Решение № 77 от 18.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20262000600168 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа, вр. чл.306, ал.1, т.1 НПК.

С определение №946 от 01.07.2026г. по ЧНД №774/26г., Бургаският окръжен съд наложил на осъдения В. Ж. Т. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените по НОХД 398/26г. на БРС и НОХД 339/26г. на БОС – две години и шест месеца лишаване от свобода.

Постановил така определеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като на основание чл.25, ал.2 НК приспаднал изтърпяната част от наказанието по което и да е от делата, включени в съвкупността, а на осн. чл.59, ал.1 от НК задържането на дата 30.10.2025г.

Със същото определение оставил без уважение предложението за увеличаване размера на определеното общо наказание по реда на чл.24 от НК.

Недоволен от постановеното определение останал прокурорът от окръжна прокуратура, който с подаден пред настоящата инстанция частен протест моли същото да бъде изменено, като на осн. чл.24 от НК бъде увеличено общото наказание две години и шест месеца лишаване от свобода с една година. Видно от справката за съдимост и наличните четиридесет и едно осъждания, липсва какъвто и да било поправителен, превъзпитателен и въздържащ от извършването на нови престъпления ефект. Очевидно е, че престоят в местата за лишаване от свобода не е оказал никакво влияние върху поведението на осъдения, не е повлиял положително върху самосъзнанието му 1 и само две години и три месеца след освобождаването от затвора, Ж. отново е извършил две други нови престъпления, едното съпроводено със закана срещу пострадалото лице и средство, с което тя е била обективирана. Затова се поддържа становище, че само с продължителна изолация в условията на затвора би се постигнал превантивен ефект върху личността на осъдения.

Прокурорът от апелативна прокуратура намира протеста за основателен.

Счита, че първоинстанционният прокурор е направил подробен анализ на осъжданията на Т. и необходимостта от приложението на чл.24 НК, като изцяло споделя изложените аргументи. Осъденият действително има изградени престъпни навици и висока обществена опасност, за постигане целите на наказанието е наложително увеличаването на определеното общо наказание, поради което предлага протестът да бъде уважен чрез изменение на съдебния акт в оспорената част. Съдът неправилно е приел, че предходните 39 осъждания не следва да бъдат коментирани в настоящото производство, а само последните две, които са предмет на кумулация. Разпоредбата на чл.24 НК не регламентира критериите за увеличаване на общото наказание, като съдебната практика изисква да се прецени цялостната престъпна дейност на дееца и личната му обществена опасност, поради което предходните му престъпни прояви не следва да бъдат игнорирани. Очевидно е, че осъденото лице не е осъзнало противоправното си поведение и сериозните общественоопасни последици от своите действия. Увеличението на наказанието е необходимо за справедливо комплексно санкциониране на цялостната престъпна дейност на извършителя.

Защитникът на осъденото лице адв. А. моли за оставяне без уважение на подадения протест и потвърждаване на съдебния акт. Не споделя аргументите на прокурорите, отделните съдилища са преценили, че наложените наказания ще постигнат целите на чл.36 НК, най-тежкото наказание е наложено по инициатива на съда чрез изменение на постигнатото с прокурора споразумение. Двете отделни осъждания не го правят лице с изключително висока обществена опасност, а множеството му предходни присъди показват, че при престоя му в местата за лишаване от свобода по отношение на него не е проведена индивидуална превенция и той не е превъзпитан, затворническата администрация не си е свършила работата. Той има изрядно поведение в затвора – не е наказван, дори скоро е награден. Увеличаването на наказанието може да има обратен ефект, така че моли в тази част определението да бъде потвърдено.

Осъденият Т. моли да не бъде увеличавано общото наказание. Върнал е всичко на пострадалите лица, бил е пиян и не разбрал какво е станало.

Постъпилият протест е процесуално допустим за разглеждане.

Като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните доказателства и съобрази закона, настоящата инстанция намери същия за неоснователен, по следните съображения:

2

Преценявайки данните, съдържащи се в приложената справка за съдимост, окръжният съд правилно е посочил, че В. Т. е осъждан за множество различни престъпления, като с отделни съдебни актове са му налагани наказания, които са изтърпени, с изключение на последните две осъждания, предмет и на внесеното предложение за определяне на общо наказание - по НОХД №398/2026г. по описа на БРС и по НОХД№339/2026г. на Окръжен съд – Бургас. Деянията по тези дела, са извършени след като вече е бил освободен от затвора след изпълнение на присъдите по предходните осъждания до 25.06.23г. По тези съображения съдът основателно е посочил, че изброените в справката за съдимост осъждания до номер 39 не подлежат на групиране по правилата на НК с последните две осъждания, за деяния извършени след влизане в сила на предходните и след изтърпяване на наложените наказания за тях, поради което не могат да бъдат предмет на настоящото производство.

Съдът е проверил наличието на законовите основания по чл.25 вр. чл.23 от НК относно включените в предложението на прокурора осъждания, а именно:

1/С определение №141 от 07.04.26г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД №398/26г. по описа на БРС, Т. е признат за виновен за извършено на 29.10.2025г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание от 13 месеца лишаване от свобода , при определен първоначален строг режим.

