Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 24.04.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2752/2023
Вид
Решение № 249
Подписан
24.04.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Иван Валериев Никифорски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Враца, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420102752 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 и 52 ЗЗД.

Ищецът С. И. Т. твърди, че на 08.06.2021 г., около 08:10 ч., на Републикански път II-14, км. 5 + 100, в района на вила “П.“, преди с. Б.Р., Община В. е настъпило пътно‐ транспортно произшествие.При него В.Д.Х., ЕГН **********, от с. К., община М., област В., управлявайки собствения на Л.Б.С. от гр. В. лек автомобил - марка “М.”, модел **, ДК № ** е нарушил правилата за движение по пътищата. С поведението си В.Д. е станал причина за реализирането на пътнотранспортното произшествие между специализиран автомобил влекач “В.“ с per. номер **, с прикачено ремарке с per. номер **, с водач С. И. Т. и горецитирания лек автомобил, управляван от него.

Водачът на лекия автомобил, при движение от с. Н. към с. Б.Р., внезапно навлиза в ляво, в платното за насрещно движение и се блъска странично в предната лява част на движещия се срещу него влекач, отклонява се в дясно и излиза извън платното за движение, в посока към гр. К..Когато разС.ието между челните части на двата насрещно движещи се автомобила е станало най-малко, лекия автомобил „М.“ внезапно променя направлението си с оставени отложени следи върху асфалта и се насочва към насрещната пътна лента.

Получен бил кос удар между челните леви части на двата автомобила в полагащата се пътна лента на товарната композиция.Двата автомобила взаимно проникнали един в друг и се деформирали масивно.

До сблъсъка се е стигнало поради техническите действия на водачът на лекия автомобил „М.“, отнасящи се до съответното манипулиране с кормилния кръг от волана моментно завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка, при което се е получило загуба на напречната устойчивост. При тези обстоятелства водачът е поставил себе си и водача на товарната композиция в безизходно положение на 1 неизбежен удар.В хода на разследването е изяснено, че водачът на товарната композиция, при тази пътна ситуация не е имал никаква техническа възможност да предприеме действия за аварийно спиране или каквато и да е друга спасителна маневра. При тази ситуация ударът между двата автомобила е бил неизбежен.

При настъпването на процесното застрахователно събитие С. И. Т. сериозно е пострадал, нанесени са му и материални щети. В следствие на това са му причинени съществени неимуществени и имуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в нанесените му телесни травматични увреждания:Кръвонасядане на гръдния кош, оток и кръвонасядане на двете колена, натъртвания и охлузвания на шията, ляв горен и двата долни крайника, остра стресова реакция, разстройство в адаптацията.

Дълго време след преживяното ПТП пострадалият е много напрегнат, подтиснат, получава сърцебиене и задух. Не може да спи добре, сънува кошмари, повишава кръвно налягане. Подтиснат, тревожен и многословен е.

Пряк резултат от причинените му травми са последвалите продължително намалена работоспособност, болки и страдания за продължителен период, силен стрес, както и дълговременен страх при управление на моторни-превозни средства.

Обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното събитие са изяснени в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2021 г. по пр.пр. № 1217/2021 г. по описа на ОП - В., ДП № ** по описа на ОД на МВР - В..

Към момента на настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност на виновният за настъпването на процесното събитие е застрахована в ответното дружество. Налице е валидно сключена застраховка “ГО” на автомобилистите. Това е станало със застрахователна полица № BG/22/ **.По силата на този договор ЗК “Л.И.” АД е задължено да покрие отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на цитирания лек автомобил, за който застрахованият отговаря, съгласно българското законодателство.

Навеждат се твърдения, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от ищецът е подадено искане за определяне и заплащане на дължимото застрахователно обезщетение - за причинените неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице. По този повод в ответното дружество е образувана ликвидационна преписка по щета № ** По нея са представени и приложени всички документи, които установяват настъпването на събитието и размера на причинените вреди. Също така ясно и обосновано се сочат обстоятелствата и причините за настъпване на събитието.

Със свое електронно писмо от 21.03.2022 г. ЗК “Л.И." АД уведомило ищеца, че определя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 2500 лева, което последният намира за занижено и несправедливо.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК “Л.И." АД да заплати на С. И. Т. сумата в размер на 8 000, 00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП, както и законна лихва върху посочената сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане;

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 2500.00 лева, като недължим. Оспорвам наведеното с исковата молба твърдение, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от 09.06.2021 г. за С. И. Т. са настъпили всички претендирани в исковата молба вреди.

