Решение № 111 от 30.06.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Бяла, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." № .., вх..., ет.., против Наказателно постановление № 10-ЗМВР от 29.10.2025г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.257, ал.1 от ЗМВР в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски в производството.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпило писмо № 1563/18.09.2025г. съдържащо сигнал за лице, което премества пейки в Младежки парк, на св. Г. било разпоредено, след като бъде установен Н. С., да бъде запознат с материалите от видеонаблюдението и да му бъде разпоредено да върне пейките на местата, от които ги е взел.

На 19.09.2025г., в съвместен наряд били св. Г. и полицейският служител И. И. които при обход на обслужваната територия установили жалбоподателя С.. Св. Г. предявил от собствения си мобилен телефон записите на видеонаблюдението в Младежки парк на жалбоподателя, от които се 1 установявало, че последният, чрез използване на ИЕПС, преместил две пейки от района на „Вазата“ до района на заведение „К.“. Във връзка с тези констатации, на жалбоподателя С. бил съставен АУАН № 0002454 за извършено от него нарушение по чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 4 на ОС – Русе;

АУАН № 0002429 за извършено нарушение на чл.80а, ал.2, т.9 от ЗДвП, както и полицейско разпореждане на основание чл.64 от ЗМВР, с което било разпоредено на жалбоподателя да върне преместените от него и поставени в близост до ресторант „Кенор“ 2 бр. пейки обратно на мястото, откъдето ги е взел в срок до 23:00ч. на 21.09.2025г.

Впоследствие, при обход в патрулните участъци, св. Г. установил, че не било изпълнено полицейското разпореждане в дадения срок и пейките не били върнати на местата им. Така, на 05.10.2025г. установил жалбоподателя в гр.Р., по ул."А." до № . и му съставил АУАН № 0002461 за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Жалбоподателят не вписал собственоръчно писмени възражения към съставения акт, а в полето за подпис изписал „отказва“. АУАН бил оформен при отказ на нарушителя да подпише акта, удостоверено с подпис на свидетел. Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на нарушителя, който собственоръчно се подписал на разписката, че е получил препис от акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.10.2025г. началник отдел Охранителна полиция при ОДМВР – Русе издал и оспорваното НП № 10ЗМВР, което било връчено лично на жалбоподателя на 31.10.2025г.

Междувременно, по жалба на Н. С. срещу разпореждането от полицейски орган от 19.09.2025г. за връщане на преместените пейки, било образувано административно дело № 616/2025г. по описа на Административен съд – Русе, приключило с Решение № 2924/30.10.2025г., с което жалбата била отхвърлена. Решението било оставено в сила с Решение № 5292 от 18.05.2026г. по адм. дело № 12172/2025г. по описа на Върховния административен съд.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността на жалбоподателя С. е ангажирана за това, че лицето не е изпълнило писмено разпореждане на полицейски орган, в изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред, състоящо се в това да върне обратно на местата преместените от него в Младежки парк два броя пейки, в срока посочен в писменото разпореждане с рег.№ 53-24-343/23.09.2025г., отправено към лицето на 19.09.2025г.

Най-напред следва да се посочи, че противно на застъпваното становище от жалбоподателя, съдът е обвързан от решението Административен съд – Русе, потвърдено от Върховния административен съд.

Съгласно чл.177, ал.3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му на друго основание. В този смисъл, изложените съображения, че може да не е провел пълноценно защитата си по административното производство и поради това следва в настоящото производство да бъдат преразгледани фактическите 2 обстоятелства и оттам да се прецени дали решението на ВАС е правилно, е недопустимо. Обстоятелствата, при които е било издадено полицейското разпореждане, са били предмет на разглеждане по посочените административни дела, по което има произнасяне с окончателен съдебен акт и оспорването му е било отхвърлено. Предмета на настоящото производство е единствено по реализираната административнонаказателна отговорност във връзка с неизпълнение на полицейското разпореждане, по което не може да бъде осъществяван косвен съдебен контрол, предвид упражнения пряк такъв.

По релевираните в пледоарията възражения, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице или нарушения, във връзка с предявяването на акта. След съставянето на АУАН, същият се предявява на нарушителя, за да се запознае с него и да го подпише, по арг. от чл.43, ал.1 от ЗАНН. В случай, че нарушителят има възражения против така съставения АУАН, следва да впише същите на определения за това място реквизит, съобразно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.8 и чл.44 от ЗАНН. На мястото на полагане на подпис на нарушителя, не се предвижда да бъдат вписвани каквито и да било изявления от нарушителя, като единствено при отказ да подпише акта, актосъставителят отбелязва това обстоятелство на мястото за подпис и следва този отказ да бъде удостоверен с подпис на свидетел, за което в АУАН има отделен реквизит. Полагането на собственоръчно изписан текст от нарушителя на мястото за полагане на подпис няма как и не следва да бъде третирано по никакъв друг начин освен като изявление за запознаване със съдържанието на акта, което е и основна функция на това действие. Именно това обстоятелство означава, че актът е бил предявен на нарушителя и той се е запознал със съдържанието му, като дали това изписване представлява неговия подпис, някакво изявление или нещо друго, няма никакво отношение към спазване на изискването за предявяване на акта.

На следващо място, дори и да се приеме за валидно собственоръчното изписване на нарушителя на мястото за подпис, че „отказва“, то процесния АУАН е надлежно оформен с подпис на свидетел. Неоснователно е възражението, че този свидетел следва да е различен от вписаните свидетели при съставяне на акта, доколкото с разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН не се поставя подобно изискване.

Не се констатират и нарушения във връзка с индивидуализацията на наказанието, като в наказателното постановление са изложени мотиви при определяне на неговия размер и същото е наложено към законово определения минимум.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата 97,15 евро, на основание чл.63д, ал.5 вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрПом вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-ЗМВР от

29.10.2025г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." № .., вх..., ет.., на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „Глоба” по чл.257, ал.1 от ЗМВР в размер на 51,13 евро /равностойността на 100 лева/, за извършено нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." № .., вх..., ет.. да заплати на ОДМВР – Русе, гр.Р., бул.“Ген. Скобелев“ № 49, сумата 97,15 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________ 4