2/С определение №37 от 21.05.26г. за одобряване на постигнато в хода на съдебното следствие споразумение за решаване на делото по НОХД №339/26г. по описа на БОС, Т. е признат за виновен за извършено на 12.09.2025г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което при приложението на чл.55, ал.1, т.1 и т.3 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца, при определен първоначален строг режим.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че престъпленията, предмет на осъждане по всяко от двете дела, са извършени преди да е имало влязъл в сила осъдителен съдебен акт за което и да е от тях, и затова са налице материалните предпоставки за определянето на едно общо наказание в размер на най-тежкото от отделните наложени за всяко от процесните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, определено по НОХД №339/26г. на БОС.

Също правилно окръжният съд е решил, че на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б.“б от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на общото най-тежко по размер наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца следва да бъде „строг“, тъй като наказанията са за умишлени престъпления и от изтърпяване на последното ефективно наказание лишаване от свобода не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години. И това е така, тъй като наказанието по последното осъждане, преди включените в групата по настоящото дело, е изтърпяно в периода 04.10.2019г.-25.06.2023г., а престъпленията за които Т. е 3 осъден по НОХД №398/2026г. на БРС и по НОХД№339/2026г. на Окръжен съд - Бургас са извършени на 12.09.2025г. и на 29.10.25г. – по-малко от 5 години от изтърпяване на последното ефективно наказание.

Съдът е намерил за неоснователно предложението на прокурора в частта, с която е поискано така определеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено по реда на чл.24 НК с една година. Предложението е мотивирано с наличието на общо 41 осъждания, все за престъпления против собствеността, последното за грабеж, което обосновавало извода, че престоя в местата за лишаване от свобода не е постигнал целения поправителен и превъзпитателен ефект, а напротив, престъпната деятелност е ескалирала, като последното извършено престъпление е съпроводено с употребата на заплаха „Ще те убия“ спрямо пострадалата и деецът едновременно с това е държал метална щанга, с което би могъл да изпълни казаното. Наред с това, Т. е извършил първото от двете деяния от коментираната съвкупност само 2 години и 3 месеца след изтърпяване на наказание от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, предхождано от друго със срок от 5 години и 6 месеца.

За да откаже приложението на чл.24 от НК първоинстанционният съд е изтъкнал, че видно от съдържанието на съдебния протокол по НОХД№339/26г. на БОС, данните за предходните осъждания и тези за още един влязъл в сила съдебен акт за друго извършено от Т. престъпно деяние, а именно включеното в настоящата съвкупност, са съобразени при определяне на наказанието, като е предложено увеличаване на 2 години и 6 месеца на уговореното между обвинението, защитата и подсъдимия, наказание.

Изложено е също, че наказанията и по двете дела, влизащи в съвкупността, са определени по реда на чл.55, ал.1 от НК. С посочените съображения съдът е мотивирал отказа си да увеличи общото наказание по реда на чл.24 от НК, както е поискал прокурора.

Въззивният съд споделя решението на контролирания относно приложението на чл.24 НК в процесния случай. Вярно е, че при определяне на общо наказание следва да се прецени цялостната престъпна дейност на осъденото лице. И това е правено от съдилищата при всяко от производствата по реда на чл.306 НПК за определяне на общо наказание, видно от справката за съдимост. Чл. 24 НК е прилаган многократно за осъдения в отделните дела за кумулация – през 2003г., 2008г., 2010г., 2013г., 2014г., 2015г., 2015г., 2019г. и през 2022г. Затова следва да се приеме, че цялостната престъпна дейност е получавала подходяща оценка и правни последици в съответните производства, приключили с влезли в сила съдебни актове, включително последните осъждания и настоящото производство.

Настоящият състав държи да посочи, че когато прокуратурата отправя критики за незаконосъобразна, неправилна и необоснована дейност на съда, е добре да оцени критично и собственото си процесуално поведение. Както бе изложено по-напред, по НОХД №339/26г. по описа на БОС, прокуратурата е постигнала с подсъдимия и неговия защитник, и внесла за одобрение от съда споразумение за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, с договорено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

Извършвайки дължимата проверка за съответствие на постигнатото 4 споразумение със закона и морала, съдът е предложил увеличение на наказанието на две години и шест месеца, предвид данните в справката за съдимост, включваща множество на брой други осъждания за престъпления против собствеността, извън квалифициращите деянието като опасен рецидив, както и извършването на процесното престъпление скоро след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода и последващо извършена кражба.

Споразумението е одобрено след приемане на предложеното от съда увеличаване на наказанието. Ако съдът беше изпълнил повърхностно задължението си, договореното от прокуратурата наказание от година и осем месеца лишаване от свобода щеше да достигне размерът от две години и шест месеца именно в производство като настоящото, след увеличаване на общото най-тежко наказание по реда на чл.24 НК.

Ето защо отправените от прокуратурата упреци към дейността на първоинстанционния съд, са несподеляеми от състава на въззивната инстанция, който намира подадения частен протест за неоснователен, а атакуваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.