Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2544 от 25.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63074/2021
Вид
Решение № 2544
Подписан
25.03.2022
Състав
СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2544 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110163074 по описа за 2021 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с ЗПК; чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - фирма, моли да се осъди ответникът да му заплати по договор от 15.12.2017г.:

- сумата от 1 009,37 лева, главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на (Сметка с IBAN: ..., и BIC: ..., открита в банкацентрала, или на каса в офиса на дружеството, находящ се на адрес: гр. С..);

- сумата от 467,26 лева, лихва за периода от 01.06.2019г. до 31.05.2021г.

Претендира и разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - М. В. ЯДК., оспорва иска:

- предоставеният ПИН не бил за тази карта, а и не бил изададен последващ ПИН;

- не било ясно кой бил ползвал картата;

- прави и възражение за давност по отношение на лихвите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Не се спори, че е сключен договор на 15.12.2017г. за револвираща карта (по-скоро тогава сделката е подновена, тъй като картата е използвана и преди тази дата / първият 1 договор е от 19.01.2016г.).

Процесната картата е предоставена впоследствие с протокол от 22.02.2018г.

(номерът завършва на 0323, аналогично на тази, предоставена на 22.01.2016г., със срок до м.12.2017г.). В този смисъл възражението на ответника е неоснователно.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От същото се установява, че:

- картата е ползвана многократно за периода от 2016г. до 2022г., като има и възстановени суми.

- на база предоставените първични счетоводни документи е видно, че са спазени основните изисквания на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти относно осчетоводяване на главницата, а имено - стопанските операции се регистрират всеобхватно и в хронологичен ред (чл. 3, ал. 2 от ЗСч). Главницата по усвоената сума е документираната и редовно осчетоводена от дружеството;

- с протокол от 22.01.2016г., на М. В. ЯДК. са предоставени и тя е получила картата и ПИН код към нея. При преиздаване на картата ПИН код не се преиздава, защото е същият.

Сменя се само валидност, а номера на картата и ПИН кодът не се променят. С протокол от 22.02.2018г. на М. В. ЯДК. е предоставена преиздадената карта (със стария номер и ПИН), но с нова валидност; и

- дължимите суми съответстват на претендираното.

Действително, съобразно изложеното от процесуалния представител на ответника, обикновено се сменя ПИН кодът, но няма техническа или каквато и да е друга причина, да не може да се процедира по начина, посочен от в.л. Дори и експертът да бърка, то няма как да се теглят суми без ПИН код, а това е правено, което означава, че валидна парола е била налице, без значение дали става въпрос за старата или за новопредоставен ПИН.

Ако договорът е сключен с ответника, а това не се оспорва, то, кой точно ползва картата, предоставена му доброволно от ответника (доброволността се предполага, тъй като няма твърдения за незаконно отнемане, такова не се предполага, като е отделен въпросът, че подобно предоставяне не би следвало да се случва / т.е. неправомерното поведение в случая би било на г-жа Я.), е ирелевантно.

Заявлението е депозирано на 31.05.2021г. – с давност е покрито вземане (за лихви), преди 31.05.2018г., каквото не се претендира.

Или, исковете са основателни. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 129,53 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).

2

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, съобразно уважената част от иска, са в размер на 808,33 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК). Съобразено възнаграждение за юрисконсулт – 200 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с ЗПК; чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление - гр.

С., представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез юрк. И. Н. С., тел...., e-mail:...., срещу М. В. Я., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г., особен представител, че ответникът дължи по Договор от 15.12.2017г. следното:

- сумата от 1 009,37 (хиляда и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева, главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на (Сметка с IBAN: ..., и BIC:..., открита в банка - централа, или на каса в офиса на дружеството, находящ се на адрес: гр. С..), ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021г. до окончателното ù изплащане;

- сумата от 467,26 (четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 31.05.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, М. В. Я., ЕГН **********, съд.адр.: гр.

С., чрез адв. Г., особен представител, да заплати на фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление - гр. С., представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез юрк. И. Н.

Съдебен, тел. .... e-mail: ..., сумата от 129,53 (сто двадесет и девет лева и петдесет и три стотинка) лева, разноски, сторени в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. В. Я., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Г., особен представител, да заплати на фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление - гр. С. представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез юрк. И. Н.

Съдебен, тел. ..., e-mail: ...., сумата от 808,33 (осемстотин и осем лева и тридесет и три стотинки) лева – сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4