда, че майката получава по-висок доход от бащата, като следва да се вземат предвид удръжките от трудовото ѝ възнаграждение за данъци, осигуровки и запори. В жалбата се посочва и, че районният съд не е определил обща сума, необходима за издръжката на детето, която след това да бъде разпределена между двамата родители в разрез с нормите на Семейния кодекс и т. 7 от ППВС № 5/16.11.1970 г.

Поддържа се, че незасконосъобразно съдът при определяне размера на издръжката не е отчел здравословното състояние на детето, като и без специални медицински знания е следвало да установи хроничните заболявания на същото, водещи до нужда от допълнителни средства за лечение. Изтъква се и, че ответникът е в трудоспособна възраст, като по отношение на него следва да се презюмира, че може да получава доходи около размера на средната работна заплата за страната при полагане на нужната активност. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, искът да бъде уважен в пълния му предявен размер, както и да ѝ бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Й.А.М., чрез адв. И.С., в който се изразява становище за неоснователност на същата.

Посочва се, че обжалваното решение е правилно, добре мотивирано и постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Въззиваемият навежда доводи, че правилно районният съд е преценил, че ищцата, действайки чрез своята майка и законен представител, не е доказала извършването на разходи, по-големи от обичайните, като в нейна тежест е било доказването на двойното увеличаване на нужните средства за издръжка, а по делото е представен само един платежен документ, доказващ извършен разход в размер на 10 лв. Изтъква, че недоказани са останали и твърденията за извършвани разходи за обучение в училище, за чуждоезиков курс и за пътни разноски. Посочва, че определената от съда издръжка в размер на 140,00 лв. е достатъчна при обстоятелствата, установени по делото, като е отчетено нарастването на потребностите на детето с увеличаване на възрастта му. Изтъква правилността на извода на районния съд за реализирането на по-нисък доход от бащата от този на майката, като счита, че определеният размер на издръжката е съобразен с възможностите му. Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а в условията на евентуалност, ако се присъдят разноски на въззивницата, те да се компенсират до размера на по-малката сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивницата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:

Районен съд – Козлодуй е сезиран от А.М.С., като майка и законен представител на малолетното дете Н.Й.М., с иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл.

143, ал. 1 и 2 СК против Й.А.М. за увеличение размера на месечната издръжка, присъдена с Решение на Софийски районен съд от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 13243/2010 г. по описа на СРС, 82 състав, от 100,00 лв. на 200,00 лв. В исковата молба ищцата твърди, че от присъждане на издръжката до настоящия момент нейният размер не е променян. В същото време с порастването му, нуждите на детето са се променили и разходите по издръжката му са се увеличили, като се вземат предвид необходимите средства за облекло, храна и др. Ищцата сочи още, че допълнителни разходи за детето са необходими и за посещаване на училище във връзка със следващи се такси, както и за посещение на езиков курс. Освен това детето се нуждае от допълни средства за лекарства и лечение, тъй като имало хронично заболяване.

Ищцата твърди, че доходът, който получава, е недостатъчен, за да посрещне нарастващите потребности на детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан или ако бъде уважен, увеличението на издръжката да бъде в минимален размер. Оспорва твърдението, че детето се нуждае от допълнителни средства за лекарства и лечение. Оспорва и представените с исковата молба медицински документи, като сочи, че същите не са актуални. Посочва, че представените амбулаторни листове за различни заболявания не водят до извод за наличие на хронично заболяване, а за моментни такива. Твърди, че ищцата не е представила никакви документи като доказателства по делото за извършени разходи за лечение на детето. Изтъква, че доходът на майката е доста над минималната работна заплата за страната, а ответникът реализира минимален месечен доход.

Безспорно е обстоятелството, а и от представеното удостоверение за раждане е видно, че детето Н.Й.М. е родено на *** г. от майка А.М.С. и баща Й.А.М..

Не се спори, а и от приложеното заверено копие от Решение на Софийски районен съд от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 13243/2010 г. по описа на СРС, 82 състав, се установява, че е ответникът Й.М. е осъден да заплаща на Н.М., действаща чрез своята майка и законен представител А.С., месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 23.10.2010 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.

От ищцата е представена Служебна бележка с изх. № 794/24.07.2018 г., издадена от ОУ „***“, с. ***, от която е видно, че Н.М. е записана за ученичка в пети клас за учебната 2018/2019 г. в същото училище.

