Решение № 18 от 19.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. П., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101037 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба, депозирана от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Я. Щ. А., ЕГН: **********, с адрес с.

К., ул. „М.“ № 13, общ. П. и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 11, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч..

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40024949274 от 12.04.2024 г., сК.ен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 5200 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.

1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор, в който признава предявения иск. Прави искане по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му 1 представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител.

Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.

26 от ЗЗД.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която се иска да се приеме, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40024949274 от 12.04.2024 г., сК.ен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 5200 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена, за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 208 лева, с еврова равностойност от 106,35 евро.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. М. М. въз основа на сК.ен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. М., съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла 2 на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело С438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вК.ително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вК.ително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приК.ване на същото в две открити съдебни заседания без явяване на процесуалните представители и ангажиране на доказателства, както и изричното признание на иска, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лева, с еврова равностойност от 153,39 евро. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с вК.ен ДДС, тъй като адв. М. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.

В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40024949274 от 12.04.2024 г., сК.ен между Я. Щ. А., ЕГН: **********, с адрес с. К., ул. „М.“ № 13, общ. П. и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 5200 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.

10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., да заплати на Я. Щ. А., ЕГН: **********, с адрес с. К., ул. „М.“ № 13, общ. П., сумата от 106,35 (сто и шест евро и тридесет и пет евроцента) евро, с левова равностойност от 208 (двеста и осем) лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

3

175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., да заплати на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 184,07 (сто осемдесет и четири евро и седем евроцента) евро, с левова равностойност от 360 (триста и шестдесет) лева, с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на ищеца Я. Щ. А., ЕГН: **********, с адрес с. К., ул. „М.“ № 13, общ. П., безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4