На първо място счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа 2 за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

На следващо място оспорва по размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.В тази връзка твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 от Кодекса за застраховането, а не от датата на предявяване на претенцията по доброволен ред пред застрахователя. От представения с отговор на исковата молба заверен препис от застрахователна претенция до „Застрахователна компания Л.И.“ АД с вх. № ** е видно, че претенцията е предявена пред дружеството на 26.11.2021г. С електронно писмо от същата дата 26.11.2021г. от страна на дружеството е изискано представянето на четливо копие на протокола за ПТП. С допълнителна молба от 29.12.2021 г., изпратена по електронната поща от адвокат Б. по преписката са представени Постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. 1217/2021г. по описа на ОП- В. и Удостоверение за банковата сметка на С. И. Т.. Петнадесетдневният срок за произнасяне на застрахователя започва да тече от 29.12.2021г. и изтича на 20.01.2022г. Поради това счита, че заплащане на законна лихва се дължи от 21.01.2022 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Приложено по делото е копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2021 г. по пр.пр. № ***** по описа на ОП - В., ДП № ** по описа на ОД на МВР - В..В същото е отразено, че настъпилия вредоносен резултат е от субективното поведение на самия пострадал - починалия В.Д.Х. – водач на лек автомобил марка “М.”, модел **, ДК № **, собственост на Л.Б.С. от гр. В..Предвид това и на основание чл. 199, чл.243, ал.1, т 1 и във връзка с чл.24, ал.1, т1 НПК наказателното производство е прекратено.

За настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по застраховка „ГО” на МПС, което се установява от приетото по делото заявление от 26.11.2021г. /л.11/. Във връзка с предявената застрахователна претенция при ответника е образувана щета № ** Приложени като доказателство по делото е електронно писмо от 21.03.2022 г., подадено от ЗК “Л.И." АД до ищеца, с което уведомило последния, че определя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2500 лева.

Представена като доказателство по делото е и застрахователна полица № BG/22/ **, като по силата на този договор ЗК “Л.И.” АД се е задължило да покрие отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил - марка “М.”, модел **, ДК № **.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана от съда съдебно – медицинска експертиза.

Вещото лице е посочило, че при процесното ПТП ищецът е получил:

Кръвонасядане на гръдния кош, оток и кръвонасядане на двете колена, охлузвания и драскотини на шията, лява предмишница и и двата долни крайника, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Оздравителния период е от порядъка на 10- 14 дни, като няма данни за проведено лечение на същото / медикаментозно или хирургично. Същите водят до временна нетрудоспособност за посочения период.Посочените травми богат да създадат временни неудобства от битов характер за период от няколко дни, свързани с болковия синдром.

3

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е оспорено от страните по делото.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М.Ц. Т.а – съпруга на ищеца. В показанията си пояснява, че знае за претърпяното ПТП. С. й се обадил по телефона и казал, че някакъв човек се е блъснал в него и не може да говори в момента. Това било през месец юни на 2021 г. Имал травми след катастрофата. Вечерта след ПТП-то, когато се прибрал, имал синини по коленете и където минава колана, в предната част на гръдния кош. С. бил надран от лявата страна на ръката и там където минава колана. Той казал, че е излязъл през прозореца на камиона, защото при ударът вратата му е била смачкана. След ПТП-то е прескочил през прозореца на камиона, за да излезе. Лично свидетелката му препоръчала да се срещне с психолог и психиатър, тъй като той бил много разстроен.

Нощно време не можел да спи, скачал на сън, ставал нощно време и се разхождал, започнал да се храни поС.но или да пуши. Това негово съС.ие продължило дълго време, може би около 6 месеца, а може би и повече. Изпитвал страх да шофира в началото, тя го придружавала, казвал, че има чувството, че може отново да се блъсне някой в него. Напълнял с 20 килограма, това станало за периода от около 6-8 месеца.

Отключил диабет. Шофирането е свързано с издръжката на семейството, това е работата на С., той е шофьор. Последният започна отново да шофира след ПТП-то през август месец, в началото на август започнал да шофира по активно и предприели курс до Х. или Б., не си спомня с точност, за да закупят нов камион, тъй като им казали от ЗК „Л.И.“, че докато не свърши производството, нямат право да управляват камиона или да го продават, нямали право да го пипат въобще. Започнали да търсят познати за заеми, за да закупят нов камион, за да може да оцеляват по някакъв начин. С. все още не се е възстановил напълно, може да се е възстановил на около 90-95 %, но все още има тази травма. От време на време споделя, че сънува кошмари и сънува същото нещо. Сега според свидетелката шофира по обрано, винаги е бил внимателен шофьор, но сега е по - обран.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК, доколкото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно - медицинска експертиз.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния делинквент, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято ГО към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.