Решение № 4083 от 20.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8136/2023
- Вид
- Решение № 4083
- Подписан
- 20.07.2023
- Състав
- Татяна Костадинова, Радостина Данаилова, Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 191, ал. 3, изр. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 4083 гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Костадинова
Членове:
Радостина Данаилова
Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100508136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.Т.“ АД - длъжник по изп.д. № 20239240400900 срещу определените разноски по изпълнението по т. 3, т. 4, т.
5, т. 9 и т. 26 ТТРЗЧСИ и разноските на взискателя за адвокат, както и срещу наложения и изпълнен запор върху вземанията на длъжника от търговска банка.
Жалбоподателят твърди, че нямало данни за извършване на три отделни справки за имущественото състояние на длъжника, а и това не било наложително; не били изпращани съобщения за вдигане на наложените запори и за прекратяване на изпълнителното дело, а и уведомяването на страните за прекратяване на производството било служебно задължение, за което не следвало да се начисляват разноски, още по-малко преди прекратяване на делото; не следвало да се събира такса за три от запорите, които не били изпълнени; пропорционалната такса била неправилно определена поради погрешно включване в базата за определянето й на неприсъдени с изпълнителния лист суми; адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като не били извършвани никакви действия освен налагане на запор и поради това не следвало да се присъжда възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.; нямало и доказателства за плащане на възнаграждението. Наред с изложеното жалбоподателят поддържа, че връчването на поканата за доброволно изпълнение било нередовно извършено, поради което срокът за доброволно изпълнение започнал да тече от 18.04.2023 г. Това водело до незаконосъобразност на наложения и изпълнен запор. Въз основа на изложеното моли съда да измени съответно дължимите разноски, както и да отмени запора.
Взискателят „А.Г.“ ЕООД не е взел становище.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че 1 жалбата е просрочена, а по същество е неоснователна. Сочи, че били извършени три справки в БНБ, НАП и ТР във връзка с направеното от взискателя искане за проучване на имущественото състояние на длъжника; били изпратени съобщения за вдигане на запорите до четири търговски банки; извършените от процесуалния представител на взискателя действия били свързани освен с подаване на молба за образуване на делото, също и с отправяне на искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, в резултат от който задължението било погасено.
Съдът установи следното:
Изпълнително дело № 20239240400900 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2023 г., издаден по гр.д. № 20212150101566/2021 г. на Районен съд – гр. Несебър, І граждански състав, за сумата от 899,30 лв. – обезщетение за вреди, 2 400 лв. – предплатена наемна цена, 2 400 лв. – неустойка, ведно със законна лихва от 22.11.2021 г. и разноски в размер от 997 лв., в т.ч. такса за издаване на изпълнителен лист.
В молбата за образуване на делото е поискано да се изиска справка от регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки и при установяване на такива да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника то тях. Същевременно на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да определи и друг начин на принудително изпълнение.
С разпореждане от 09.03.2023 г. съдебният изпълнител е наредил да се извърши справка в ТР, БНБ и НАП, както и на основание чл. 191 ДОПК да се уведоми НАП за започнатото изпълнение. С разпореждане от 14.03.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от четири търговски банки. На същата дата е издадено постановление, с което са обобщени дължимите по ТТРЗЧСИ разноски , както следва: по т. 1 за образуване на изпълнителното дело (24 лв. с ДДС); по т. 3 за извършване на справка за длъжника и неговото имущество (18 лв. с ДДС); по т. 4 за изпращане на призовка и уведомление – 72 лв. с ДДС, в която сума съгласно направеното отбелязване са включени дължими такси за изпращане на съобщения за вдигане на наложените обезпечителни мерки и съобщения до страните за прекратяване/приключване на изпълнителното производство; по т. 5 за изготвяне и връчване покана – 24 лв. с ДДС; по т. 26 лв. пропорционална такса в размер от 862 лв. с ДДС, изчислена върху материален интерес от 8 731,28 лв. С протокол за извършено погасяване размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определен на 865,99 лв. върху материален интерес 8771,06 лв., който е размерът на погасените вземания по изпълнителния лист със законната лихва към датата на погасяването и разноските за адвокат в изпълнителното производство.
Междувременно, на 14.03.2023 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата от 9 831,18 лв., включваща присъдените с изпълнителния лист задължения ведно със законна лихва, разноски за адвокат в изпълнителното производство и такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е изпратена на регистрирания в търговския регистър адрес, като според съставената разписка дружеството не е открито, сградата е в ремонт и на 16.03.2023 г. е залепено уведомление на входната врата. Към разписката е приложена снимка на входната врата със залепено уведомление.
С молба от 29.03.2023 г. длъжникът е поискал да се преустанови извършването на изпълнителни действия предвид предприети съдебни действия по отмяна на влязлото в сила решение, като в същата молба 2 длъжникът е заявил, че по отношение на претендираните такси и разноски ще вземе отношение след получаване на поканата за доброволно изпълнение. На 18.04.2023 г. длъжникът е удостоверил получаване на препис от поканата.
На 20.03.2023 г. от третото задължено лице „Банка ДСК“ АД е постъпила сумата от 342,66 лв., а на 05.04.2023 г. в изпълнение на наложения запор „И.А.Б.“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 9 831,18 лв.. На 05.04.2023 г. са изпратени четири съобщения за вдигане на наложените запори.
Изпълнителното производство е спряно с акт на съда от 06.04.2023 г.
По допустимостта:
Жалбата в частта относно разноските е насочена срещу подлежащ на обжалване акт и според мнозинството от състава е подадена в срок.
