Определение № 8992 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8992 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110140189 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е кредитор на ответника И. Ц. по сключени с „ТТ 2000“ ЕООД Договор за банков кредит № 000LD-S-001733/15.04.2022 г.

/с предмет предоставяне на сума в размер на 320 000 лева/ и Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 000OD-S-001268/23.01.2023 г. /с предмет на предоставяне на сума в размер на 45 000 лева/, по които И. Ц. е поел солидарна отговорност за задълженията на дружеството по първия договор на основание Раздел Х, чл. 20.2, а по втория на основание Раздел IX, чл. 18.2. Поради неизпълнение на договорните задължения банката подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и се е снабдила със заповеди за изпълнение и изпълнителни листове и е образувала следните две изпълнителни дела при ЧСИ с рег. № 844: изпълнително дело № 202584404000562 и изпълнително дело № 20248440401654, като вземанията са останали неизплатени към датата на подаване на исковата молба – 11.07.2024 г. На дата 02.08.2023 г., следваща датата на възникване на двете задължения солидарният длъжник И. Ц. дарил на майка си К. Ц. с Договор за дарение на недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 02.08.2023 г., акт №122, том 1, рег.№ 1325, дело № 103/2023 г. по описа на С М - Нотариус с район на действие СРС, вписан под № 389 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с дв. вх. per. № 53208/02.08.2023 г., вх.рег.№54108/02.08.2023г., Акт № 86, том СХХХШ, дело 41439/2023 г. двуетажна жилищна сграда с административен адрес: с.

Я, район „К“, *** със застроена площ от 76,80 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** построена в поземлен имот с идентификатор

***, заедно с гараж в двора, със застроена площ от 21 кв.м. с идентификатор ***, заедно с дворното място, в което са построени описаните сгради, целият с площ от 762 кв.м.,представлява поземлен имот с идентификатор ***. Съседи на поземлените имоти са поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, 87401.7501-578. заедно с всички подобрения и приращения, извършени и 1 намиращи се в описания поземлен имот. Ищецът твърди, че тази сделка е увреждаща, тъй като намалява имуществото на длъжника и затруднява удовлетворяването на кредитора, като знанието за увреждането у длъжника е налице, а по отношение на приобретателя се прилага презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. На дата 23.10.2024 г. с Договор за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за гледане и издръжка,съдържащ се в Нотариален актакт №150, том 1, рег.№ 4987, дело № 117/2024 г. по описа на ТМ - Нотариус с район на действие СРС, вписан под № 199 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх.рег.

№ 83234/23.10.2024г., дв.вх.per.№81896/23.10.2024г., Акт № 118, том СХСШ ответницата К.

Д. Ц. прехвърлила на ответницата С. Н. К. и на ответника Д. В. В. цитираните вече имоти.

Ищецът поддържа, че този договор е симулативен и прикрива дарение, като целта му е да се осуети възможността за атакуване на първата сделка чрез Павлов иск. Като косвени доказателства за симулацията се сочат обстоятелствата, че приобретателите не живеят с прехвърлителя и не полагат грижи за нея, че длъжникът продължава да обитава имота, както и че ответницата К. Ц. притежава и други недвижими имоти, които биха могли да послужат за договор за издръжка и гледане. Ищецът поддържа, че последователните сделки имат за цел изваждане на имота от патримониума на длъжника и осуетяване на принудителното изпълнение.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде призната за относително недействителна спрямо ищеца на сделка в Договор за дарение на недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 02.08.2023 г., акт №122, том 1, рег.№ 1325, дело № 103/2023 г. по описа на С М - Нотариус с район на действие СРС, вписан под № 389 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с дв. вх. per. № 53208/02.08.2023 г., вх.рег.№54108/02.08.2023г., Акт № 86, том СХХХШ, дело 41439/2023 г.,с който ответникът И. Цикжв е дарил в полза н асвоята майка следните недвижими имоти: двуетажна жилищна сграда с административен адрес: с. Я, район „К“, *** със застроена площ от 76,80 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** построена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с гараж в двора, със застроена площ от 21 кв.м. с идентификатор ***, заедно с дворното място, в което са построени описаните сгради, целият с площ от 762 кв.м.,представлява поземлен имот с идентификатор ***. Съседи на поземлените имоти са поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, 87401.7501-578. заедно с всички подобрения и приращения, извършени и намиращи се в описания поземлен имот, да б ъ д е признат за нищожна сделка /поради симулация/ в Договор за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за гледане и издръжка, съдържащ се в Нотариален актакт №150, том 1, рег.№ 4987, дело № 117/2024 г. по описа на ТМ - Нотариус с район на действие СРС, вписан под № 199 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх.рег.