По делото са приети като доказателства епикризи, амбулаторни листове, медицински изследвания, рецептурна книжка, медицински рецепти, фактура за медицинско изледване на стойност 10,00 лв., всички датиращи от периода 2015-2018 г., от които се установява, че Н.М. страда от астма с преобладаващ алергичен компонент – МКБ J 45.0, фамилно обременена е с атопия, има хранително разстройство и системно боледува от ушно-носно-гърлени болести, във връзка с които ѝ е назначавана медикаментозна терапия.

За установяване на доходите си майката на ищцата е представила 2 броя фишове за получени възнаграждения за м. декември и за м. януари 2019 г. Приложила е още и копие от Заповед, от която става ясно, че ищцата работи в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, Дирекция „Икономика и финанси”, на длъжност „Специалист маркетинг” с основно месечно възнаграждение 1439,00 лв. Пред въззивната инстанция е представена и приета като доказателство по делото Служебна бележка, издадена от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, от която е видно, че за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и за месец януари 2019 г. майката на ищцата – А.С., е получила брутно трудово възнаграждение, както следва: 2790,83 лв., 2271,06 лв., 2052,73 лв., 2585,73 лв., 2537,90 лв. и 2209,61 лв. и съответно нетно такова, както следва: 2206,02 лв., 1776,42 лв., 1610,62 лв., 2019,16 лв., 1998,78 лв. и 1714,61 лв. Представено е и Удостоверение, също издадено от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с което се установява, че за същите месеци от трудовото ѝ възнаграждение са направени удръжки за съдебен запор по изпълнително дело № 20179000401380 по описа на ЧСИ Ц.Д., както следва: 488,84 лв., 592,14 лв., 536,87 лв., 673,05 лв., 581,06 лв. и 571,54 лв.

Ответникът е представил трудов договор от 21.02.2019 г., от който е видно че заема длъжност „Шофьор на лекотоварен автомобил“ , за която е определена основна заплата в размер на 560,00 лв. Представил е и копие от Годишна данъчна декларация за 2018 г., от което е видно, че същият е представляващ дружеството „М.-М.“ ООД, с ЕИК: ***, което е приключило финансовата 2018 г. със счетоводна печалба в размер на 533,03 лв. Представил е и удостоверение от 15.04.2019 г., издадено от управителя на „М.-М.“ ООД, от което е видно, че за периода м. януари 2018 – м. декември 2018 г. като самоосигуряващо се лице има осигурителен доход 6120,00 лв., или 510,00 лв. на месец. Пред въззивната инстанция е приета като доказателство Разписка № 0200009582795901 с наредител М.Й.Х. и получател „Уникредит Консюмър Файненс“ за внесени 150,00 лв. с основание „Вн. по кр. ном. на дог. 3168834 ЕГН ********** Й.А.М.“.

От представеното от ответника удостоверение за раждане е видно, че той е баща и на друго дете – М.Й.М., родена на *** г. от майка М.Т.К. и баща Й.А.М..

Въззивният съд е изискал и по делото е представен социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Козлодуй. В доклада е отразено, че детето Н.Й.М. е родено от съвместното съжителство на родителите А.М.С. и Й.А.М., което е продължило от м. януари 2006 г. до м. август 2007 г., като когато е на 4-месечна възраст родителите се разделят и за него остава да се грижи майка му. Посочено е, че през годините бащата е заплащал издръжка в различен размер, определян чрез различни съдебни решения. Отразено е, че Н.М. е на 12-годишна възраст и се нуждае от задоволяване на физическите си потребности от подслон, диетична храна, обучение и здравеопазване, за което са необходими финансови средства.

Същата е с хронично заболяване „астма“ и е на постоянна лекарска терапия и диетично хранене, нуждае се и от чести прегледи от лекар-специалист, които се заплащат от майката. Посочено е, че детето и неговата майка живеят в едно домакинство с родителите ѝ – баба и дядо на детето по майчина линия, които оказват помощ при отглеждането му. Майката и детето ползват една обща стая, както и общите помещения в жилището, като същото е обзаведено с мебели, вещи и електроуреди, позволяващи да се води нормално домакинство. Констатирано е, че битовите нужди на детето са задоволени. В заключителна част на доклада се посочва, че майката съобщава, че детето расте, нуждае се от нови дрехи и обувки, учебници и помагала, като същата заплаща и допълнителни средства за обучението му и издръжка в размер на 200,00 лв., заплащана от бащата, в голяма степен ще подпомогне задоволяване на потребностите на малолетната.