Действително, първият акт, в който размерът на разноските е обективиран, е поканата за доброволно изпълнение, а за връчването й е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 4 ГПК на 16.03.2023 г., като поради недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че на адреса са се намирали лица, съгласни да получат книжата, съдът намира, че залепването е било надлежно. Ето защо жалбоподателят е следвало в двуседмичен срок от 16.03.2023 г. да се яви, за да получи съответните книжа (чл. 47, ал. 2 ГПК), което не е сторено (длъжникът е изпратил по пощата молба до съдебния изпълнител, но няма данни да се е явил лично в този срок, за да получи книжа преди 18.04.2023 г.). Следователно поканата следва да се счита връчена след изтичане на срока за явяване, а именно на 31.03.2023 г., от който момент е започнал да тече и срокът за обжалване на посочените в поканата разноски.
Същевременно обаче няма данни на длъжника да е връчено самото постановление за разноските от 14.03.2023 г., в което е обективиран техният конкретен вид и размер. При наличие на такъв изричен акт мнозинството от настоящия състав счита, че срокът за обжалване на разноските следва да тече от неговото връчване, доколкото с него се определят „ дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като се възлага плащането им на длъжника“ и поради това то съставлява надлежен акт за разноските по смисъла на т. 2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС .
Върху допустимостта на жалбата срещу разноските според мнозинството от състава не влияе и обстоятелството, че към настоящия момент изпълнителното производство е спряно. Действително, възможно е правото на принудително изпълнение да бъде изцяло отречено в резултат от предприетата от длъжника извънинстанционна защита, но с настоящия акт въпросът за дължимостта на разноските ще бъде разгледан от гледна точка на все още неотречено право на принудително изпълнение в полза на взискателя.
В случай на отричането му, разбира се, длъжникът не би дължал каквито и да е разноски по изпълнението (арг. чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК) и в тежест на съдебния изпълнител е да не използва постъпилите средства за погасяване на разноски, а ако е усвоил такива преди спирането – да ги възстанови.
Жалбата в частта относно налагането на запор „върху банковата сметка, от която са изтеглени паричните средства“ е недопустима, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да атакува насочване на изпълнението към негово имущество само с твърдението за несеквестируемост, а не с други доводи, вкл. с довода, изложен в жалбата, че 3 запорът е изпълнен преди да изтече срокът за доброволно изпълнение и след уведомяване на взискателя, че е подадена молба за спиране на изпълнението.
Ето защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
По основателността:
Обжалват се начислените такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 9 и т. 26 ЗТТРЧСИ и разноските за адвокат.
Таксата по т. 3 ТТРЧСИ се дължи за извършени справки относно длъжника и имуществото му и в случая е начислена за три справки.
Справките в ТР и в БНБ са за проучване на имущественото състояние на длъжника, каквото действие е поискано от взискателя. В случая съдебният изпълнител не е начислил по-голямата такса от 50 лв. без ДДС за цялостно проучване, тъй като е избрал да проучи частично имуществото чрез извършване на две справки и това предвид размера на начислената такса е в интерес на длъжника. Такса за справка в ТР обаче не се дължи, тъй като няма данни такава да е извършена (резултатът от нея не е обективиран в писмен вид), а и се осъществява чрез свободен интернет базиран достъп до публичен регистър, за чието осъществяване не се генерират разноски.
Такса за справка в НАП също не се дължи, тъй като с нея не се проучва имущественото състояние на длъжника, а се установява размера на публичните му задължения. За това обаче е предвиден друг ред – съгласно чл.
191, ал. 3, изр. 2 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата е присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В случая с разпореждането от 09.03.2023 г. съдебният изпълнител е наредил да се изпрати такова уведомление (няма данни това да е сторено, но не е и таксувано), и в резултат от изпращането му НАП следва да уведоми служебно съдебния изпълнител какъв е размерът на публичните задължения.
Ето защо по т. 3 ТТРЗЧСИ длъжникът дължи само 6 лв. и за разликата до 18 лв. определените разноски следва да бъдат отменени.
По т. 4 ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител е начислил шест такси за изпращане на уведомления – четири съобщения за вдигане на запорите и две съобщения до страните за приключване на изпълнителното производство.
Таксите за вдигане на запорите са недължими (дори всички запори да бяха приложени), тъй като това е служебно задължение на съдебния изпълнител и изпълнението му е част от фактическия състав по прилагане на изпълнителния способ запор, за който се дължи отделна такса по т. 9 ТТРЗЧСИ. Дължимостта на такса за съобщения до страните за приключване на производството също не може да бъде призната, доколкото няма данни такива действия да са извършени. Следователно определените разноски по т.
4 ТТРЗЧСИ следва да бъдат изцяло отменени.
По т. 5 ТТРЗЧСИ е начислена такса за изпращане на покана за доброволно изпълнение и тъй като такова действие е извършено, а таксата е правилно определена по размер, в тази част жалбата е неоснователна.
По т. 9 ТТРЗЧСИ е начислена такса за налагане на четири запора.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не могат да се възложат на длъжника 4 разноските, направени за неприложени изпълнителни способи. От доказателствата по дело е видно, че изпълнение е налице по два от тях – на 20.03.2023 г. от „БАНКА ДСК“ АД за сумата от 342,66 лв. и на 05.04.2023 г. от „И.А.Б.“ АД за 9 831,18 лв. Общо послужилата за погасяване на задълженията сума е в размер от 9 847,04 лв. съгласно протокола за погасяване, което означава, че и двата изпълнени запора представляват приложен способ. Останалите два запора не са, поради което таксата за тях не може да се възложи на длъжника. Ето защо определените разноски по т. 9 ТТРЗЧСИ следва да бъдат отменени над сумата от 36 лв.
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d11df83-9e6c-46fb-b087-8ad6a3803569