№ 83234/23.10.2024г., дв.вх.per.№81896/23.10.2024г., Акт № 118, том СХСШ сключен между К. Д. Ц. /прехвърлителка/ и С. Н. К. и Д. В. В. /приобретатели/ и в условията на евентуалност да бъде обявен за относително недействителен договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

Ответницата С. Н. К. оспорва исковете по основание. Поддържа, че не са налице предпоставките за обявяването на относителната недействителност на процесните сделки, както и не са налице предпоставките за уважаването на иска за обявяване нищожност на сделката за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради симулация. Поддържа, че прехвърлителят И. Ц. е искал да осигури на своята самотна майка спокойни старини. От друга страна следвало да се вземе предвид, че активите на кредитополучателя „ТТ 2000„ ЕООД са значително по-високи от дължимата сума по двата 2 заемни договора.

Ответникът И. Н. Ц. оспорва исковете по основание. Поддържа, че е прехвърлил имотите на майка си, тъй като е искал тя да бъде подсигурена за своите старини, при положение, че той самият не бил семеен. Счита, че липсва основание за уважаване на исковете, тъй като длъжникът по договорите „ТТ 2000„ ЕООД притежавал имущество, което било на значителна стойност.

Ответниците Д. В. В. и К. Д. Ц. оспорват основателността на предявените искове.

Сочат, че прехвърлянето на имотите било морален акт между роднини и с оглед на материалните активи на главния длъжник по договорите за кредит, то исковете не следвало да бъдат уважавани.

Направеното от ответниците искане за допускане на СОЕ на активите на главния длъжник „ТТ 2000“ ООД следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: в производството по чл. 135 ЗЗД решаващо е дали увреждащото действие е извършено от длъжника, срещу когото кредиторът черпи защитата, и дали с него се намалява имуществото или се затруднява удовлетворяването на кредитора. Когато ответникът по Павловия иск е солидарен длъжник, вкл. поръчител, който по силата на закона отговаря солидарно отговорността му не е субсидиарна. Кредиторът може да насочи претенцията си срещу основния длъжник или срещу солидарния длъжник, и последният няма право да изисква от кредитора поредност – първо да търси удовлетворяване от главния длъжник, а към него да се обърне едва при неуспех. Това е изрично разяснено в ТР № 2/2017 ОСГТК на ВКС, където се подчертава, че кредиторът разполага с два общи залога - имущество на главния длъжник и имущество на поръчителя/солидарния длъжник и затова защитата по чл. 135 ЗЗД е приложима и спрямо разпорежданията на поръчителя-солидарния длъжник /в същия смисъл е и Решение № 10/09.04.2020 г. на ВКС (ТК, I т.о.)/. Поради това ответникът–солидарен длъжник няма процесуален интерес (като защитна теза по съществото на чл. 135 ЗЗД) да доказва, че главният длъжник има имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори, защото това не елиминира увреждането, настъпило от намаляването на неговия (на солидарния длъжник) общ залог, нито ограничава правото на кредитора да разполага с всички източници на удовлетворение по солидарността. Самото отчуждаване на имущество от патримониума на длъжника е увреждащо и обосновава Павлов иск независимо дали длъжникът има и друго имущество – т.е. дори спрямо същия длъжник наличието на други активи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. с дата 31.03.2026 г. от 13.30 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени с получаването на препис от настоящето разпореждане.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответниците искане за допускане на СОЕ по задачи в отговорите им.

По така предявените искове с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи: 1. Наличие на съществуващи спрямо длъжника права, 2.

3

Извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им - увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, 3. Увреждащото действие да е съзнавано от длъжника и третото лице /по отношение на втората сделка/, т.е. същите да знаят при сключване на сделката, че съществуват права, които сделката уврежда.

В тежест на ответниците е да докажат развитите от тях възражения.

По иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже привидността (симулацията), т.е., че външно обявената воля в договор за гледане и издръжка) не съответства на действителната воля на страните и че договорът е сключен привидно.

В тежест на ответниците е да оборят твърдението за привидност, като докажат реалността на алеаторната/възмездна връзка.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдЯта симулативност на сделката за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на процесните сделки.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4