Решение № 27 от 15.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на С. В. С., З. А. К. и А. В. С. срещу Решение № 85/ 19.03.2025 г. по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на К. И. К., че са собственици на реална част от поземлен имот № 80.77 по плана на новообразуваните имоти на ***, общ. ***, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г., целият с площ от 994 кв.м., при граници (съседи) на имота: имот № 80.76, имот № 80.7, имот № 80.75, имот № 80.190 и имот № 80.78, която реалната част е с площ от 169,70 кв.м. при следните граници: имот № 80.77, имот № 80.190, имот № 80.78 и имот № 80.76, заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А на скицата, находяща се на стр. 4 от приетото заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебно-техническата експертиза, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така посочената реална част.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Изразено е становище, че първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, различна от тази, установяваща се от обстоятелствата по делото, както и че е анализирал непълно, необективно, едностранчиво и неправилно доказателствения материал. В решението не било обсъдено обстоятелството, че въз основа на документите за собственост ответникът притежава дворно място с площ от 1000 кв.м., а според плана на новообразуваните имоти – 1405 кв.м., като не били изложени съображения от къде се е появила разликата и дали може да бъде установена въз основа на събраните писмени доказателства. Отделно от това въззивниците поддържат, че анализът на свидетелските показания, направен от съда, е насочен повече към изложеното от свидетелите на ответната стана, както и че липсват съпоставки на казаното от различните свидетели за едни и същи обстоятелства. Сочат, че 1 според решението съдът е кредитирал показанията на А.Й. и В.В., тъй като съответстват на целия събран доказателствен материал, но не било посочено кои са доказателствата, с които кореспондират. Твърдят, че не са взети предвид и обсъдени всички наведени от тях доводи и съображения, относими, както към доказателствената стойност на събраните писмени доказателства, така и към тази на свидетелските показания. Жалбоподателите излагат, че не са събрани доказателства, от които да се установява, че ответникът е владял процесния имот в продължение на повече от 35 г. Твърдят, че къщите водят началото на имотите, че от т. А до т. Б, обозначени на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, се намирала стара стопанска постройка, за която била залепена дърводелска работилница.

Вратата й била от страната на спорното място. През 2023 г. ищците ги съборили и направили бетонов фундамент. Тъй като същият е с по-малки размери, останали около 2 м. без мрежа. Уточняват, че при т. Б има метална врата към спорния имот, както и че от т. Б до т. В имотът е ограден с бетонов фундамент с метални колове и метална мрежа, като това ограждане било направено, за да се отдели зеленчуковата градина от отглеждани тогава животни в двора. От т. А до т. З (от страната на пътя) се намирала метална порта, направена и поставена от бащата на С. С. и разпитания по делото свидетел М.Д.. Сочат, че металната порта стига до гаража, построен през 80-те години на миналия век, а последният е залепен за къщата на И.В.. До гаража била изградена пристройка през 2009-2010 г., а след нея се намирала метална врата към спорното място, както и около 1.2-1.5 м. метална мрежа, отделяща имота на И.В. от него. След нея била изградена каменна стопанска сграда с метален навес, към която имало заградена с метална мрежа непокрита част, която през 2022 г. била оградена с плътни метални платна от т. Д до т. Г от ответника, а между т. В и т. Г била поставена от ищците метална решетка, подпряна на две сливи. В жалбата се твърди, че през 2019-2022 г. свидетелят В.В. (зет на ответника) заградил около 2,5 кв.м. от т. Д до т. Г от спорното място, където отглеждал неми патици, но след спор с ищците премахнал огражденията и животните. Жалбоподателите оспорват, че последният е отглеждал птици в продължение на десет години. Поддържат, че от показанията на свидетелите А.Й. и М.Д. се установява, че познават спорния имот, който е на родителите на С. С., където баба й и дядо й имали кочина и отглеждали свине, отгоре имало чаревичарник, а впоследствие било пълно с поставени от С. варели, както и че до сградата на дядо й имало стая, в която отглеждали магаре, а до къщата на И. били дървата на старите. Според въззивниците въз основа на тези показания се установява, че наследодателите им са притежавали спорния имот. Излагат, че според посочените свидетели след смъртта на бащата на С. С. в процесната реална част била поставена собствена на ищците каруца, както и техни дървени палета, колове и мрежа.

