Решение № 1858 от 30.10.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1858 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

Пловдив, III състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Несторова адм. дело № 1903 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Н.Г.Х., с ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000141 от 02.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че в обстоятелствената част на оспорения акт липсва посочване на в коя от посочените хипотези попада случая, не е посочен автомобила, на който се прекратява регистрацията, както и, че не е предоставяла автомобила на друго лице. Сочи също така, че липсва връзка между наказаното лице и твърдяното нарушение. Горното представлява съществено процесуално нарушение, което е препятствало жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба-становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

ЗППАМ е връчена на адресата на 27.06.2023 г., а жалбата против нея е депозирана пред административния съд на 05.07.2023 г. – в рамките на срока за оспорване. Жалбата е подадена от заинтересована страна, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че Н.Г.Х., като собственик на л. а. „БВМ 530 И“ с рег. № ***, на 02.06.2023 г., в гр. Хасково, до „Автогара Хасково“, в посока към бул.“Раковски“, допуснала да бъде управлявано процесното МПС от лицето Д.П.С., ЕГН **********,***, което не притежава СУМПС.

За това деяние на Д.П.С.е съставен АУАН серия GA № 964273/02.06.2023 г.

От така изложеното настоящият състав на съда намира, че по несъмнен начин е установено наличието на предпоставката за налагане на процесната ПАМ – управление на автомобил, собственост на жалбоподателя Н.Х., от лице, което не притежава свидетелство за управление.

В заповедта не е налице неяснота относно вида на автомобила и регистрационния му номер, както и, че мярката се налага именно по отношение на това МПС, чиито регистрационни табели са били иззети.

СРМПС и двата броя регистрационни табели са иззети при налагането на мярката, в изпълнение на разпоредбата на чл.172 ал.4 от ЗДвП. Изброяването на отнетите документи и регистрационни табели в заповедта има отношение към начина на изпълнение на мярката, а не към нейното съдържание, а начинът на изпълнение не е предмет на оспорване в рамките на настоящото производство.

Оспореният административен акт е издаден от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР – Хасково. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от