Определение № 39 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800501002 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х. М. П., чрез пълномощника й адв. Б. Б. срещу определение № 900 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 270/2024 г. по описа на РС-Ботевград, в частта, в която е прекратено производството по предявения от Х. М. П. срещу И. Г. Д. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че същата не е собственик на процесния имот над претендираната като собственост на ищеца 1/2 ид. част, поради недопустимост на иска в тази му част.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че защитава своето право на собственост в обема, в който се легитимира за съсобственик в спорния имот, отричайки правата на ответника върху същия имот като пречка за реализиране на своето право в пълен обем.

От представените по делото доказателства можело да се направи извод за наличие на спор за собственост за имота между ищеца и другия действителен съсобственик на имота /майката на ответника/.

Излага, че за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, тъй като това се отразявало на вътрешните им отношения, свързани с ползването, управлението, поддържането и др.

1 на общата вещ, върху правото му да претендира ликвидация на съсобствеността чрез делба. Всичко това обосновавало правен интерес от отричане на претендираното от третото лице право на собственост върху целия имот. По същество моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор по чл. 276 от ГПК, И. Г. Д., чрез пълномощника си адв. М. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС - Ботевград е сезиран с искова молба от Х. М. П. срещу И. Г.

Д., с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОЕТАЖНА /ЛЯТНА КУХНЯ/ с площ от 46 кв.м., находяща се в Поземлен имот с площ от 364 кв.м., представляващ имот планоснимачен номер No ... в кв. ..по плана на с.

В., общ. Б., за който имот съгласно регулационния план на селото е отреден УПИ V-844, кв. 56, целия урегулиран от 530 кв.м., като няма данни за приложена регулация, при съседи: Улица, ПИ пл. N o ..., ПИ пл. N o ..., ПИ пл. N o .... Прави искане на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отменени Констативен нотариален акт за собственост No ..., том .., рег. No ...., дело No ... от .... г. на нотариус Д. Г. с N o 371 на НК, с който ответникът е признат за собственик на процесния имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Х. М. П. от с. В. със сестра й А. М. Д. са съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид. ч. по наследство от техния дядо Х. М. П., на описания недвижим имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No 101/2014 г. на нотариус N o 418 Т. Р., наследодателят им продал поземления имот с площ от 364 кв.м., заедно с построената жилищна сграда на Ц. М. С., но без построената от него в имота лятна кухня. На 18.02.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба N o 434, акт No 105, дело No 171/2022 г. на Служба по вписванията при БРС, Ц. М. С. и нейният съпруг Н. Г. С. продали на дъщерята на сестрата на ищеца И. Г. Д., гореописаният имот, отново без построената в него лятна кухня, с площ от 46 кв.м. Твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижими имот N o ..., дело N o .../....г. на нотариус N o 371 - Д. Г.

2 ответникът е признат, при условията на чл. 587, ал.1 от ГПК, на основание чл. 92 от ЗС за собственик на лятната кухня, с площ от 46 кв.м., построена в имота. Излага, че снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание по приращение накърнява собственическите й права, което поражда правният й интерес от иска.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. Г. Д. е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Твърди, че Х. М. П. не е оставил в наследство на ищцата и нейната сестра - А. Д., процесната лятна кухня, тъй като значителна част от нея била изгоряла.

С определение № 900 от 17.10.2024 г., предмет на настоящата проверка, производството по делото е частично прекратено, като е прието, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, над претендираната като собственост на ищеца 1/2 ид. част от процесната лятна кухня е недопустим, поради липса на правен интерес.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Така постановеното определение е правилно. В случая се касае до липса на предпоставка за предявяването на иска от категорията на абсолютните. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато 3 ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

При отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да изложи твърдения в исковата молба, с които д а обоснове правния си интерес. Когато ищецът отрича правата на ответника, без да обосновава как съдебно отреченото право би рефлектирало върху личната му правна сфера, отрицателният установителен иск е недопустим.

Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, които са го мотивирали да прекрати производството по делото в тази част. В случая ищецът не заявява собственически права върху процесния имот за повече от ½ ид.ч., а твърдението му е, че нямало значение кой бил титуляр на правото на собственост, тъй като това се отразявало на вътрешните отношения между съсобствениците, свързани с ползването, управлението, поддържането и др. на общата вещ, върху правото му да претендира ликвидация на съсобствеността чрез делба и на правото да се разпорежда чрез продажба на трето лице на своите идеални части.

Ищцата в уточнителна молба от 21.02.2024 г. изрично посочва, че е съсобственик на процесната лятна кухня, заедно с трето за спора лице /нейната сестра А. М. Д./ при квоти по ½ ид.ч. В исковата молба не са изложени твърдения, от които ищцата черпи права по отношения на целия имот, което не обосновава по никакъв начин наличие на правен интерес за нея от предявяване на отрицателен установителен иск досежно целия имот – в този смисъл решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. и решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр. д.

№ 746/2020 г., I г. о. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице нито една от предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за ½ ид.ч. от процесния имот, според т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.

С оглед гореизложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Х. М. П., чрез пълномощника й адв. Б. Б. срещу определение № 900 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 270/2024 г. по описа на РС-Ботевград, в частта, в която е прекратено производството по предявения от Х. М.

П. срещу И. Г. Д. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че същата не е собственик на имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОЕТАЖНА /ЛЯТНА КУХНЯ/ с площ от 46 кв.м., находяща се в Поземлен имот с площ от 364 кв.м., представляващ имот планоснимачен номер No ... в кв. .. по плана на с. В., общ. Б., за който имот съгласно регулационния план на селото е отреден УПИ .-..., кв.

.., целия урегулиран от 530 кв.м., като няма данни за приложена регулация, при съседи: Улица, ПИ пл. No ..., ПИ пл. No ..., ПИ пл. No ..., над претендираната като собственост на ищеца 1/2 ид. част, поради недопустимост на иска в тази му част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщаване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5