Решение № 255 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100902309 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на управителя на Б.А.Т. ООД по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът сочи, че има непогасени публични задължения, задължения към работници и служители и задължения към други кредитори и с спряло плащанията си към кредиторите от 31.03.2022 година. Сочи се, че общият размер на пасивите на дружеството надхвърля значително неговите активи. Дружеството няма ДМА, няма и бързоликвидни краткотрайни активи. Твърди се, че тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения е във фактическо състояние на неплатежоспособност. Поддържа се и, че с оглед задълженията си и липсата на активи е и в състояние на свръхзадлъжнялост. С молбата се иска от съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта му и да открие производство по несъстоятелността на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По партидата на дружеството молител Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** в ТР са обявени ГФО за 2017 г. - 2021 година. Няма обявен или заявен за обявяване ГФО за 2022 година (не е изтекъл срокът за това).

По дело са представени три броя ГДД за 2017-2021 г. по чл. 92 от ЗКПО, и данни, че срещу длъжника е образувано изпълнително дело за събиране на публични задължение номер 180493867/2018 за събиране на публични задължения размер на 135 062,20 лева ,от които 108 721,90лева – главница и 26 340,30 лева – лихви за забава.

Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от която към 10.01.2023 г. дружеството има публични задължения – за ДОО, здравно осигуряване, УПФ в размер на 108 721,90 лева – главница, и невключена в ИД – 1664,24 лева – главница, и лихви за забава 26 340,30 лева и невключени в ИД - 6,21 лева – лихва.

От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 29.12.2022 г. на името на Б.А.Т. ООД няма регистрирани собствени МПС.

Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими 1 имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката – 20.12.2022 година.

По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа експертиза.

При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че за всяка година от анализирания период 2017 г. - 2022 г. дружеството не отчита наличие на ДМА и ДНМА.

С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г., са паричните средства на дружеството, както следва: към 31.12.2018 г. са в размер на 1 хил.лева – 100 % от сумата на актива; към 31.12.2019 г. са в размер на 2 хил.лева – 100 % от сумата на актива; към 31.12.2021 г. са в размер на 3 хил.лева -100 % от сумата на актива; към 31.12.2022 г. са в размер на 2 хил.лева – 100 % от сумата на актива;

С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2020 г. са вземанията на дружеството, които към 31.12.2020 г. са в размер на 6 хил.лева - 75% от сумата на актива;

С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството са краткосрочните задължения: към 31.12.2017 г. са в размер 18 хил.лева (от тях 6 х. лева – публични задължения); към 31.12.2018 г. са в размер 67 хил.лева (от тях 22 х. лева – публични задължения); към 31.12.2019 г. са в размер 101 хил.лева (от тях 40 х. лева – публични задължения); към 31.12.2020 г. са в размер 144 хил.лева (от тях 66 х. лева – публични задължения); към 31.12.2021 г. са в размер 199 хил.лева (от тях 89 х. лева – публични задължения); към 31.12.2022 г. са в размер 226 хил.лева (от тях 112 х. лева – публични За целия изследван период дружеството не е отразявало счетоводно притежавани ДМА.

Въз основа на така установените активи и пасиви, вещото лице е определило следните коефициенти на ликвидност;

2017 - всички коефициенти на ликвидност са 0,00

2018 - всички коефициенти на ликвидност са 0,0149;

2019 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0198;

2020 г. -КОЛ и КБЛ – 0,0556 и КНЛ и КАЛ – 0,0139;

2021 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0158;

2022 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0088;

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и свръхзадлъженост.

По отношение на неплатежоспособността

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че молителят Б.А.Т. ООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност, както и задължения към служители и задължения към съконтрагенти (съгласно приложена 2 справка към молбата, и с посоченото в заключението на ССчЕ на вещото лице за осчетоводените по сметката на дружеството задължения към Д. АД и за получени краткосрочни заеми).

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по делото.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспособност на „Б.А.Т.“ ООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.

При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели, Съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота 3 са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.

Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е найдинамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

В конкретния случай, по делото се установи, на базата на заключението на вещото лице, и данните по делото, вкл. и представените документи от НАП, че се установява, че към периода дружеството има публичните задължения на дружеството, съобразно изготвената справка от НАП. Установяват и задължения към съконтрагенти по търговски сделки.