Считат, че показанията на свидетеля В.В. не следва да бъдат кредитирани, тъй като той се намира в близки отношения с ответника и има пряк интерес от положително за него решение, както и поради обстоятелството, че се разминават с показанията на другите разпитани по делото свидетели. Според въззивниците свидетелските показания на Д. Г. не доказват твърдението на ответната страна, че е придобила имота по давност. С оглед на тези съображения молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият К. И. К. е подал отговор на въззивната жалба, с който излага съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Изразява становище, че последното е правилно, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че решението е обосновано, а изводите на първоинстанционния съд съответстват на установеното въз основа на събраните доказателства. Позовава се на заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, според което спорната реална част попада изцяло в неговия имот по действащия план на новообразуваните имоти. Според въззиваемия съдът е обсъдил свидетелските показания по отделно и заедно, съпоставил ги е с писмените доказателства, а тези на свидетелите А.Й. и В.В. е преценил по реда на чл. 172 ГПК, като е направил извод, че съответстват на останалия събран доказателствен материал, поради което ги е кредитирал. Същият подържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че ищците са придобили правото на 2 собственост върху процесната реална част, като твърди, че той е придобил същата по давност.

С молба с вх. № 4281/ 14.07.2025 г., депозирана пред въззивния съд по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК, ищците са заявили, че претендират да са собственици на реалната част с площ от 169,70 кв.м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от заключението на вещото лице инж. А. Ц. по съдебно-техническата експертиза, прието от първоинстанционния съд, както и че не твърдят да са собственици на сградите, които попадат в тази реална част. Навели са твърдение, че имотът е придобит от наследодателите им Й.П.В. и В.С. К. въз основа на договор за покупко-продажба от 1952 г., като с нотариален акт № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г. последните били признати за собственици по давност. Фактическата власт, включително върху спорната по делото реална част от имота, била установена през 1952 г. след сключването на договора за покупкопродажба. Й.П.В. и В.С. К. я упражнявали до края на живота си. Същите ползвали дворното място за различни цели – отглеждали животни, в горната част имало царевичарник, където държали царевица, а след това там поставили варели. След смъртта на Й.П.В. и В.С. К. имотът бил придобит по наследство от С. В. С., З. А. К. и А. В. С., които продължили да упражняват фактическа власт върху него, включително върху спорната част, до есента на 2023 г. С молбата от 14.07.2025 г. ищците са заявили, че регулационният план, по който са издадени скиците, представени по делото, е първи за землището на *** и представлява план на новообразуваните имоти, а до одобряването му не са били съставени предходни планове с графични материали за местоположението и границите на имотите.

К. И. К. твърди, че той е собственик на спорната част, заключена между буквите А-БВ-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от първоинстанционния съд, както и че тя изцяло попада в неговия недвижим имот № 80.78 от плана на новообразуваните имоти на ***, одобрен със Заповед № РД-130/ 09.07.2003 г.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, е образувано въз основа на искова молба на С. В. С., З. А. К. и А. В. С., с която са предявени искове по чл. 108 ЗС срещу К. И. К.. В нея е изложено, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в ***, Община ***, Област ***, представляващо дворно място с площ от един декар, в землището на ***, махала „***“, местността „***“, при граници: от западната страна - прогон, от северната страна махленски път, от източната страна - наследници на Х.Н. и от южната страна - И. К. В., с описание по скица: имот № 80.77 по плана на новообразуваните имоти на ***, Община ***, Област ***, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г., с площ от 994 кв.м., при граници: имот № 80.76 - поземлен имот, *** и др., имот № 80.7 - поземлен имот, *** и др., имот № 80.75 - поземлен имот, *** и др., имот № 80.190 - поземлен имот на наследници на В. И. В. и др. и имот № 80.78 - поземлен имот на И. К. В. и др., ведно с находящите се в имота сгради с № 80.77.1 - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. и № 80.77.2 - едноетажна, полумасивна селскостопанска сграда с площ от 83 кв.м. Имотът бил придобит въз основа на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 21.11.1952 г., като с нотариален акт за продажба и давностно владение № ***, том ***, дело № 504 от 1969 г. наследодателите на ищците Й.П.В. и В.С. К. били признати за собственици.

В нотариалния акт било записано, че дворното място не е парцелирано, тъй като за *** няма изготвен регулационен план, но че същото е в строителната част на селото и не влиза в блок на ТКЗС. След смъртта на Й.П.В. и В.С. К. ищците, в качеството им на наследници, придобили собствеността върху имота. С. В. С., З. А. К. и А. В. С. поддържат , че ответникът, който е собственик на съседния имот, без основание заградил и ползва част от имота им с площ от 169,70 кв.м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза от 3 първоинстанционния съд (след направено и допуснато уточнение на предявения иск от страна на ищците, заявено като искане за изменение на иска в хода на първоинстанционното производство). Първоначално между наследодателите на страните имало съгласие и разбирателство тази част от имота на ищците да остане между имотите им като пътека, по която да минават животните и да се ползва от двете страни. Впоследствие обаче ответникът заградил процесната реална част. Въз основа на тези твърдения С. В. С., З. А. К. и А. В. С. молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че са собственици на спорната реална част от имота с площ от 169,70 кв.м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебнотехническата експертиза, както и ответникът К. И. К. да бъде осъден да им предаде фактическата власт върху нея.