Решение № 459 от 26.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100500227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, действащо чрез юрисконсулт М. М., против Решение №3917/01.12.2023г. по гр.д.№5427/2023г. на PC Варна, с което е уважен предявеният от С. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., против жалбоподателя, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 9180.77лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско на МПС“, клауза “Пълно каско“, обективирана в Полица №0312220340032360 от 20.10.2022г. за претърпени имуществени вреди от л.а.“Мерцедес МЛ 350“, с рег.№****** при застрахователно събитие настъпило на 22.11.2022г. докато автомобилът е бил паркиран в гр.Варна, ул.“Антон Страшимиров“ на паркинг пред блок №31, изразяващи се в увреждане на предна и задна десни врати на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-28.04.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционният съд е постановено при неправилно приложение на процесуалният и на материалният закон, и при неправилна 1 преценка на събраният по делото доказателствен материал. Оспорват се изводите на съдът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, като се поддържа, че същите са резултат от допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата, също така и на превратен и непълен анализ на доказателственият материал и на действителната воля на страните, заложена в процесната облигационна връзка. Твърди се, че в нарушение на закона районният съд не е взел предвид направените в писмена форма преди първо съдебно заседание по делото доказателствени искания на ответната страна за приемане на приложени към молбата писмени доказателства, за поставяне на въпроси към експерта по САТЕ и възлагане на допълнителна задача на вещото лице. Поддържа се, че въпросният пропуск е довел до постановяването на необосновано и незаконосъобразно решение, което наред с това не съдържа аргументи, свързани с конкретиката на процесната застрахователна връзка между страните. Развити са подробни съображения за пропуските на съда при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, което не отговаря на дефиницията за “средни пазарни цени“ на вреди и на клаузите на процесният застрахователен договор, обусловени от възрастта и съС.ието на застрахованата вещ. Твърди се, че в случая е възможно отстраняване на вредите, чрез ремонт на увредените детайли по автомобила, а не чрез тяхната подмяна, за което са ангажирани съответните доказателства. Твърди се още, че дори да се налага подмяна на увредените детайли, то това може да стане с такива “втора употреба“, като не е задължително да се ползват нови такива. На следващо място се поддържа, че в нарушение на принципа заложен в чл.9 от ЗЗД, съдът е лишил застрахователя от правото да обезщети застрахования по начина, по който последния е приел да бъде обезщетен при сключването на договора за застраховка, с оглед възрастта на застрахованото МПС и цената на застраховката. Твърди се, че към момента на сключване на договора ищецът е приел за договорен отнапред начин на обезщетяване при условията на т.78.4.3 от ОУ и чл.386, ал.2, пр.последно от КЗ. Твърди се, че в конкретният случай с Общите условия по застраховка “Каско“ на МПС, страните са предвидили начина за определяне на застрахователно обезщетение при частични щети, чиито размер зависи от възрастта на МПС и от размера на платената застрахователна премия. Поддържа се, че определеният с атакуваното решение размер на обезщетение не е действителен и практически обогатява ищеца, като са изложени обстойни аргументи за пороците на обжалваният съдебен акт и за действително дължимият размер на обезвредата. Моли се за отмяна на решението на районният съд и отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на атакуваният съдебен акт, респективно за неоснователност на доводите на въззивника, като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. По конкретно се твърди, че дължимото в случая застрахователното обезщетение, следва да се определи на база действителната стойност на вредата дадена от заключение на вещо лице, без да се съобразяват размерите по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН или Методиката на застрахователя. Оспорват се доводите на жалбоподателя че ОУ предвиждат 2 ограничение в отговорността му при увредени автомобили, които са на възраст над 3 години, единствено до стойността, определена по методиката на застрахователя. Твърди се, че подобен подход противоречи на чл.386 от КЗ и чл.400 от КЗ, респективно че при доброволно уреждане на вредите страните могат да постигнат съгласие оценката на щетите да бъде направена съобразно техните интереси, но при съдебен спор приложими са разпоредбите