Решение № 2570 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110215920 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на А. А. М. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София в ,,***'' на жилищен комплекс ,,***'' в блок ,,***'' във вход ,,***'', срещу Наказателно постановление №25-4332-025906, издадено на 09. Х. 2025 година от Даниела Димитрова Дескова, Началничка на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ129009938 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора

.

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Твърди, че докато моторното превозно средство било в движение, бил с поставен предпазен колан, но полицейските служители не го видели, защото ръката на жалбоподателя била върху него.

Жалбоподателят се явява и в двете проведени по делото отрити съдебни заседания.

Поддържа оспорването на жалбата. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна се представлява в първото проведено по делото откритото съдебно заседание от главен юрисконсулт С.К.К., която оспорва жалбата. На 06. III. 2026 година в съда постъпват писмени бележки от същата процесуална представителка на наказващия орган с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Към 07. IХ. 2025 година лек автомобил марка „Опел“ модел „,,***''“ с регистрационен №,,***'' е собственост на М.К.К. с ЕГН**********. Автомобилът е категория М1, видно от представена по делото справка за служебна промяна на регистрацията.

На посочената дата около 12 18 часа жалбоподателят управлява посоченото превозно средство на територията на Столична община в населеното място – по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от ул. „Обелски път“ към бул. „Сливница“ без поставен предпазен колан. До него на пътническото място пътува свидетелят Н.Н.Л. с ЕГН**********, а на неустановено място на задната седалка на превозното средство пътува свидетелят Е.Н.И. с ЕГН**********.

По същото време свидетелите В.Г.И. с ЕГН********** и И.С.Б. с ЕГН**********, и двамата полицейски служители от IX районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, извършват проверка на моторните превозни средства, движещи се по бул. „Панчо Владигеров“ от установъчен пункт пред №948. Двамата спират за проверка превозното средство, управлявано от жалбоподателя, и така забелязват, че предпазният му колан не е поставен, след което свидетелят В.Г.И. с ЕГН********** съставя акт за установяване на административно нарушение.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраното по делото писмено доказателство, обсъдено по-горе, както и от събраните свидетелски показания, които съдът съпостави едно с друго и с останалите доказателства по делото.

Като анализира показанията на свидетелите Н.Н.Л. с ЕГН********** и Е.Н.И. с ЕГН**********, съдът прие, че същите са недостоверни и вътрешно противоречиви.

Свидетелите дават противоречиви показания по въпроса колко полицейски служители са извършили проверката – първият свидетел твърди, че проверката е извършена от един полицейски, а вторият заявява, че са били двама или трима. Двамата свидетели депозират още показания, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил застигнат от полицейска кола. Тези твърдения противоречат на показанията на полицейските служители, според които проверката е извършена при полицейска акция от установъчен пункт.

Освен това свидетелят Е.Н.И. с ЕГН********** обяснява, че поставеният от жалбоподателя предпазен колан не се виждал, защото жалбоподателят му подал запалка.

Свидетелят Н.Н.Л. с ЕГН********** обаче не споменава такова събитие, а разказва за него едва след подсказващ въпрос от жалбоподателя. Дори и след подсказващия въпрос на жалбоподателя свидетелят само потвърждава, че жалбоподателят подал запалка на свидетеля Е.Н.И. с ЕГН**********, но дори не можи да си спомни от къде я е взел.

Поради горното съдът предпочита показанията на В.Г.И. с ЕГН********** и И.С.Б. с 2

ЕГН**********, за които не се установи да са пристрастни по отношение на изхода на делото, пред показанията на свидетелите Н.Н.Л. с ЕГН********** и Е.Н.И. с ЕГН********** и кредитира показанията на вторите двама свидетели само по отношение на частта им, в която не противоречат на показанията на първите двама свидетели – че са пътували в моторното превозно средство на жалбоподателя, но не и по отношение на обстоятелството, че същият управлявал автомобила с поставен предпазен колан.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 07. IХ. 2025 година от свидетеля В.Г.И. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши полицейски инспектор в IХ районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на разпитания по делото като свидетел И.С.Б. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му.

Жалбоподателят отказва да подпише акта и не се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта Началничката на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ129009938 на 09. Х. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100.00 лева (51.13 €) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение I от същия закон в редакцията му към момента на извършване на нарушението.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 21. Х. 2025 година, видно от придружителното писмо, с което административнонаказващият орган изпраща жалбата в съда, а жалбата e подадена чрез същия орган на 29. Х. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените по делото Заповед №513з-4536, издадена от Директора на Столичната 3 дирекция на вътрешните работи на 31. V. 2022 година – по отношение на актосъставителя, а по отношение на издателката на обжалваното наказателно постановление – Заповед №8121з1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 02. XII. 2021 година и Заповед №8121К-12547, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. IX. 2024 година, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Според чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. В случая актът е издаден непосредствено след установяването на нарушението – т. е в срок.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 09. Х. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

3. По извършването на административното нарушение от обективна страна:

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

137а, ал. 1, предложение I от същия закон. Съображенията на съда са следните:

Видно от представената по делото справка за промяна на регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил, същият попада в категория М1 по силата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят следователно е управлявал моторно превозно средство от категория M1, седейки на предната му седалка, по времето, когато свидетелите В.Г.И. с ЕГН********** и И.С.Б. с ЕГН********** са го спрели за проверка.

4

По делото не се събраха данни превозното средство, управлявано от жалбоподателя, да не е оборудвано с обезопасителен колан.

По делото не се събраха данни жалбоподателят да е сред лицата, посочени в ал. 2 от чл. 137а от Закона за движението по пътищата.

Преди извършване на проверката моторното превозно средство е било в движение, т. е жалбоподателят го е управлявал. Съдът стига до такъв извод, изхождайки от показанията на свидетеля В.Г.И. с ЕГН**********, който твърди, че при извършване на проверките като част от полицейска акция наблюдавал превозните средства и шофьорите им за поставени предпазни колани.

По време на пътуването обезопасителният колан на жалбоподателя не е бил поставен, видно отново от свидетелските показания на двамата служители на IX районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи.

Нарушението е извършено чрез бездействие – като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1, предложение I Закона за движението по пътищата.

4. По извършването на административното нарушение от субективна страна:

От субективна страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил от посочената категория, оборудван с предпазен колан.

Съзнавал е, че не изпълнява свое задължение, което не го е мотивирало към съответстващо на закона поведение.

5. По определяне на наказанието:

Чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение I от Закона за движението по пътищата в редакцията му от времето на извършване на нарушението предвижда санкция в размер на 100.00 лева (51.13 €), каквато е и наложена с обжалваното наказателно постановление.

Съдът не установи никакви обстоятелства, които да очертават по-ниска от обичайната обществена опасност на нарушението или на нарушителя, затова не счита случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и не прилага разпоредбата.