Решение № 1489 от 11.04.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1489/11.4.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: *********** при участието секретаря *******, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №5764 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Н.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Д,О,З,“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника за заплати сумата от 10808,10 лева, съставляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „******“, оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г., валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г., вследствие причинени на притежавания от ищеца МПС марка „*************”, рег. *******НК имуществени вреди вследствие на водопроводна авария, осъществена на 21.12.2017г. в гр. Варна при движение в посока подлез на пътен възел „*******“ на бул. Васил Левски, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 258,21 лева съставляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода 27.01.2018г. – 22.04.2018г., съобразно допуснатото изменение на предявените искове с определение постановено в съдебно заседание на 01.02.2019г.,на осн. чл. 405, ал.1 КЗ и чл.

86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищеца притежава

МПС марка „*************”, рег. *******НК, като с ответното дружество в качеството му на застраховател е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г., валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г.

Излага, че на 21.12.2017г., около 20,10 часа в гр. Варна, при движение в посока подлез на пътен възел „*******“ на бул. Васил Левски, застрахованото МПС е навлязло в район с водопроводна авария, при което в автомобила е проникнала вода и той е изгаснал.Вследствие инцидента на л.а. са причинени имуществени вреди в размер на 15681,60 лева, съставляващи необходими разноски за възстановяване на увреждането. Като част от претендираната главница се иска присъждане и на сумата от 150 лева съставляваща стойност на смяна на регистрационните номера на увредения МПС.

Твърди, че за настъпилото увреждане на л.а. ищеца е уведомил своевременно застрахователя, който е образувал застрахователна преписка по щета № 44010311710904/22.12.2017г., по която е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Всички документи по застрахователната преписка били предадени на ответника на

05.01.2018г., поради което и предвид изтичане на 15 работни дни от предаването им същия изпадал в забава, поради което считано от 27.01.2018г. до завеждане на ИМ в съда претендира заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница.

В срока по чл. 131 е депозиран писмен отговор от ответника.

С отговорът се оспорва механизмът на настъпване на застрахователното събитие, като се посочва, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение за настъпилите имуществени вреди се основава на т.9.1.13 от ОУ, която визира освобождаване на застрахователя от отговорност при неправилна експлоатация на застрахованото МПС. Навлизането във високи води, което предоставя и уврежданията на л.а. съставлява неправомерно поведение на водача на застрахования л.а.Излага възражения, че твърденията за липса на предупреждение на място на аварията не отговарят на истината, като сочи, че в близост на мястото на аварията е бил разположен автомобил на МВР, който е указва на водачите безопасните за минаване участъци, но въпреки това возача на застрахования л.а. е преминал през наводнения подлез, при което са настъпили вредите. В условията на евентуалност сочи, че водача на л.а. е нарушил т.10.8 от ОУ, която също дава възможност за отказ заплащане на обезщетение. Сочи, че навлизайки в подлеза застрахования не е изпълнил задълженията си да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, проявил е груба небрежност при експлоатацията му. В евентуалност сочи, че основание за отказ е и разпоредбата на чл. 9.1.17 от ОУ, която освобождава застрахователя от заплащане на повреди по двигателя от навлизане на вода, кал и др. в цилиндрите на л.а. В евентуалност намира претенцията за завишена по размер. Сочи, че неоснователно се претендира и сумата от 150 лева, който разход не се покрива от застрахователния договор.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице

–помагач на ответника Община Варна, с който се сочи, че претенцията е неоснователна, като водача на л.а. е нарушил чл.20, ал.2 от