на КЗ. Твърди се, че принципът на пълната обезвреда, изисква обезщетението да се определи в размерът на действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В заключение се поддържа, че предвиждането в ОУ на друг ред на обезщетяване, влиза в противоречие нормите на закона, респективно че размерът на реалната стойност на вредата е определенията такъв от експертното заключение, а именно сумата от 9966.38лв. Моли се за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивника, чрез подадена писмена молба от пълномощник, поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за присъждане на деловодни разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл.214 от ГПК, се претендира осъждане на “Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на С. Ц. Д. сумата от 9180.77лв., представляваща застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка “Каско на МПС“, клауза “Пълно каско“, обективирана в Полица №0312220340032360 от 20.10.2022г. за претърпени имуществени вреди от л.а.“Мерцедес МЛ 350“, с рег.№****** при застрахователно събитие настъпило на 22.11.2022г. докато автомобилът е бил паркиран в гр.Варна, ул.“Антон Страшимиров“ на паркинг пред блок №31, изразяващи се в увреждане на предна и задна десни врати на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба28.04.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира се заплащане на съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се твърди, че с Полица №0312220340032360 от 20.10.2022г., по отношение на собственият на ищеца лек автомобил “Мерцедес МЛ 350“, с рег.№******, между страните е сключен Договор за имуществена застраховка “Каско“, клауза “Пълно Каско“, със срок на действие на застрахователното покритие 20.10.2022г.-19.10.2023г. и размер на застрахователната премия 780.30лв. Твърди се, че на 22.11.2022г. около 08.30 часа ищецът отишъл при автомобила, който бил паркиран на паркинг пред блок №31 в гр.Варна, ул.“Антон Страшимиров“, при което установил, че автомобила е увреден, като са направени 3 дупки по предна и задна дясна врати. Сочи се, че ищецът уведомил Първо РУ Варна за извършените злоумишлени действия, за което органите на реда издали Удостоверение с рег.

№433000-27356/22.11.2022г. Твърди се, е ищецът уведомил и застрахователя за събитието, за което била образувана Щета №211366782 от 23.11.2022г. Поддържа се, че по повод настъпилото увреждане, било определено застрахователно обезщетение в размер на 785.61лв., като след приспадане на сумата от 585.23лв. за дължими вноски по застрахователната полица, ищецът получил 200.38лв. Поддържа се, че за възстановяване на вредите по автомобила в съС.ието от преди увреждането, действително е нужната сумата от 9201.25лв., като след приспадане на заплатеното, реално дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 8415.64лв.

С постъпилият от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, с посочения от ищеца предмет и настъпване на застрахователното събитие, но се оспорва стойността за отстраняване на уврежданията по процесния лек автомобил. Поддържа се, че определената и изплатена сума от 785.61лв., включително след приспадайки дължими вноски в размер на 585.23лв., отговаря на действително претърпените вреди и кореспондира с изборът на застрахования, посочен в искането му за оценка на вредите, за определяне на обезщетение по експертна оценка. Твърди се, че основанието за определяне на застрахователно обезщетение по посоченият начин се сдържа в т.78.4.3 от ОУ и защото към датата на събитието процесното МПС било в експлоатация над 17г. Сочи се, че в случая ищецът не е извършил ремонт на автомобила, т.е. не е направил реален разход, поради което обезщетението се дължи по експертна оценка по методиката на застрахователя, като такова вече е заплатено. В условията на евентуалност се поддържа, че претендираното обезщетение е завишено, тъй като ремонта на автомобила може да бъде осъществен и без подмяна на вратите. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния 4 съд относно редът за определяне и размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установява, че между страните е сключен Договор за застраховка “Каско“, клауза “Пълно каско“, който е обективиран в Полица №0312220340032360 от 20.10.2022г., по отношение на собственият на ищеца лек автомобил “Мерцедес МЛ 350“, с рег.№******, със срок на действие 20.10.2022г.-19.10.2023г. Няма спор и че на 22.11.2022г., т.е в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие-увреждане /дупки/ по предна и задна десни врати на автомобила, за което ответният застраховател е определи и изплатил обезщетение в размер на 785.61лв. Спора понастоящем се концентрира до отговорът на въпроса дали това действително дължимият размер.